Може да се случи и чудо

Банално или не, юбилеят на Grazia ме накара да се обърна назад и да се поразровя в четирите основни елемента на обществения живот – политика, медии, спорт и култура.
Като отявлен фен започвам със спорта.
Обратно на възхода на Grazia българският спорт се потопи в допинг скандали, мизерия и забвение. Петилетката ни докара две олимпиади, които почти удариха траурната камбана за българските атлети. Трите олимпийски титли на Мария, Руми и Милен Добрев не могат да прикрият убийството на родния спорт, защото вече всички знаем с какви нечовешки усилия и въпреки каква мизерия са спечелени. Цар Футбол е толкова гол, че снимките му не стават и за нудисесия „Да спасим тревата”. Едно евро и много порно съпътстваха националния отбор. Камата се появи и изчезна от хоризонта. Единствено Митко Бербатов се движи грациозно като бентлито на сър Алекс Фергюсън по терените на Албиона и във всички световни медии.
В нашенските медии пък настъпи риалити ерата. Докато раздавах стотици хиляди в „Стани богат”, помогнах и на „Биг Брадър“ да дойде на власт, за да промени телевизията завинаги. Появиха се новите звезди – печалният Миро, хубавата Елена, палавият Здравко, неустоимият Мъро, Тризначките... ВИП персоните на България на два пъти бяха събрани под ВИП покрив, но не показаха почти нищо брадърско във взаимоотношенията си. През това време музикалните идоли огласяха цяла България, къде с талант, къде с „Кен ли” и „Шест кокошки съм заклала”. След песните дойде и грацията на танците... А през това време Grazia продължаваше да расте.
И въпреки че списанието растеше, културният афиш се свиваше. В киното падна някъде отгоре една ”Мила от Марс”, а останалото е „Дзифт”.
Театърът се възроди, но поп музиката не успя да се пребори със силиконовото цунами от Димитровград. Руши идва и си отива, „Щурците“ отново разплакаха китарите, Лили все си седеше там горе и не остаряваше, а „Ъпсурт“ отсрамиха положението, подигравайки се с всичко и с всеки. Пет звезди от световна величина раздвижиха стадионите – „Депеш“, „Металика“, Лени, Джордж и INXS дадоха на меломаните дълги и емоционални теми за разговор. Стунджи и Елица пиха по една „Вода” на Евровизия. И докато Grazia растеше, държавата се тресеше. Влезнахме в ЕС с киселото мляко и корупцията си и добре, че беше Саркози, за да освободи сестрите.
Влакът-факла не можа да освети всички некадърници в политиката, а всичките протести в София останаха без последствия. По разнебитените пътища и бленувани магистрали си отиваха по хиляда души годишно. Станахме член на НАТО, но армията ни загуби завинаги ерекцията си. И някъде в Ирак се роди нарицателното „Кербала” за безсмислени жертви на родни момчета за нечии чужди цели.
Цар и комисар си спретнаха правителства, но хората нито станаха по-доволни, нито по-богати. Появи се и Генерал. Студентите спряха да протестират, но започнаха да умират наравно с банкери и хора с криминални досиета. Показните убийства станаха повече и от спрените ни от Брюксел пари, а престъпният зоопарк въпреки геноцида не спря да бълва нови жертви. Руснаците ни врътнаха кранчето на газта, а Европа - на атомните електроцентрали...
От пет години Grazia е на пазара. През тези пет години аз търсих моя пети елемент. Затова направих и цялата тази ретроспекция на останалите четири.
Намерих го навръх пeтия рожден ден на списанието, когато близначките ми за първи път проплакаха вкъщи. Това беше моят връх, а вие продължавайте нагоре и напред. Аз ще съм с вас.
Grazie, Grazia.