Пробуждане
Емиграция Миграция
Пролет е, цвят зелено. Зелено като свежия полет на птиците, завръщащи се всяка година да дарят ново поколение на природата точно в нашата родна България
Текст: Пипа Чернева
Фотография: Guliver Photos
Фотография: Guliver Photos
ЗИМАТА СВЪРШИ И ЗА НЯКОИ ОТ НАС, ЕМИГРАНТИТЕ, ЗАВЪРНАЛИ СЕ ПОРАДИ НЯКАКВА ПРИЧИНА ОБРАТНО В БЪЛГАРИЯ.
По-скоро трябва да се наречем мигранти, защото все пак се завърнахме, но не се знае няма ли да отлетим за някъде наесен. Аз, с натрупан прилично количество емигрантски стаж, гласувам с две ръце за нестандартната миграция. Какво е това ли – мигриране за по 3-4 години в различни точки на планетата. За такъв период спокойно можете да научите нов език, да вземете най-хубавото от културата на мястото, което сте избрали, и да прецените какво не ви допада. След определения срок обаче трябва да последва преместване. Дори и да сте се устроили и да ви харесва. Защото, застоите ли се, това вече не е нестандартно и не е миграция. Това е в общи линии идеята на миграцията.
Така, сумарно погледнато, в рамките на един живот може да пообиколите и опознаете 20-30 държави. Единственото неудобство и препятствие в случая са децата. За тях всяко преместване е равно на сериозен драматичен обрат в живота им. Странно е, че децата се привързват към къщата, в която са отраснали, също като котките (справка - спомнете си родния ви дом), а това, че я сменят със “стопаните си”, им носи някаква утеха, но само толкова. Обичта към родната къща си остава за цял живот. Предполагам, че след 3-4 премествания няма да им прави впечатление и ще свикнат, но нямам личен опит.
От друга страна обаче, децата, попили от мигрантския опит, се изграждат като много интересни и нестандартни личности. (За справка да вземем биографията на Фреди Меркюри. Роден и израснал в постоянно преместване.)
Да се мигрира оригинално също означава да се изберат дестинации, различни от Америка, Англия или Испания. Нека да имаме стил и да покажем собствен вкус. Всеки може да мигрира в Германия, но Африка или Азия примерно не е за всеки.
Там е почти като да мигрираш в казармата, но с разликата, че няма гарнизонка, а едномесечните почивки в България ти се струват като all inclusive в Шератон Париж или Хилтън Лондон.
Положителното е, че пристигайки от споменатата мизерия, ти идва да обичаш всичко българско и родно с цялото си сърце. Дори прашните улици и дупките по тях, намръщените служители и нелюбезните продавачки. Обичаш, обичаш, обичаш и не можеш да се спреш, но в един прекрасен момент пак ти се заминава. Има някакъв механизъм в сърчицето, който го кара да тупка лудо преди всяко отлепяне на самолета от българската писта. Дори малко преди този момент, когато пакетираш багажа, събираш целия си живот в два куфара до 40 килограма. Страхотно усещане.
Човек без къща – свободна душа. Това се предава от поколение на поколение. Не познавам човек, вкусил от сладостта на пътуването, който да се е спрял да пътува и с това да не е увлякъл най-близките си любими хора. Познавам обаче хора, родени на път, които не знаят къде е домът им и коя е родината им, и този факт въобще не им оказва влияние.
Това са гражданите на света, новият глобален народ на планетата.
При миграцията от нестандартен тип има още един плюс – хората, с които се срещаш на нетипични места, са сумарно оригинални и ексцентрични, на моменти направо луди. Личният ми опит събра скромна, но уникална колекция характери от различни нации. Примерно немски математик, направил научен труд върху връзката на съдречния тонус след сърдечна операция и положителното му повлияване след слушане на африкански ритми. Датски студент, измерващ дебелината на определена група тропически дървета, с планове да извършва тази дейност на всеки 5 г. и след примерно 90 г. да извлече някакъв извод според промените в мерките на стволовете.
Регулярен френски агроном, събиращ зелени мухички във фризера си, които според него са причина за една ужасна болест, караща палмите да умират преждевременно. Възрастен англичанин, изследващ един специфичен вид пеперуда, отровна само за един вид африкански папагали... и още много знайни и незнайни... По тези интересни места се срещат и българи.
Невероятно, но факт е, че в непопулярните държави броят на българите се върти под 40 души. Понякога има българско консулство, което поддържа връзка доколкото е възможно с пребиваващите сънародници на няколко околни държави.
Всички те са интересни сами по себе си.
Всеки от някаква собствена причина пуснал корени в далечни екзотични земи.
Всеки достигнал някакъв максимум, който продължава да го задържа на далечното екзотично място.
При мигрирането важно е да не забравяте откъде сте тръгнали и защо.
Това е есенцията на нестандартната миграция. Мястото, където сте закърмени, е оформило вас точно такива каквито сте сега – въпреки всичко, което ви се иска да не е било така – вие сте това, което сте, защото тук сте се родили.
Причината, която ви е тласнала към тази смела крачка, е движещият механизъм - упражнението миграция. Ако задоволите причината, то вече сте се установили. Натрупали опит и помъдрели, надявам се.
На последно място в нестандартната миграция се пада все пак разумното мигриране. Примерно трябва да прецените къде отивате и какво може да вършите там. Защото ако ви влече студ и сняг, за вас най-прекрасното място ще да е Аляска, но там вероятността да намерите работа е минимална.
