5 ГОДИНИ В МОДАТА

Текст: Проф. Любомир Стойков

Какво се случи в световната мода през изминалите пет години? Кои са най-любопитните моменти на възход и падение, на гръм и трясък, на скандалност и сензация в дейността на дизайнери и предприемачи, фотографи и супермодели? Имаше ли една-единствена доминираща тенденция, или миксът и еклектиката преобладаваха като филофофия и дух на новата мода?

2004 Тъжна и скандална

Модната общност беше разтърсена от новината, че империята на лукса Gucci се лишава от десетгодишния си супер тандем Том Форд и Доменико де Соле. Пред медиите Форд твърдеше, че компанията–майка се опитвала да наложи тотален контрол над закупената през 1999 г. модна марка Yves Saint Laurent, а тъкмо Форд и Доминико де Соле бяха движещата сила на нейното грандиозно завръщане и техният тандем не приел творческото вмешателство. След бурни спекулации в крайна сметка беше избран дизайнерският екип, който отсега нататък ще проектира колекциите на Gucci: Алесандра Факинети (за дамските колекции), Алфреда Джанини (за мъжкото облекло), Джон Рей (за аксесоарите), а за творчески директор на Yves Saint Laurent бе определен Стефано Пилати.
През януари 2004 г. светът се раздели с двама от най-прочутите асове на модната фотография - Франческо Скавуло (82 ) и Хелмут Нютон (83).
Милионите ценители, колеги и приятели на Франческо Скавуло едва ли ще забравят неповторимите му портрети на Грейс Кели, Елизабет Тейлър и Брук Шийлдс. Хелмут Нютон пък си остава ненадминат магьосник на еротичната фотография.
Скандалите, които са част от природата на модата, не пощадиха и 2004 г. Името на Кейт Мос тогава, както и сега, не слизаше от заглавията на таблоидите. След като заряза бащата на дъщеричката си – издателя Джеферсън Хак, тя бе за кратко с актьора Даниел Крейг, а после и с Джони Ноксвил.
Лошата новина обаче бе, че Chanel не поднови договора си с нея като рекламно лице на “Коко Мадмоазел”. Шумотевица се разнесе и в други зони на фотомоделството. Четири години след документалните разкрития на Би Би Си за скандали в модната агенция “Елит” шефът й Жералд Мари бе принуден да освободи поста си на неин президент.
Разобличенията в медиите бяха свързани с употребата на наркотици и сексскандали сред моделите на “Елит”.

2005 Хаос във висшата мода

Висшата мода продължи да дава някакви признаци на живот и през 2005 г.
Приключилите дефилета от-кутюр в Париж, пролет-лято 2005, показаха, че сред оределите редици на асовете на уникалния стил има объркване и хаос. Свои колекции тогава не показаха Ungaro и Givenchy, както и редица още известни имена от бранша. Как се представиха обаче доайените? Карл Лагерфелд за Chanel бе вдъхновен от културата и маниерите на XVIII век и наблегна на черното, бялото, бонбонено розовото и бледозеленото. Тайорите – комбинациите на жакетите и полите, аксесоарите – перукообразните шапки с бели пера, огърлиците и шлифованите камъни потвърдиха класата на дизайнера, без обаче да изненадват с нещо ново. Шифон, щампирана коприна, двоен кашмир и вълна бе избрал Валентино за своята лятна колекция висша мода. Костюми от вълнен креп, туники, дантелени и тюлени рокли се откроиха със своето изящество.
Дебют във висшата мода – и то точно в Париж – направи седемдесетгодишният Джорджо Армани. Неговата колекция Prive изобилстваше от луксозни материи – шифон, двойна коприна, сатен и тюл в съчетание със скъпоценни камъни, цветни кристали, черен кехлибар и разноцветни перли. Френската модна къща Givenchy назначи италианския дизайнер Рикардо Тиши за главен дизайнер на дамското облекло. Тиши, който преди това работеше за Puma, зае свободното място след като от модната къща близо година търсеха нов дизайнер.

2006 АНТИ МОДА

Все по-трудно може да се говори за единни модни тенденции в стила на обличане.
2006-а доказа още по-категорично тази максима. Модерен и близък до класиката маниер предлагаха голяма част от френските, отчасти американските и италианските модни къщи. Този стил бе обогатен и от животински шарки и мотиви, успоредно със свежите и разнообразни дизайнерски решения в духа на уличния живот. Черният цвят доминираше в облеклата на много марки в съответствие с новите изисквания на т.нар. ърбън стил и винтидж. Но много по-мощни са антитенденциите – лансираните от деконструктивистите облекла, които залагат на по-обикновения и сякаш извън модата маниер. Става дума за модните експериментатори Рей Кавакубо, Ан Демюлеместер, Джуня Ватанабе, Дрис Ван Нотен и др. Те продължиха да търсят начини за излизане от конвенционалната представа за елегантност.
Още в началото на 2006 г. модният свят изпадна в печал, защото на 92 години си отиде един от най-забележителните модни дизайнери на ХХ век – Олег Касини - любим стилист на много холивудски звезди, сред които и Грейс Кели. Най-известен обаче Касини остана с факта, че бе официалният дизайнер на Жаклин Кенеди, когато тя бе първа дама на САЩ. В небитието – макар и в преносния смисъл на думата, отиде и бракът на Келвин Клайн и съпругата му Кели.
Хубавата новина пък бе, че британската дизайнерка Стела Маккартни роди второто си дете и го кръсти на покойната си майка Линда. На 9 октомври 2006 г. световният гигант Benetton отбеляза своя 40-и рожден ден с елегантно фешън парти в центъра „Жорж Помпиду” в Париж. Паралелно с това се проведе и изложба със заглавие „Фабрика: Отворени очи”, вдъхновена от бизнес философията на Benetton. Поне още един важен юбилей привлече вниманието ни: ужасното дете на френската мода Жан Пол Готие отпразнува 30-ата годишнина от началото на своята творческа кариера. Това стана с ретроспективна изложба по време на Седмицата на модата прет-а-порте в Париж. Тя включваше пъстрите дрехи на цигански кралици, луди каубойки, страстни парижки жени със съмнително поведение, както и корсета на Мадона за турнето й “Руса амбиция”.

2007 Противоречия в модния бизнес

През 2007-а напуснаха света на модата в пряк и в преносен смисъл няколко наистина големи имена. Почина един от италианските крале на елегантния и изискан стил – великият Джанфранко Фере. Наричан още архитект в модата, той остави дълбока диря в световната империя на лукса и на красотата. В знак на почит и преклонение властите в родния град на Фере – Леняно – обявиха, че ще кръстят на него цял един площад. Фере почина, но марката му продължава да живее. Най-напред за главен дизайнер бе назначен Ларс Нилсон. Но само след шест месеца той бе уволнен и на неговото място след известна пауза бяха назначени двамата млади стилисти Томазо Акуилано и Роберто Римонди. Друго светило, с което елегантният свят се раздели, макар и в преносния смисъл на думата, бе емблематичният Валентино. След 45 години активна творческа дейност той реши да се сбогува с висшата мода.
Овакантеното място бе заето от младата и изключително талантлива Алесандра Факинети, която преди време бе художествен директор на Gucci. Изтънченият и постмодернистичен Хеди Слиман, който доста време създаваше мъжката линия на Christian Dior, реши да напусне и да се отдаде на нови дейности и проекти, а Том Форд започна гигантска пазарна офанзива. След като през април 2007 г. откри свой двуетажен бутик на „Медисън Авеню” в Манхатън, Ню Йорк, американският дизайнер реши да глобализира своя бизнес, планирайки откриването на бутици в Милано (през 2008 г.), в Лондон (през 2009 г.), в Лос Анджелис и в Хавай (през 2010 г.).
В бизнес аспект 2007-а бе противоречива – успешна за едни и тъжна за други. Заговори се, че ще бъде обявена за продажба прочутата модна къща Prada и изведнъж се оказа, че Роберто Кавали не се интересува толкова от пари и печалби, колкото от чистото изкуство мода. Затова и той публично обяви, че си търси сериозни бизнес съдружници.
Adidas и Diesel пък обединиха силите си в бъдещо четиригодишно сътрудничество. Резултатът от тази колаборация бе линия облекла от деним с марката ”Adidas Originals Denim by Diesel”.

2008 В НАВЕЧЕРИЕТО НА КРИЗАТА

Може би най-запомнящото се събитие преди обявяването на фалита на големите банки бе смъртта на легендарния Ив Сен Лоран през юни 2008 г. Новината шокира почитателите му по цял свят, а модните издания се надпреварваха да припомнят най-важните моменти от биографията му на страниците си.
През втората половина на годината вече имаше отделни признаци на задаващата се криза и в областта на модните стоки. Започнаха да се закриват десетки магазини, една след друга модни къщи намекваха за финансови трудности или направо обявяваха фалит. Но истинската буря тепърва предстоеше. Седмиците на модата все още привличаха множество участници – дизайнери и модни къщи, медии и журналисти. Раирани костюми и барети, рокли с пискюли, акцент върху ресните и леопардовите шарки и специално внимание на чорапите с жартиери, тирантите и токовете с двойни катарами – всичко това лансира Джон Галиано в дамската си колекция за Christian Dior. Шифон, коприна, дантела и смесени материи доминират в дамския летен гардероб. Емилио Пучи публично потвърди слуховете, че дизайнерът Матю Уилямсън напуска модната къща след изтичането на тригодишния му договор, а неговото място ще заеме бившият дизайнер на Емануел Унгаро – Питър Дундас. Самият Уилямсън не скри плановете си да създаде своя собствена марка.

5 ГРАЦИОЗНИ ГОДИНИ!

Пъстър и весел, странен и тъжен, провокативен и смел бе стилът през последните пет години. Едва ли може със сигурност да се определи коя бе доминиращата тенденция, защото вече няма една-единствена модна линия. Всичко е на мода и всички са на мода! В обобщен вид могат да се откроят поне четири по-важни тенденции. Първата, засиленият интерес към естетизираната еклектика и микса на старото и новото, скъпото и евтиното, познатото и необичайното. Втората, още по-дръзкото навлизане на нанотехнологиите в текстила и дизайна, благодарение на които умните материи – платовете с променящи се свойства и безгранична функционалност, наистина направиха от облеклото втора кожа за човека. Третата, ориентация на  преобладаващата част от хората към удобното, практичното и – защо да не го наречем с истинското му име – небрежно облекло. Този стил навлезе в салони и галерии, театрални зали и телевизионни студия. Поне още една – четвърта, тенденция обаче също прави силно впечатление. Изискванията за спазването на корпоративен дрескод, на служебно облекло, обвързано с ценностите на корпоративната култура – като знак за престиж, символ на общността и привързаност към стил, дух и атмосфера.