УТРЕ ЗА ВСЕКИ

За никой от нас няма обещано утре, а понякога в живота ти трябват и сили, за да има „утре”...

Текст: Яница Йончева
Фотография: Благовест Стойчев


УТРЕ ОЗНАЧАВА НОВО НАЧАЛО, ОЗНАЧАВА БЪДЕЩЕ И ВСИЧКО ЗАПОЧВА С ИЗГРЕВА НА ТОЗИ ПРЕКРАСЕН ДЕН, В КОЙТО ОТНОВО СИ ЖИВ.
Това утре търсят и намират в своята благотворителна кампания във фондация „Утре за всеки”. Зад кампанията стоят много и известни личности, институции и медии, сред които сме и ние, от Grazia, защото сме жени и защото искаме своето „утре”, с изгрева, с усмивката на любимия човек...
Във всеки брой на списанието ни ние ще ви запознаваме отблизо с човек, който е успял да се пребори за своето „утре” и е свързан с благотворителната кампания за изграждане на Дневен център за профилактика и рехабилитация на засегнатите от диагнозата „Рак на млечната жлеза”. Фактите са болезнени – всяка осма жена е с рак на гърдата, а това означава, че всяко второ семейство е засегнато и всяка трета жена умира.
Затова си заслужава да говорим, да се борим, за да построим заедно т.нар. „Училища за живот”, както ги нарече г-жа Нина Хаджийска – председател на фондация „Утре за всеки”.
С г-жа Хаджийска прекарах около час, а останах с чувството, че я познавам отдавна, и знам, че искам да я познавам, защото видях нейното „утре” в очите й. Бях подготвена за болезнената тема, за която щяхме да разговаряме, а не изпитах болка... изпитах желание, страст и любов към живота и моето утре, дано и вие да я усетите.

GRAZIA: Коя е г-жа Нина Хаджийска?
НИНА ХАДЖИЙСКА: Една щастлива жена, обичана и обичаща. Радвам се на голямо семейство, щастлив втори брак и истинска подкрепа от моя съпруг, петте ни деца и тримата ни внуци.
G: Как диагнозата „рак” засегна вашето семейство?
НХ: Това се случи преди повече от десет години, когато първо засегна майка ми, чиято операция, за щастие, беше успешна. По-късно, през 2002 година, засегна и мен. Благодарение на подкрепата на цялото ми семейство, въпреки тежката диагноза при мен и сред близките ми не се получи срив. Но практиката ми показва, че във всяко второ семейство много често след диагнозата настъпва психологически и физически срив. А човек трябва да продължи да живее.
G: Кога решихте да помагате на засегнатите от диагнозата рак на гърдата?
НХ: След като преодолях рака, тази кауза се превърна в моя мисия. Сега чувствам нещата, сякаш са минали покрай мен, а всъщност те са променили живота ми. За да променим живота и на другите в положителна посока, преди пет години с партньорката ми и екипа ни създадохме в Банкя център Ayurveda. Това е център за източна, тибетска наука, философия и медицина за здравето и продължителността на живота. Като потърпевша аз видях празнина в лечението, възстановяването и най-вече във връщането на хора с диагноза „рак” към пълноценния начин на живот след преодоляването на проблема. Това ме накара да се заема с тази кампания.
G: За вас лично кой беше най-трудният период – диагнозата, лечението, възстановяването или връщането към пълноценен живот?
НХ: Поставянето на диагнозата вече я бях преживяла с майка ми, бях разбрала, че човек не трябва да се отказва, а да продължи напред – така и направих.
Операцията е механичен процес, в който разчиташ на добрите специалисти, а такива има. И след това идва един по-тежък момент – възстановяването, но най-тежко за мен беше връщането ми към пълноценния живот. Именно това предопредели моята мисия да бъде посветена точно на този етап от болестта. Трябва да се осъзнае, че болестта не е само диагнозата, това е един дълъг процес – борба за живот, не просто физически, а истински, пълноценен живот. Искам да бъда като пример, че диагнозата „рак” може да се преодолее.
G: Кои са превантивните мерки за преодоляване?
НХ: На първо място – информацията.
Няма застраховани от тази диагноза, но един по-ранен етап на диагностициране осигурява нашето утре. Наследственият фактор също играе роля, което означава по-стриктно следене на проблема. На второ място е профилактиката. Допълнителни фактори са здравната ни култура, здравословното хранене и да се научим да обичаме себе си – Божия заповед.
G: Кога ще бъде готов Дневният център и как ще работи?
НХ: Чисто „физически“ той трябва да е готов през септември, а духовно - ние изграждаме една къщичка, наричаме я „училище за живота” и се опитваме да пренесем там топлата семейна среда, където всеки да се чувства обичан и да върне желанието си за живот.
Центърът ще се посещава от пациентите през деня, за всеки ще бъде изготвена индивидуална програма, която да му помогне да се върне към стария си начин на живот, дори към по-добър начин на живот. Следващата ни стъпка е да направим такива центрове във всички по-големи градове, към всички онкологични заведения. Процедурите в центъра ще се заплащат, защото той не е част от здравната политика на страната ни и трябва да се самоиздържа.
Най-големият ни успех ще бъде, ако успеем да променим здравеопазването на България и тези центрове да са част от здравната програма. Първите няколко месеца центърът ще работи на принципа на „отворени врати”.
G: Как посрещате човек, потърсил помощта ви, и как го изпращате?
НХ: Посрещам го с усмивка и го изпращам с прегръдка. Без значение от каква раса, пол, религия е и с какъв проблем идва. Казвам му, че животът не свършва днес и всеки трябва да пожелае своето утре и да намери сили да се бори, а ние ще му помогнем.
G: Какъв е апелът ви за утрешния ден?
НХ: Ще се постараем да върнем грацията на всяка жена, минала през изпитанието и диагнозата „рак на гърдата”.
Пожелавам да се борим за нашето утре, защото то не е обещано на никого!