Как да установим баланс между професионалната реализация и личния живот? И какви са приоритетите на българката днес? Време е да разберем...

Текст: Николета Попкостадинова

Чувствам се страшно гузна, когато вечер съм с приятеля си, вместо да отмятам работа. А като отида на корпоративни събития или коктейли, се самообвинявам, че не прекарвам достатъчно време с него.” Това сподели наскоро приятелка, която е бранд мениджър, на 25 години. Нейното решение в тези ситуации е да се прибере вкъщи сама и тихо да се отдаде на угризенията си. С някой филм или любима музика, за да не “изневери” на работата с любимия, или обратното. Изразът “баланс между работа и личен живот” започна да се използва и в България тогава, когато липсата на лично време се превърна в нещо напълно естествено, от което никой не се оплаква. От него тихо “страдат” всички професионалисти - мениджъри, зъболекари, автомонтьори, учители... Най-сериозен вътрешен конфликт обаче по този въпрос изживяват жените, единодушни са психолози и експерти от държавни и неправителствени организации. СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ТРАДИЦИЯ ИЗЛИВАШЕ ПО ЕДИН КАЛЪП ЖИВОТА на всички дами. А именно работа от 8 до 5 и после запретване на ръкавите на “втория работен фронт”, така нареченото домакинство. Включването им на пазара на труда наравно с мъжете доведе до сблъсък на старите ценности с идеята за максимално ценния служител, който често пренебрегва личния си живот за сметка на работата. България все още е страна на колективнопатриархална култура, където жената преди всичко е майка и домакиня. Но в същото време кариерното развитие предлага на младите момичета финансова независимост, признание и самочувствие. Затова те все по-често се изправят пред дилемата: работата или семейството. Защото едното обикновено е за сметка на другото. И по-често взиманото решение от младите жени е цивилизационно оправданото “професията преди всичко”. Това показват и статистиките на български неправителствени организации, според които започва да се наблюдава тенденцията първото раждане да се отлага за след 35 години. Според статистика на Министерството на труда и социалната политика НА 31% ОТ БЪЛГАРИТЕ РАБОТАТА ВЛИЯЕ ЗЛЕ на отношенията със семейството, а 13% са сериозно затруднени да намерят баланса между двете. Почти половината от анкетираните признават, че полагат допълнителни усилия, за да поддържат баланса, което води до по-голям стрес. В България ситуацията е все още малко по-добра в сравнение с Европа и САЩ. Именно в Щатите през 80-те години се ражда и терминът work-life balance, когато в името на компанията американците масово започват да пренебрегватличните си удоволствия. В което принципно няма нищо осъдително. Само че наблюдаваният ефект е омагьосан кръг: ако хората работят твърде много, нещата вкъщи излизат от контрол, което пък влияе зле на трудоспособността им. Днес една трета от американците работят твърде много. А във Великобритания 46% от работещите са недоволни от личния си живот. Личен живот е „какво даваш на себе си”. Дали предпочиташ да си с любимите хора, или да се катериш сама по планините, е въпрос на вкус. Но доколко изобщо ще ти се наложи подобен избор, зависи от това, ще си позволиш ли да разхищаваш време за себе си, вместо да го посветиш на работата си. В сравнение с тоталитарния режим през последните деветнайсет години у нас работата става все по-интензивна заради нарастващата конкуренция. След борбата да си намериш място на пазара на труда идва стремежът да спечелиш доверието на шефовете и да покажеш дългосрочна лоялност. Което изисква все повече усилия. Някак спонтанно развиваш и принадлежност към корпоративната общност, без непременно да получаваш сигурност в замяна. Избираш да оставаш на работа все пo до късно или да отскачаш до офиса и в неделя. А загубата на баланс е стопроцентова, когато на път към вкъщи или докато хапваш вечерята в леглото, обмисляш още колко работа имаш, как да подходиш, откъде да започнеш... И това не е по изискване на шефа. И не се случва веднъж годишно. ТОВА Е НАЧИН НА ЖИВОТ. Една приятелка, маркетинг мениджър, на 26, споделя: “Понякога приятелят ми се мръщи, че отделям твърде много време на работата и колегите”. За нея балансът е “доста труден”, а като цяло “работата заема голяма част от живота ми извън работното място”. Тя не изглежда като да преживява тежко “мръщенето” на приятеля си. И наистина ако работиш 15 часа на ден и това изпълва съществуването ти, няма загуба на баланс. Но когато започнеш да се терзаеш? Как се решава подобен вътрешен конфликт? Вече има работодатели, които се нагърбват с инициативата да регулират баланса между личния живот и работа та на служителите си. Защото стана модерно да се инвестира в човешкия капитал. Тъй като ЩАСТЛИВИЯТ СЛУЖИТЕЛ СЕ ОКАЗА ПОИДЕЕН И ЕФЕКТИВЕН. Но лошата новина е, че това се случва много почесто в САЩ и Европа и далеч по-рядко у нас. Докато компаниите на запад от България се надпреварват какви по-хитроумни начини да измислят да улеснят живота на работещите, тук все още гъвкавото работно време, дистанционната работа и свободните дни или следобеди са много далеч. Затова, когато започнете подозрително често да чувате от приятели или от собствената си уста реплики като: „Често ми се налага да оставам дълго след работното време”, “Да си нося задачите за домашно вкъщи” и “Да работя и през уикендите” е време вие лично да предприемете нещо. Самодисциплинирайте се. Научете се да казвате “не” на работата, защото тя има едно основно свойство – никога да не свършва. През седмицата обядвайте извън работа с партньора и приятелите си. И взимайте работа вкъщи само когато това е наистина неизбежно. Запазете уикенда за вас и любимите ви. И не забравяйте, че работата ви е най-напред средство да си позволите живот, какъвто на вас ви харесва, и чак тогава е удоволствие сама по себе си.