С нея мога да гоня залезите

от Ники Кънчев
Фотография: Студио Боби, PR

Обичам я. Не ми е първата, сигурно няма да е и последната, но си я обичам. Елегантен силует, топъл уют, винаги готова да ме поеме и да ме отведе докъдето пожелая.
Никога не ми е отказвала. Чувал съм доста пъти „не” от различни жени и то по различни поводи, но това, с което тя ми отговаря всеки път, когато я поискам, е нежно мъркане. Тя е моята мечтана скандинавка, моята кола. Не, никога няма да бъде моят автомобил, защото тя е моята кола.
Когато я яхна, тя може да ме накара да бъда какъвто пожелая. Уравновесеният мъж, който пътува към бизнес среща, дивото животно, излязло на лов в градската джунгла, момчето, което очаква да види морето и да поговори като бате Панайот с него...
С нея мога да гоня залезите и да посрещам изгревите. С нея мога да се насладя на нощта и да оценя деня.
Петингът ни е кратък, но пълноценен. Завъртам плавно ключа, притискам нежно педалите, галя скоростния лост. Чакам я известно време, важно е да се почувства добре. Истински добре. Да загрее. Да иска да лудува. Потегляме. Моето място в нея е това на водача. Не искам да бъде друго. Тя също. И започва музиката. Малко „Мано негра”, повече „Ред Хот“, Мадона, „Колдплей лайв“, новини. Дори мога да чуя себе си в някоя реклама. Когато съм с нея, музиката звучи различно. Откривам забравени спомени, чувам строфи, които са ми убягнали, лентата ми се върти бясно напред и назад. Никоя зала, стадион, стая, дискотека не може да ми даде това усещане.
Слушам звуците и усещам вибрациите й. Лицето ми се изкривява в болезнена гримаса всеки път когато немарливостта на корумпираните задници, които правят пътищата, я нарани. Мразя ги.
Мразя и идиотите – пияни, дрогирани или нескопосани, които застрашават здравето ни – моето и нейното. Когато бях по-млад, кръвта ми кипваше и исках да раздавам правосъдие. Сега просто ги подминавам.
Харесвам и свободомислието й – ерата на любовта още не е отминала за нея.
Няма и да отмине. Освен мен винаги може да приеме и още пътници. За кратък или за дълъг път. Аз обаче я ревнувам. Не искам да я оставям в ръцете на друг. Веднъж годишно си позволявам тройка – аз, тя и монтьорът от сервиза. Станат ли повече, нещо във връзката ни ще започне да куца.
Обичам да се къпем заедно. Тишината и интимността на автомивката, тихият тътен на четките. Отражението на слънцето върху предния й капак. Дискретен аромат на кожа и скъп ароматизатор. Сякаш ми се усмихва, благодарна за душа.
Харесва ми и дива – с мирис на бензин, масло и изгорели гуми. Обичам и зимата, защото ми позволява да я открия отново, когато е затрупана от снега.
Не съм си задавал въпроса защо съм толкова привързан към нея. Може би заради road movie-тата. „Бони и Клайд”, „Париж, щата Тексас”, „Истински романс”, „Рейнман”, „Родени убийци”,
„Телма и Луиз”... Почти няма филм от този жанр, който да не е култов и накичен с хиляди Оскари, Палми и Мечки.
Най-големите в киното са усетили духа, който ме влудява. Така е и с рекламите, и с песните ...
Обичам да държа събитията здраво в ръце. Тя ми го позволява. Когато й мина отзад, мога да извадя от нея волейболна топка, туба, въдици. И да бъда такъв, какъвто искам да бъда... Усещам порива й за свобода, когато двамата сме заклещени в задръстване. И искам заедно да прескочим всички останали.
Не съм луд. Не съм и вещоман. Но тя е моя. И връзката ни ще изчезне, когато изгубя желание да се движа и да бъда свободен, бърз, силен и умен. Но седалката й винаги ще е с моята форма. Лек път.

БЪРЗИ И ЯРОСТНИ
Култова надпревара, висок адреналин, усещане за сила и контрол, хармония, възторг - филмът “Бързи и яростни” е като обяснение в любов към нея... колата, която винаги ще си остане любимата мъжка играчка.

Водолей
21.01-19.02

Намирате се в ситуация, която не е опасна за вас. Ясни са ви всички положителни и отрицателни страни на нещата...

още>>

Джако си отидеВече всичко е ясно, но за сетивата ни все още е трудно...още>>