Ники Кънчев
Имат ли звездите сърце?
“Преди повече от месец България си зададе един риторичен въпрос - Имат ли звездите сърце? ”
от Ники Кънчев
Фотография: Студио Боби, PR
Фотография: Студио Боби, PR
Имало едно време далеч на югоизток една страна. Тя била на кръстопътя на няколко континента, но се водела европейска. Бедна била държавата и даже под робство – къде турско, къде съветско, но мъжете били силни и донякъде благородни, а жените красиви и донякъде мили. Имало даже хора като братята Евлоги и Христо Георгиеви, Тодор Мирчов, Пенчо Семов и Крум Пиндов. Те били звездите на своето време.
Днес тези хора се знаят като имена на улици, поседнали статуи и имена върху чешми и мостове. Но това, което са направили, остава. И никой не се сеща да си зададе въпроса какво би се случило, ако те не бяха филантропи, а мизантропи.
Но преди повече от месец България си зададе един въпрос, останал дълго време риторичен – Имат ли звездите сърце?
Но всъщност въпросът, на който VIP brother трябваше да отговори, беше: Има ли България сърце? За съжаление всеки понеделник шестцифреният отговор свети на таблото зад мен и не звучи така, както аз и целият ни екип очакваше. Преди да започне най-мащабната благотворителна акция в новата история на България, в кухнята на предаването хвърчаха оптимистични прогнози за милиони, и то доста. В крайна сметка единият мобилен оператор има 5 милиона, другият 4, третият 2 милиона потребители. Общо 11 милиона телефона у нас. По един sms от всеки и желанието можеше да се превърне в действие, но...
Всъщност българите са добри хора. Те искат да помагат. По време на комунизма нямаше нужда, защото си мислехме, че държавата се грижи за всичко. Така си и беше. Всички бяхме еднакво бедни и проявите на благотворителност се изчерпваха със задължителното купуване на талони от Червения кръст и съботниците. После дойде 10 ноември и с него капитализмът. В началото всичко беше толкова объркано и трудно, че филантропията се размиваше по опашките за тоалетна хартия и посинели пушени пилета, а алтруизмът гаснеше в пламъците на партийния дом. Слава Богу, настъпиха и по-добрите времена, толкова добри, че сега в България бентлитата и майбаховете са повече от домовете за сираци. И фондациите станаха повече и почнаха да пълнят страниците на вестниците със скандали. Държавата смени имената на домовете за сираци на домове за деца в неравностойно положение, а Би Би Си се зае да нищи проблемите им и ни изложи пред целия свят.
Във всичките тези факти има някакво обяснение защо VIP brother се засили за републикански рекорд, но вместо това постигна стандартен резултат. Не че хората в къщата не дадоха всичко от себе си. Ицо Хазарта загърби принципите си и седна на една маса с плеяда звезди на поп фолка и даже целуна една от тях и тя не беше жена, а мъж. Божидара Бакалова пусна кръв, сълзите на Аня и Пипи трогват всички, а Тодор Славков излезе от удобната медийна нелегалност.
Мария Гроздева пропя, а Кристияна се съгласи да бъде затворена отново. Емо Кошлуков разбра колко силен може да бъде, когато е самият себе си. Няма да изреждам персоналните геройства на всеки от съквартирантите, защото всички вече видяхте отговора на въпроса. Да, те имат сърце. Разбира се, много ще се опитат да го отрекат, но това ще направи желанието им по-силно.
Вярно, малка страна сме. Толкова сме малко като народ, че благотворителността не може да остане анонимна.
Толкова са свити сърцата на хората от кризата, рецесията, безработицата и отчаянието, че светлите лъчи трудно ги огряват. Но пък всеки има телефон и може да си позволи да го използва веднъж. Поне веднъж. Просто трябва да натиснете няколко бутона и да промените съдбата на някое дете. И вашата собствена.
Днес тези хора се знаят като имена на улици, поседнали статуи и имена върху чешми и мостове. Но това, което са направили, остава. И никой не се сеща да си зададе въпроса какво би се случило, ако те не бяха филантропи, а мизантропи.
Но преди повече от месец България си зададе един въпрос, останал дълго време риторичен – Имат ли звездите сърце?
Но всъщност въпросът, на който VIP brother трябваше да отговори, беше: Има ли България сърце? За съжаление всеки понеделник шестцифреният отговор свети на таблото зад мен и не звучи така, както аз и целият ни екип очакваше. Преди да започне най-мащабната благотворителна акция в новата история на България, в кухнята на предаването хвърчаха оптимистични прогнози за милиони, и то доста. В крайна сметка единият мобилен оператор има 5 милиона, другият 4, третият 2 милиона потребители. Общо 11 милиона телефона у нас. По един sms от всеки и желанието можеше да се превърне в действие, но...
Всъщност българите са добри хора. Те искат да помагат. По време на комунизма нямаше нужда, защото си мислехме, че държавата се грижи за всичко. Така си и беше. Всички бяхме еднакво бедни и проявите на благотворителност се изчерпваха със задължителното купуване на талони от Червения кръст и съботниците. После дойде 10 ноември и с него капитализмът. В началото всичко беше толкова объркано и трудно, че филантропията се размиваше по опашките за тоалетна хартия и посинели пушени пилета, а алтруизмът гаснеше в пламъците на партийния дом. Слава Богу, настъпиха и по-добрите времена, толкова добри, че сега в България бентлитата и майбаховете са повече от домовете за сираци. И фондациите станаха повече и почнаха да пълнят страниците на вестниците със скандали. Държавата смени имената на домовете за сираци на домове за деца в неравностойно положение, а Би Би Си се зае да нищи проблемите им и ни изложи пред целия свят.
Във всичките тези факти има някакво обяснение защо VIP brother се засили за републикански рекорд, но вместо това постигна стандартен резултат. Не че хората в къщата не дадоха всичко от себе си. Ицо Хазарта загърби принципите си и седна на една маса с плеяда звезди на поп фолка и даже целуна една от тях и тя не беше жена, а мъж. Божидара Бакалова пусна кръв, сълзите на Аня и Пипи трогват всички, а Тодор Славков излезе от удобната медийна нелегалност.
Мария Гроздева пропя, а Кристияна се съгласи да бъде затворена отново. Емо Кошлуков разбра колко силен може да бъде, когато е самият себе си. Няма да изреждам персоналните геройства на всеки от съквартирантите, защото всички вече видяхте отговора на въпроса. Да, те имат сърце. Разбира се, много ще се опитат да го отрекат, но това ще направи желанието им по-силно.
Вярно, малка страна сме. Толкова сме малко като народ, че благотворителността не може да остане анонимна.
Толкова са свити сърцата на хората от кризата, рецесията, безработицата и отчаянието, че светлите лъчи трудно ги огряват. Но пък всеки има телефон и може да си позволи да го използва веднъж. Поне веднъж. Просто трябва да натиснете няколко бутона и да промените съдбата на някое дете. И вашата собствена.
