Не, не става въпрос за тежката икономическа криза, ударила между очите САЩ през 1929 г., а за удивителната способност на жените да изпадат в дупка. Обикновено през зимата и обикновено всяка година. Нормален психически процес, selfmade театър или и от двете по малко?

Текст: Адриана Колева
Фотография: Tombor

КАКВО СТАВА С МИЛА? ЗАЩО НЕ СИ ВДИГА ТЕЛЕФОНА ВЕЧЕ ТРЕТИ ДЕН?”

„Как какво?
В депресия е?” „В какво е? Последния път, когато я видях, й нямаше нищо!”
Този разговор проведох неотдавна със своя близка позната, на която реших да звънна, след като не успях да се свържа няколко дни с Мила.
Мила е симпатична брюнетка на 33, бяла, неомъжена, със страхотна работа и млад любовник. Не виждам причина да е в депресия. Обаче се оказа, че е. Или поне си изигра ролята перфектно – спря да отговаря на sms-и и обаждания и за няколко дни се забута в дълбоката провинция. Когато се върна в София, пак й нямаше нищо.
Театралната случка от житието на Мила съвсем ме обърка. Депресията какво е – сериозен проблем, който изисква съответното решение, или най-обикновена поза, присъща на  разглезените градски жени? Как пък веднъж не чух, нито пък прочетох за селски тип жена, изпаднала в депресия! Явно от бъхтене в обора и градината не остава време за депресии.
Но ако изобщо могат да се поставят темпорални граници на депресията, то сега е точният момент. Време е за Голямата Депресия! Изследванията на Американската психиатрична асоциация показват, че през зимния период се наблюдава пик в т.нар. сезонни афективни разстройства. На какво се дължи?
Най-вече на скъсяването на деня.
Медицината има своето обяснение.
Намаленият приток на слънчева светлина повишава секрецията на мелатонин и понижава синтеза на серотонин.
Мелатонинът е хормон, благодарение на който човек има здрав сън през тъмната част от денонощието. Секрецията му зависи от редуването на деня и нощта.
През зимата – заради по-големия брой тъмни часове от деня – се покачва общата продължителност на мелатониновия синтез. Серотонинът е хормонът, който отговаря за доброто настроение. Ето защо през зимата всички се оплакват от сънливост, отпадналост, трудно ставане сутрин, лошо настроение, умора, липса на тонус, ниска продуктивност на работното място. Тези състояния отчасти се компенсират с увеличаване на апетита, особено към сладките неща. Те, както е известно, стимулират производството на серотонин. Появява се кратковременна приповдигнатост на настроението. Обаче захарта в най-общия случай се отлага като мазнини по ханша, бедрата, талията. Което, от своя страна, е достатъчен повод за нова депресия. Ужас!
Най-лошото е, че голямата депресия

ПОКОСЯВА НАЙ-ВЕЧЕ ЖЕНИ ОКОЛО 30-ТЕ.
Поне 70% от засегнатите в Щатите са точно в тази категория. Не знам в България как е, защото никъде не срещнах изследване по този повод. Затова реших да се обадя на няколко приятелки – около 30-те, разбира се – които да се превърнат в моя малка представителна извадка.
„Стане ли студено, и вкъщи става страшно. Ходя като буреносен облак, всичко и всички са ми криви и обикновено си го изкарвам на най-близките”, споделя Гергана М., на 32 години, от София. Тя се радва на прекрасна 3-месечна дъщеря и безумно сладка 4-годишна принцеса.
Освен това има хубав апартамент, нова кола, свестен съпруг и собствен бизнес, който й носи лично удовлетворение и прилични доходи.
Откакто се помни, Гергана не е пропускала зима – всяка година е в депресия.
„Просто издивявам без слънце в мъглива София”, разкрива Гери. „Щом пукне пролетта, изведнъж ставам спокойна, ведра и добра. Не спирам да се усмихвам и ми идва да повдигна света, такава енергия ме връхлита”, казва младата майка. За толкова години редовно изпадане в дупки тя е открила своите методи за справяне с проблема – поне веднъж в месеца отпрашва нанякъде за ден-два, понякога си позволява чаша червено вино – напоследък залита по Santa Sara, задължително намира време за обяд по женски, където се говори предимно за мъже, а в други случаи просто готви.

ЖЕНИТЕ СМЕ ГОЛЕМИ МАНИПУЛАТОРИ
и можем да развеем депресията пред очите на другите, когато си поискаме и за каквото си поискаме.
Михаела е на 33, с приятен собствен бизнес и още по-приятна научна кариера и също не знае какво е зима без депресия.
„Ненавиждам зимата, кишата, дебелите пуловери, заледените стъкла на колата сутрин и наедрялото дупе”, споделя Михаела. Лошото настроение я напуска едва когато стане време за мартеници на ревера. Тя бори депресията с работа – не се спира по цял ден. Избива я на шопинг и интелектуални занимания. „Купувам спонтанно. Тръгвам да върша някаква работа, неусетно хлътвам в някакъв магазин, който ми се изпречва на пътя, и излизам с три торби. Не знам защо го правя, но ми харесва”, казва Михаела.
В нейната терапия има не само боти, панталони и чанти, но и много театър и книги. „Като мина по „Раковски” и си харесвам поне десетина заглавия от афишите. Набелязвам си ги едно по едно, подреждам си стройна програма и я следвам стриктно.” Вечерите са за хубава музика, приятели и „нещо за четене”.
Юлия няма 30, но и тя потъва в сезонни депресии. Нейните са по няколко годишно. Веднъж потъна за цели два месеца.
Като изпълзя от дупката, която в нейният случай е яма, се извини за невърнатите обаждания с простичкото: „Исках да се скрия от света за малко.” И какво прави, докато се криеше, попитах я аз.
„Много любов и торти”, беше отговорът. После подробно ми обясни как се приготвят най-вкусните, лесни и бързи торти на света. Рецепта за любов не ми даде.
И какво се оказа? Че жените просто умират да бъдат в депресия. Между другото, опитите ми да проуча как стоят нещата при мъжете завършиха с провал.
Отговорите бяха нещо в смисъл на: „О, я не ме занимавай с глупости!” Невероятни глезотии сме, нали?

НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА!
Най-ефективният метод срещу голямата депресия е терапията със светлина.
Методът е открит през 1984 г. от американския психиатър Норман Розентал.
Като всяко гениално решение и това се състои от няколко по-прости.
Насочването на сноп бяла светлина към очите, дори и не директно, води до потискане секрецията на мелатонина.
Времето за един сеанс, както и източникът на светлина и разстоянието, на което да бъде поставен, се определят от психиатър. Счита се, че един сеанс не трябва да продължава повече от половин час, като се използва източник на светлина 10 000 лукса. Обикновено времето за провеждане на терапията е рано сутрин, при прехода от тъмно на светло, тъй като се имитира изгряването на слънцето. Използват се специални лампи, но и флуоресцентните вършат добра работа.

ДО, РЕ, МИ, ФА
Учените са убедени, че слушането на музика помага за лечението на личностни разстройства, но засега липсват сериозни и задълбочени изследвания в тази област. Но ако нещо не е доказано, не означава, че не съществува. Много хора са убедени, че под влиянието на определен тип музика или конкретен изпълнител се чувстват по-добре. Други пък просто използват музиката като средство за задълбочаване на депресията.
Кои са най-подходящите стилове и артисти за поддържане на унилото настроение?
Ето как най-лесно можете да се докарате до ръба на най-опустошителната личностна криза:
Бьорк, Nirvana, Canaan, Kataklysm, Arkana, Джеймс Блънт, Нона Йотова, Coldplay, Zero Assoluto, The Doors
А това са няколко предложения как да изпълзите от черната дупка:
Роби Уилямс, Мадона, Миси Елиът, Ерос Рамацоти, ABBA, Веселин Маринов, Джъстин Тимбърлейк, Джованоти, DJ Tiesto, Queen

WWW
Виртуалното пространство бъка от рецепти срещу депресията. Някои се справят, като излизат с приятели, други – като висят с часове пред „компа”, трети се разхождат из тихи и приятни улички.
Още от изпитаните методи: „Аз като съм в депресия, взимам нещо алкохолно и ми минава”, „Депресия лекувам с хубава музика”, „Когато съм в депресия, изяждам един картоф и всичко е на 6”, „Затварям се сама, пускам си хубава музика – Ричард Клайдерман, Ения, Енигма и… просто релаксирам. Малко усамотяване и отпускане - и от депресията няма и спомен”, „Депресията се лекува с работа, работа, работа и пак работа. Така че, дерзайте!”, „Аз мойта депресия си я лекувам с боядисване на косата. Чудя се как още не е започнала да капе”, „Първо пия сама (искам да съм сама), след което се обаждам на първия близък човек, за когото се сетя в момента (за което още в момента, в който му се обаждам, вече се ненавиждам, защото много добре знам, че никой не може да ми помогне в този момент - което е пък най-най-гадното нещо, но просто в този момент ме е страх да остана сама), излизам и продължавам да пия, плача, пия, плача, пия, докато не ме събори най-накрая сънят! А то един съъън....махни, махни”, „Хората са го измислили много преди нас... sex, drugs and rock’n’ roll!”