Приказка за брака

Текст: Симеон Колев

Най-хубавите любовни истории завършват с брак. Аз знам няколко от тях и това ме накара да се замисля за брака. И за щастието. Там ли е? Свързано ли е с брака? Не знам

Това са истински истории, по-хубави от всяка написана, по-хубави от всяка прочетена и по-хубави от всяка гледана. Чувствени и дълбоки. Знаех историите преди собствения си брак. И тогава ме вдъхновяваха. И сега. ... През 50-те години на миналия век един млад лейтенант от американските ВВС се среща с богатото момиче от Санта Фе, което вече няколко броя се усмихва от първата страница на вестник “Сватби и погребения” с въпрос: “Кой ще спечели нейното сърце?” Тя е умна, борбена, красива, своенравна и богата. На 12 кара шевролет-пикап, а на 14 може да си го поправя сама. Имат толкова земя, че ако зареди гориво догоре и тръгне да кара в права линия, горивото й ще свърши, преди да е напуснала собствеността на родителите си. С лейтенанта се запознават на най-голямото социално събитие от онези времена – бала на офицерите. Той е принципен, представителен, дисциплиниран, морален, праволинеен, консервативен. Човек с качества, които биха родили виц, но тъп за този, който го разказва. Син на известен архитект и завършил военноморската академия в Анаполис. Този човек заминава за Корея, където войната е свършила, но американското присъствие тепърва се увеличава. Какво е станало, когато те се срещат? Вероятно светът е спрял. За тях двамата. Той й казва, че заминава в Корея. Тя му казва, че ще го чака. Той се връща след няколко месеца. Внимание! Открадва самолет от базата си и тръгва към нея. Военната полиция знае къде да го намери и вече го чака на полето пред дома на това своенравно момиче, което е казвало “не” на всеки до този момент и нейното “не” е било за всичко, което някой се е осмелил да я попита. Тя знае, че “да” има смисъл, когато е веднъж. Той каца, подарява й пръстен, а свидетели на това стават двамата военни полицаи, които го арестуват. Повече му се възхищават, отколкото изпълняват задълженията си. Той се превръща в звезда в армията. Разбира се, наказват го, но не толкова, че историята да се превърне в трагедия. Двамата се събират и живеят забележителен живот, като постепенно към компанията им се присъединяват трима синове, а по-късно и осем внуци. Всеки от тях е обиколил света няколко пъти. Двамата са пътували заедно едва няколко пъти. Той обича неорганизираните пътувания, не е претенциозен нито към транспорт, нито към място за отсядане и обича да пътува сам. Когато е на 71, се записва за обиколка на Сахара с камион от Втората световна война. Групата е от 18 души. За две седмици се отказват 17 души и до последната точка на пътуването в Мали остават само 71 годишният забележителен американец... и водачът. Тя обича да пътува с група, всичко да й е осигурено и да не й се налага въобще да се доближава до Сахара... Тя има фондация срещу ядрения “апокалипсис”, той беше съветник на президента по въпросите на ядрената безопасност и е участвал в създаването на ядрени оръжия. Тя има и още една фондация: “Лига на гласуващите жени”. Той обича да се шегува с въпросите: “При вас жените имат ли право да гласуват ?” и “А броите ли им гласа?”, когато му кажеш “Да” в отговор на първия въпрос. Те не са противоположности, които се привличат, защото отношенията им са дълбоки и всеобхватни, а общите им житейски проекти са много по-големи от разликите, които изброихме... Когато той вижда “Тадж Махал”, казва: “Това е второто най-хубаво нещо, което съм виждал в живота си”. Никога не е имало нещо, което е по-хубаво от първото. Първото е тя. И вечното е тя. Стоял съм и съм попивал всичко. Мъдростта му, отношението му към живота, към жена му и към смъртта. Това е моят ментор и историята му е пътеводна светлина. Не моята. Пътеводната светлина по принцип. Ето ви и още една история. Момиче учи в английската в София. Тя е ерудирана, интелигентна, взискателна, посвещаваща се, сериозна. Училищната й любов е звездата в английската. Учат в един клас или в един випуск – не си спомням. Обича баскетбол повече от училището. Малко неща взима насериозно, но следва половинката си неотлъчно в пътя и амбициите й. Заедно влизат в Американския в Благоевград. Тя – сред първите приети, той – сред последните. Примерът им е заразителен. Когато те са там, Благоевград е най-хубавото място на света, а двамата се носят на педя над земята. Година по-късно нея я приемат в Харвард. Няма по-висока топка от това, но тя не е щастлива. Заминава, а той остава. В годината преди да замине придобива вид на болна, измъчена, обезверена. Стои и гледа, как половинката й играе на баскетбол, най- резултатния играч е, но тя седи на дългите пейки, събрала си е краката, подпряла е главата си на колене и гледа през всичко, което е пред нея. Осъзнала е, че понякога очакваната добра новина не ти носи радост, нито щастие. Той й казва да замине, защото, мамка му, това е Харвард! Тя заминава. Той също. Защото си сяда на задника, пише есе, което им спира дъха на тия от Харвард, и така се срещат там, където са се разделили, и продължават със същата страст. И слава Богу, че иначе за света нямаше да има утре. Ние имаме нужда от такива примери, за да може винаги да има утре. Бракът е за смелите. За тези, които могат да се вдъхновяват от такива истории и да пишат своята. За тези, които не се страхуват да приемат половинката си като това, което е след генералната репетиция. Бракът е за тези, които имат самочувствие. Тези, които си мислят, че ще загубят свободата си и независимостта си заради брака, наистина не заслужават нито едното, нито другото. Бракът е за тези, които се изправят, и не е за тези, които се страхуват да се изправят. Бракът е за тези, които могат да се справят, а не за тези, които търсят причини да оправдаят това, че не могат да се справят. Бракът е условието, с което трябва да живееш, а не условието, което да те откаже от желанието ти да живееш. Най-малкото и единственото, което може да сплотява, когато далеч вече не е далеч. Когато много не е много и когато всичко е достъпно. По- достъпно отвсякога. Бракът е единственото, което истински можеш да имаш и което не можеш да застраховаш срещу каквато и да е щета. Бракът е историята, която да напишеш и която да разказват. Твоята вдъхновяваща, запомняща се, емоционална история. Кажи „Да“, завинаги.