ПРЕДИ НЯКОЛКО МЕСЕЦА БЯХ НА БИОИЗЛОЖЕНИЕ В БОРИСОВАТА ГРАДИНА,

където имаше храни, торове, дрехи, козметика...  много неща, за да не ги изброявам поотделно. Може би трябваше да започна с това, че отдавна съм запален по екологичния начин на живот и без да се превръщам в маниак, се опитвам да бъда максимално „въглеродно неутрален“, както и да живея в хармония с природата. Към същото се опитвам да адаптирам и семейството си. С две думи – зелен съм, освен в моментите, в които съм болен или уморен. Тогава съм по-скоро прежълтял... Както и да е.
Та, разхождам се около сергиите на това биоизложение и подпомагам „зелената” икономика. С две думи – яко пазарувам. Купих си и едни биобульони от щанда на доста известни магазини за биостоки (няма да им кажа името, защото целта на статията ми не е да се заяждам с тях). 6 лева. ОК.
Плащам, защото добрите каузи и добрите идеи трябва да бъдат подкрепяни, дори когато са по-непопулярни. След няколко седмици в магазина, от който си пазарувам редовно, откриват щанд за биохрани и същият бульон е 4.80 лв. Не е промоция. И досега си е толкова. Останалите биохрани, които продават там, са средно с 21% по-евтини в сравнение със специалния биомагазин.
Пазарът има един огромен позитив и това е саморегулацията. Не бих коментирал търговските и ценовите политики на нито един търговец, на нито един магазин, но в този случай много се разочаровах. Защото на изложение, каквото и да е то, цените са преференциални. А не по-високи. Целта на изложението е не просто да кажеш: „Абе, ако искате да сте модерни и зелени, трябва да плащате”. Със сигурност има хора, които ще плащат само и само да причислят себе си към едно движение, едно общество с „по-модерни разбирания и начин на живот”, но хората, които са готови да плащат каквато и да е цена за кауза, която самите те не могат да си обяснят напълно, не води до развитие на тази кауза. Направо я компрометира. За да е по-ясно, че на второ четене и аз се обърквам: ако тия „зелени“ хипари разчитат просто да си продават природосъобразните стоки на плиткоумни красавици, които нямат никаква представа за устойчиво развитие, а паркират SUV-тата си в нарушение по средата на улицата само за да изтичат до магазина и да си вземат едни „биоспагети“, защото така са чели, чули, разбрали или някоя тяхна приятелка ги e убедила колко е модерно... Така не се прави.
Идеята за „зелен” начин на живот не е и никога не е била индустрия, която да помпа пари. И моята статия не е за едно глупаво бульонче от 6 лева, което може да се намери и за 4.80 лв. Тя е за злоупотребите с каузите, които неизменно съпътстват всяка кауза.
Нека ви разкажа за два мита, свързани с глобалното затопляне и нашето поведение по въпроса.
Първо – засаждането на дръвчета. То НЕ помага за ограничаване на глобалното затопляне, ако не е най-вече в Амазония или по границите на климатичните области.
Залесяването на които и да е други области, колкото и да е мащабно, не помага на планетата срещу затоплянето. Да, има локален ефект и е полезно срещу ерозията, но когато се прави, нека не ни качват на количката с приказки за нашия дан в борбата със затоплянето. Не съм го измислил аз, пише го в Newscientist.
Второ – вярвате или не, няма доказателство, че биохраните са по-полезни от конвенционалните храни, както и че вторите са вредни за човешкото здраве. Пише го пак в Newscientist, както и в доклад на Световната здравна организация по поръчка на Световната банка.
Не искам да обърквам или обезкуражавам тези, които са решили да намалят отпечатъка си върху природата, или тези, които искат да подражават на готини хора като Маги Малеева, но е много важно да не превръщаме една кауза в мания. Никоя мания не е полезна.
Аз бях тръгнал именно по този път. Бях готов да не се пера, за да пестя повече вода, но бульончето за 6 лева ме отрезви. Накара ме да чета повече книги, да се съмнявам повече, да разбера, че екогуруто Ал Гор има два 4-литрови джипа, които не могат да кореспондират в едно изречение с думите „опазване” и „околна среда” по никакъв познат на науката и на мен начин. ОК, сигурно си откупува въглеродния отпечатък от джиповете, но все пак – повечето от нас са гледали „Неудобна истина”.
И какво направих, след като ми мина, че се минах с бульона? Продължих напред с отговорното си отношение към природата. Спрях да чета статии за това какви боклуци трябва да си купим, за да получим медал за геройство в борбата с глобалното затопляне. Останаха ми само трите принципа на екомисленето – Reduce, Reuse, Recycle.
Карам 13-годишна кола в перфектно състояние с катализатор. Няма да я сменям, докато обективно не ми се наложи. Освен това петъците са ми дни без кола. Градски транспорт или пеш.
Вкъщи 90 процента от уредите ни са клас “А”. Държим си климатиците на 20-21 градуса и освен че сме свикнали – това е идеална температура за живеене. Казват, че 16-18 е супер за спане, но не сме го пробвали.
Всички батерии, които използваме за дистанционни, играчки, часовници и т.н., са зареждащи се (между другото батериите са един от най-големите кошмари за природата, защото периодът на разпад на съдържанието им е по-дълъг дори от “Дързост и красота”).
Пазарувам по списък и гледам да не купувам нищо излишно, естествено - и торбите ни са за многократно използване. Най-практичните големи торби си ги донесох от Италия, защото в България са много малки. Откровено казано, имаме дрехи “втора употреба”, които са супер адекватни.
Хвърлям разделно боклука и често пъти си обикалям с торбите в колата, защото не мога да намеря кофа за стъкла, но се чувствам особено добре, когато все пак намеря.
Играчките на децата ни винаги са били предимно дървени и най-малко китайски. С играчките наистина има голям проблем и с изключение на няколко магазина в България, не можеш да си купиш почти нищо свястно, а и е зверски скъпо. Но съветът ми е: вместо да мъкнете торби с парцали от чужбина, взимайте играчки. Ако нямате дете – приемайте поръчки от хора, които имат деца. Това е моята локална борба срещу глобалното затопляне. Мисля, че ако всеки направи поне толкова, вместо да демонстрира, че прави много, ще стане като в “Предай нататък” – история с поука.