Тигракът ще спаси света. Да. Леопардовото онова. Дето има къси полички от него, рокли, бюстиета, и обувки даже. Така се оказа тази сутрин, когато обявиха поредните номинирани за изгонване от „Мюзик Айдъл”. Вече два вторника ме дават по телевизора как се карам с хората. Даже предния път се зачудих защо пък толкова много се връзвам и защо просто не се прибера вкъщи да сготвя на семейството си. Но като видя някъде талант, който хората не оценяват, явно не мога да си мълча. Като видя несправедливост и веднага ходя да се разправям. Ей така се разправях с какви ли не хора по телевизора, за да защитя от отпадане моята фаворитка Русина. И после се срамувах от себе си, че много говоря, че пак съм прекалено честна.
Приятели звъняха и казваха „Супер беше”, но един от тях, който ме познава най-добре, каза: „Отвратителна беше, изпусна си нервите.” Съгласих се с него, защото и аз така мислех. Когато за втори път моята любимка се оказа номинирана, реших да съм мила и добра.
Не можех да намеря обаче много аргументи, за да надприказвам опонентите си, които дрънкаха глупости за останалите номинирани, без дори да им пука за тях.
Тогава ми хрумна, че Русина е прекалено стилно облечена винаги, има интелигентно излъчване, нищо, ама нищо пошло в нея, и „най-лошото” - никога не имитира, когато пее оригиналите на песните, никога не се напъва, не крещи, не демонстрира глас. Тя просто има природно красив сипкав глас и пее с финес. Песента й стига до мен и ме докосва с чувството, с което е изпята. Но до хората не достига. На хората им се налагат други критерии. И се изказах за пореден път „неуместно”. „Русина - обърнах се към нея от сцената, - знаеш ли, че си прекалено стилна, а хората масово не са като теб и не могат да те разберат...” „Хайде сега, обиждаш публиката!”- обади се Андрей, или Иван... „Не ме прекъсвайте, моля ви!” - казах и вътре в мен се оформи една топка от тежест, която затупка в тялото ми ритмично с лайтмотива:
„Ваньо, пак направи гаф, пак направи гаф...” Бях почнала обаче и нямаше как да се спра. „Затова, мило момиче, моля те, сложи следващия път нещо по-така чалга, метни някой тиграк (така си му викам аз на леопардовия десен), дай малко по-друго поведение, та барем хората решат да те забележат колко си талантлива...” Тя се засмя, Иван и Андрей също, топката в тялото ми обаче не се засмя, а се удвои след съобщението от дъщеря ми: „Мамо, този път беше по-отвратителна и от предния. Как може така да обиждаш хората, само вредиш на момичето.” Зарекох се повече да не ходя в това предаване, а само да стискам палци пред телевизора на Русина и да си пускам смс-и за нея.
Днес отново е вторник, ден за номинации, събудих се с усещането за предател – как, наистина ли днес няма да отида да защитя моето момиче, вече така си я наричам. И получих новината. Снощи беше чалга концертът, Русина беше в плътна по тялото леопардова рокля, пя „Кукавица, аз съм само йедна кукавица” с хубавата си бленда баш като сръбска певачка и днес вече тя притежава един от най-високите вотове. Това е! Моето момиче не е номинирано! Тигракът ще спаси света, да! И чалгата. Няма да обиждам повече публиката. А ще се замисля над себе си. Ще си взема поука. Дали да не вкарам нещо по-кичозно така в нещата, които правя? Може да стана свръхуспешна. И все пак, остава ми едно малко успокоение, че има и нормални хора в тая публика след изгонването на Устата от „Вип Брадър” с неговия уникално пошъл пърформанс миналата седмица „Съблечи другарче за 1000 лева”.
Може и да има надежда.