СЛУЧВА СЕ..

СКОРО БЯХ НА ГОСТИ НА ПРИЯТЕЛ В ПЛОВДИВ. НА ВЪПРОСА КАКВО ПРАВИ ЛУДАТА МУ ДЪЩЕРЯ ТИЙНЕЙДЖЪР ТОЙ ОТГОВОРИ:

"Ами, всичко е нормално. Приеха я в математическата гимназия, има си гадже металист, много е свестен, направи един аборт, самата тя сега е метъл, не знам докога ще се облича така ужасно..."
Впечатли ме как заедно с черните широки дрехи и високия успех по математика абортът е нещо "нормално", част от всекидневието на петнайсетгодишното момиче. "Като всеки баща аз се притеснявах повече и от нея, организирах всичко, май аз го приех по-тежко", обясни приятелят ми, като го прекъснах и попитах за подробности. Но така или иначе той продължи да говори за аборта като за най-естественото събитие в порастването на дъщеря му.
Поинтересувах се как стоят нещата у нас и статистиката ме шокира. България е на първо място в Европа по аборти на възраст между 14 и 19 години. Така че нищо чудно съученичките на дъщерята на моя приятел също да са минали през някое и друго прекъсване на нежелана бременност и това да е типично за днешните тийнейджъри. Но защо?
Българските млади едва ли правят повече секс от връстниците си в други европейски държави. А ако е така... ами... браво на тях. Но се съмнявам.
В училище няма сексуално образование.
То е оставено за часовете по СИП (свободноизбираема подговка) и на ентусиазма на който-учител-му-се-занимава. Така за две години в цяла България са обхванати едва 10 000 ученици по данни на Министерството на здравеопазването.
Липсва цялостна концепция и система за въвеждането на такъв вид образование в училище. И не само това. Съвременното сексуално образование има за цел и да формира отговорно поведение и умение да се управлява рискът, усвояването на умения да общуваш пълноценно и свободно, да устояваш на натиск, да защитаваш позицията си. То не се изчерпва с информация за видовете контрацептиви и опасностите при секс. Напротив.
Набляга върху положителните му страни, защото сексуалността е една от най-човешките черти. Само че в България на всичко това се гледа като на атомна физика. Нищо, че е доказано, че случаите на заболели от полово предавани болести са най-малко в северноевропейските страни, където сексуалното образование е държавна политика. В Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, чийто офис е зарит от цветни, доста занимателни образователни брошури, казаха: "У нас има вопиющо невежество у младите, свързано със забременяването. За да имаш отношение към нещо, трябва да знаеш за него." И заразказваха за митовете, в които тийнейджърите вярват безусловно – не може да се забременее при първи полов контакт, от планираната контрацепция се напълнява и окосмява, Само че системно и ужасно често – абортът сред тийнейджърите в България Текст: Николета Попкостадинова много по-безопасно е "спешното хапче"...
Според специалистите в асоциацията големият проблем е липсата на формално, структурирано, неслучайно обучение, свързано със сексуалността, и то в училище. Според тях в България тийнейджърите се учат от връстниците си, т.е. знанията им минават през неформалния опит на принципа проба-грешка.
Девет от десет ученици искат да има часове по сексуално образование, по данни на Министерството на здравеопазването. Само че засега няма изгледи това да започне да се случва системно. А фактите са красноречиви – около 40% от шестнайсетгодишните в България водят полов живот.
И ако сте си мислили, че поне информираността относно контрацептивите у нас е достатъчна, пак сте се лъгали. В рамките на проведената миналата година кампания "От теб зависи" с цел да алармира за големия брой нежелани бременности в страната бяха изнесени много смущаващи данни. Като например, че нивото на информираност и на употреба на плановата контрацепция (всеки ден по едно хапче) е десет пъти по-ниско от средното за Европа. Огромен брой жени не правят разлика между спешното хапче ала постинор и плановата контрацепция. Също така не знаят и за огромните рискове от първото. И докато 76% от жените в България не одобряват аборта, едва 4% пият хапчета против забременяване.
В страната жените имат правото да изберат да направят аборт още от 60-те години на миналия век, по собствена преценка до дванайсетата седмица, а по медицински причини и до двайсетата. Но това съвсем не решава проблемите с многото нежелани бременности.
Рисковете от стерилитет, инфекции и усложнения са като при всяка друга медицинска процедура. А да не говорим за психологическите травми и преживяването им. Една приятелка ми разказваше как нямало друг начин – на двайсет години, студентка, млада връзка... абортът бил неизбежен. Но неочаквано за нея го преживяла много трудно. Една година си водила дневник какво би било, ако не била махнала детето.