Това е мястото

Ваня, Ваня... Влизаме в печат... И отчаяно те чакаме. Но знаем, че отново няма да ни предадеш.”
Първи мейл. „Ваняяяя... Там ли си? Чакаме те с нетърпение и влизаме в печат!” – Втори. „Много ще ни е тъжно, ако ни изоставиш точно на юбилейния ни брой.
Надявам се, че си добре.” Трети мейл. Ми добре съм, да. Много съм добре. Човек да не се влюби и да не си изпусне срока. И като се влюби, не си проверява пощите, не влиза в скайп и в досадните сайтове за запознанства. И забравя датите. Та добре съм. Ама имам и телефон. Вярно, че не се интересувам много от останалите други, които ме търсят по него, ама за да разбера, че си изпускам срока, веднага щях да го вдигна. Все пак Grazia ми е любов от няколко години, а аз не забравям за старите любови. А сега има и рожден ден.
Затова в този момент пренебрегвам новата любов, за да направя този подарък на Grazia, пристигайки в последната секунда на срещата. Със себе си нося голям букет от думи. Зелени. Като зеления светофар, който Grazia светна за мен преди няколко години. Това е мястото, в което всеки месец се уча да аранжирам добре думите. И всеки месец в последния момент. Не съм била влюбена всеки месец, но някакси с времето все не се разбираме. Все се опитвам да го надхитря. Е накрая то ме поваля в туш, колкото и да му бягам.
Писала съм за него. Писала съм за приятелството, за любовта, за лошите хора, за добрите хора, за спорта, за музиката, за книгите. Веднъж даже и за кризата исках да пиша, ама аз за измислени неща не обичам да пиша.
И то исках, защото една приятелка ми обясни колко хубаво нещо била кризата. За първи път си поговорили истински с близък приятел на запалена свещ в средата на масата, защото спрял токът и нямало телевизор и интернет. Кризата сближавала, каза.
Да, хубаво е хората да си говорят. В този смисъл, Grazia вече пет години говори с хората, независимо дали има криза или не. Пожелавам ви да продължавате да го правите толкова приятно, с лекота, на вас криза не ви трябва.
Навремето изчислявахме всичко в петилетки. Спускаха се петилетни планове.
Честита петилетка, Grazia! Дано да сте си изпълнили плана. Все забравям да ви кажа, че майка е доволна от вас. Има шейсет чанти и всичките си ги носи. И винаги с нетърпение чака следващата. Аз пък чакам да разгледам хубавите фотосесии, да прочета интервютата и страницата на Ники Кънчев, както и своята, тъй като до излизането на броя все забравям какво съм писала, чакам също да видя как дизайнерът е оформил снимката ми на фотошопа.
Вашият дизайнер е моята голяма и нестихваща любов. Той е моят пластичен хирург. Винаги съм по-изящна от в действителност. Това май не трябваше да го казвам. Но така съм си свикнала, тук да си казвам всичко. Обещавам да продължавам да го правя. Само няма да ми придирате, ако основната ми тема продължава да бъде любовта. Но не за липсата й, както досега. За наличието й. Понеже наскоро разбрах, че съществувала...
Вие това го знаете от пет години. Но за да не го забравяте, ще ви го припомня и следващия месец.
Честит рожден ден, Grazia!