Звездата от „Приятели” твърди, че е загърбила ролите, донесли й имиджа на типична романтичка, и вече не иска да играе жена, отчаяно търсеща мъж

ВЕРОЯТНО ДЖЕНИФЪР АНИСТЪН СИ Е МИСЛЕЛА, ЧЕ НА 40 ВЕЧЕ ЩЕ Е УСЕДНАЛА ЖЕНА СЪС СЕМЕЙСТВО, НО ЯВНО СЪДБАТА Е РЕШИЛА ДРУГО.

Но въпреки че няма 6 деца и Брад Пит за партньор, актрисата съвсем не е отчаяна. Онова, което повече я притеснява, е, че 5 години след края на „Приятели” все още не може да се отърси напълно от образа на Рейчъл Грийн. Дженифър признава и че вече й е омръзнало да играе все едни и същи роли, в които винаги търси перфектния мъж. Опит да премине на следващ етап от развитието си е новият й филм „Марли и аз”, където си партнира с актьора Оуен Уилсън. Базиран на едноименния бестселър на Джон Гроган, филмът разказва за двойка, която учи уроците на живота, докато се грижи за кучето Марли. След края на снимките Дженифър твърди, че се чувства почти като експерт по отношение на майчинството и че ако всичките й мъже бяха като кучетата, отдавна да е  създала семейство.

GRAZIA: Защо според теб „Марли и аз” се превърна в такъв хит? Какви са силните му страни?
ДЖЕНИФЪР АНИСТЪН: Това е истинска и много обикновена история.
Хората ходят на кино, а лудите сюжети им помагат да избягат от действителността. Това е филм, в който те ще си кажат: „Това всъщност съм аз, случвало ми се е. Това е моето куче”. Филмът ще привлече както хората, които гледат кучета, така и тези, които никога не са имали. Ще се хареса и на всички, които са във връзка. Независимо дали става въпрос за брак или за друго партньорство.
G: Какви бяха предизвикателствата при работата с кучета?
ДА: Честно казано, с големия Марли беше много лесно. Малките кученца обаче бяха изпитание за дресьорите. В трудни моменти намирахме спасение в игрите с топка. Но като цяло не сме срещали големи трудности.
G: Имаше ли сложни сцени, които да изискват много работа и усилия, докато кучето направи онова, което се иска от него?
ДА: Да. Сещам се основно за сцените, в които водим кучето да го кастрират.
Беше истинско предизвикателство. Добре, че на задната седалка в колата седеше и треньорът.
G: Има ли кучешко качество, което би искала да видиш у хората?
ДА: Хубаво е да отвориш вратата и някой да се втурне към теб, да се хвърли да те целува, защото просто не вярва, че си се прибрал. Толкова са развълнувани, защото те обичат. Не е ли чудесно?
G: Как се подготви физически за ролята?
ДА: Тренирах по 5 часа на ден (смее се).
Всъщност не толкова. Иначе ми слагаха перуки и допълнителни кичури, за да ме изобразят в различните периоди.
G: Как кръсти кучето, което осинови след „Марли и аз”?
ДА: О, аз не съм осиновявала куче.
Защото вече имам осиновено куче, всъщност и двете ми кучета са такива, но това беше преди години. Почти осинових кучето от плаката, мисля, че името му е Джуд.
G: Играеш типична домакиня и майка, което е доста по-различно от ролите ти в романтични комедии като „Доброто момиче” например. Защо искаше да изиграеш тази роля? Не смяташ ли, че трябваше да изчакаш да имаш свои деца, преди да приемеш?
ДА: Не, исках да участвам. Играх бременна в толкова много филми, че не виждам нищо необичайно. „Марли и аз“ не е от филмите, в които виждаме как той я преследва или тя го преследва, а накрая двамата щастливо прегърнати гледат залеза. Филмът показва какво се случва след това, какви са плюсовете и минусите на връзката, как се развиват отношенията между хората, които са заедно от дълго време. Интересно е, защото животът е забавен и драматичен.
G: Лесно преминаваш от жанр в жанр, от независими продукции към касови филми. Предизвикателство ли е да намериш проект, който да ти харесва?
ДА: О, да. Доста е трудно, ако си придирчив. Аз съм късметлийка, че попадам на неща, които ми допадат. Обикновено това се случва с независимите филми, защото там имаш повече свобода. А „Марли и аз“ е истинска рядкост – покрива всичките ми изисквания. Касова продукция и невероятен екип – сякаш съм спечелила шестица от тотото.
G: Намекваш, че успехът има нещо общо с късмета. Вярваш ли в това?
ДА: Не знам, никога не съм седяла и не съм правила планове как ще стана известна. Наистина исках да работя и се справях добре. Учителят ми по актьорско майсторство, който е руснак, казваше, че съм позор за руския театър. Бях решена да го опровергая. Никога не съм се стремяла към някаква награда. Исках да се наслаждавам на момента. Преди „Приятели“ съм участвала в доста сериали, за които, слава Богу, не знаете. Но за мен беше важно всяка година да имам работа – независимо колко ще продължи проектът.
G: Ти си една от малкото телевизионни звезди, която има успех в киното. Как се случи?
ДА: Имах възможността да правя филми, докато участвах в „Приятели“, и това ми помогна да се изградя. Бях посрещната добре от другата страна. И смело продължих напред (смее се).