Лице от корицата
ЧАСЪТ НА СТЕФКА
Председателят на Българския олимпийски комитет отдавна е надхвърлила най-голямата височина в живота си
Председателят на Българския олимпийски комитет отдавна е надхвърлила най-голямата височина в живота си, където освен полагащите й се златни медали е открила още семейна любов и хармония
Текст: Поля Александрова
Фотография: Елена Ненкова
Стайлинг: ЕКА
Грим: Бони
Коса: Боби за “Арлет”
Пристигам на уговорената среща в БОК поне 15 минути по-рано. „Подраняванията” са в стила ми, а закъсняванията – типични за публичните личности, които често интервюирам. Те обаче не важат за Стефка Костадинова, която въпреки ранната ми поява, гостоприемно отваря вратите на офиса си.
Покорява ме с енергията си. И със свежата си, изпълнена с надежда за промяна усмивка. Разлистваме албуми със снимки от скорошни и не толкова скорошни преживявания и пием кафе. Между другото успяваме да си поговорим за женствеността в спорта, за истинските и символичните златни медали в живота и за връзката между красотата и бизнеса...
GRAZIA: Третата ни церемония „Жена на годината” се проведе със специална мисия: „Grazia за повече златни медали” – приемаме го както буквално, насочено към предстоящите ни спортни успехи, така и съвсем метафорично. Къде според теб имаме нужда от повече златни медали?
СТЕФКА КОСТАДИНОВА: За мен българката вече има своите златни медали, защото е майка. Според мен ние сме едни от най-добрите майки в света въпреки условията, при които живеем.
Но според мен „златен медал” трябва да има и до жената, в лицето на нейния мъж. Тя трябва да е подсигурена със силен гръб, да чувства, че до нея има човек, който я обича и поддържа. Така и тя ще бъда по-добра във всичко.
G: За теб важат ли тези неща?
СК: Разбира се. Аз съм постигнала своя връх в спорта още преди години. В личен план се надявам вторият ми брак също да ми донесе олимпийски златен медал. Надявам се поне на сребърен в работата, тъй като за мен тя е истинско предизвикателство. Спортът и сегашните ми занимания са пряко свързани, но в същото време коренно различни. Когато бях спортист, за мен се грижеха страшно много хора, цял щаб. В онези години мислех само за скачането, за нищо друго. А сега е обратното – всичко тръгва от мен – аз мисля за екипа си, аз се грижа за тях, аз им определям настроението...
G: Сигурно не ти е трудно, ентусиазмът ти е толкова заразителен....
СК: О, да, ужасна съм, кипя от енергия.
Често искам да свърша всичко наведнъж, невинаги се получава, разбира се. Далеч съм от мисълта, че съм безгрешна, сигурно правя стотици грешки на ден. Но хубавото при мен е, че умея да си ги признавам. И винаги първо изисквам от себе си, а едва след това от екипа си. Държа се с хората си приятелски, те го разбират и не се възползват от това. За което им благодаря от сърце. Без тях нямаше как да се получат нещата.
G: Как изглежда един твой работен ден?
СК: Всеки ден е различно, защото имаме страшно много мероприятия. През 2008-а проведохме за пръв път младежки олимпийски фестивал, спонсорираме постоянно някакви първенства... Има дни, в които не се случва нищо, както и такива, в които не знаеш откъде да започнеш. Но аз съм човек, който ври и кипи в работата си. Способна съм да свърша абсолютно всичко за 4 часа, и то да не ми е достатъчно. За жалост не мога да помогна на всички. Знам, че каквото и да постигна, врагът няма да се зарадва, но ако сгреша, приятелите ми винаги ще са там, за да ми помогнат.
G: Успяваш ли да балансираш в заниманията си?
СК: Невинаги, но се старая. Казвам си, че не съм идеална, че съм нормален човек като всички около мен. Просто съм успяла в собствената си област, скочила съм определена височина и съм станала известна. Един от малкото щастливци съм, които след края на спортната си кариера бяха поканени в администрацията. С Боби Михайлов през 2000 г. станахме заместник-председатели в ДАМС, след това аз продължих и като заместник-министър на спорта, а от 2005-а съм на този пост в БОК, който е абсолютната сбъдната мечта на моя живот.
Сега искам просто да докажа, че мога да се справя с предизвикателството - все пак съм първият демократично избран президент на БОК, а и съм жена. Но за мен на първо място остава семейството. И се опитвам да балансирам между личния и професионалния живот. Е, в момента “олимпийското движение” надделява, но моите мъже демонстрират истинско разбиране.
G: Хората истински ти се възхищават. Как се носи подобна отговорност?
СК: Преди време ме поканиха за евродепутат. Отказах, защото не можех да си представя как ще се разкъсам между всички неща, с които се занимавам. Един ден при семейството, един ден в БОК, три дена в Брюксел – ами няма как да стане това. Смятам, че съм сред малкото хора, които си знаят мястото в живота. Не искам да се надскачам и не трябва. Аз съм реален човек, с нормални човешки качества - разстройвам се лесно, радвам се лесно, жестовете за мен са важно нещо...
G: И все пак, коя е най-голямата височина, която си преодоляла в живота си след Атланта?
СК: Все още не съм я преодоляла. И слава богу, защото това би означавало край с кариерата ми. Така беше и в спорта. Скочих и оставих всичко зад гърба си, затворих страницата. А в БОК нещата тепърва предстоят. Препятствия има много, но не ме плашат, аз съм зодия Овен.
G: Виждам, че ползваш i-phone. Почитател ли си на технологичните играчки?
СК: Не, изобщо. За мен е важно да си имам джиесемче, без значение от марката, да се чувам с приятни хора - като теб, мъжа ми, сина ми, майка ми и моите приятели. Обожавам да пиша есемеси. Но не си падам по скъпи телефони, не съм такъв човек.
G: Затова пък изглеждаш като човек, който се грижи за себе си. Какво е отношението ти към модата и красотата?
СК: Е, кой не обича добре миришещите и чисти хора?! По принцип човек, който се самоуважава, трябва да полага и необходимите грижи за себе си. Аз съм един, има една дума, „спретнат”, от моята баба я помня, човек. За мен спретнатите и чисти хора са хора със спретнати и чисти души. Лично аз обичам хубавите неща, когато не съм в настроение, излизам и си блея по магазините. Това ме разсейва. Опитвам се да накарам и другите известни момичета в спорта, като Станка Златева и Румяна Нейкова, да потърсят женствеността в себе си – да се подложат на някоя и друга процедура, да си купят нови дрехи, да си направят маникюр, препоръчвам им и малко светски живот.
G: Спомена Румяна Нейкова, единствената ни златна медалистка от Пекин. Какви са шансовете ни за повече успехи на следващата Олимпиада?
СК: Няма да ви занимавам със суха спортна тематика. Само ще кажа, че петте ни медала от последната Олимпиада са истински героизъм. Въпреки че като брой на медалите беше най-слабото ни представяне. Но при положение че след 1992 година, спортът не е приоритет на държавата, това си е истинско постижение. Искам да призова всички български жени да стискат палци за 2012 година и да раждат повече девойки, за да може някоя да подобри моя световен рекорд (Смее се.)
G: Сигурна съм, че ще го направят. И все пак какво е най-важното нещо за теб в личен план?
СК: Аз съм позитивен човек. Дори когато се случват негативни неща, винаги се опитвам да гледам на тях с усмивка.
И се старая колкото се може по-често да казвам „Обичам те!” на най-важните хора в живота ми. Опитвам се да прекарвам колкото се може повече време у дома и колкото и банално да звучи, тук е мястото да заявя – моят дом е моята крепост.
Текст: Поля Александрова
Фотография: Елена Ненкова
Стайлинг: ЕКА
Грим: Бони
Коса: Боби за “Арлет”
Пристигам на уговорената среща в БОК поне 15 минути по-рано. „Подраняванията” са в стила ми, а закъсняванията – типични за публичните личности, които често интервюирам. Те обаче не важат за Стефка Костадинова, която въпреки ранната ми поява, гостоприемно отваря вратите на офиса си.
Покорява ме с енергията си. И със свежата си, изпълнена с надежда за промяна усмивка. Разлистваме албуми със снимки от скорошни и не толкова скорошни преживявания и пием кафе. Между другото успяваме да си поговорим за женствеността в спорта, за истинските и символичните златни медали в живота и за връзката между красотата и бизнеса...
GRAZIA: Третата ни церемония „Жена на годината” се проведе със специална мисия: „Grazia за повече златни медали” – приемаме го както буквално, насочено към предстоящите ни спортни успехи, така и съвсем метафорично. Къде според теб имаме нужда от повече златни медали?
СТЕФКА КОСТАДИНОВА: За мен българката вече има своите златни медали, защото е майка. Според мен ние сме едни от най-добрите майки в света въпреки условията, при които живеем.
Но според мен „златен медал” трябва да има и до жената, в лицето на нейния мъж. Тя трябва да е подсигурена със силен гръб, да чувства, че до нея има човек, който я обича и поддържа. Така и тя ще бъда по-добра във всичко.
G: За теб важат ли тези неща?
СК: Разбира се. Аз съм постигнала своя връх в спорта още преди години. В личен план се надявам вторият ми брак също да ми донесе олимпийски златен медал. Надявам се поне на сребърен в работата, тъй като за мен тя е истинско предизвикателство. Спортът и сегашните ми занимания са пряко свързани, но в същото време коренно различни. Когато бях спортист, за мен се грижеха страшно много хора, цял щаб. В онези години мислех само за скачането, за нищо друго. А сега е обратното – всичко тръгва от мен – аз мисля за екипа си, аз се грижа за тях, аз им определям настроението...
G: Сигурно не ти е трудно, ентусиазмът ти е толкова заразителен....
СК: О, да, ужасна съм, кипя от енергия.
Често искам да свърша всичко наведнъж, невинаги се получава, разбира се. Далеч съм от мисълта, че съм безгрешна, сигурно правя стотици грешки на ден. Но хубавото при мен е, че умея да си ги признавам. И винаги първо изисквам от себе си, а едва след това от екипа си. Държа се с хората си приятелски, те го разбират и не се възползват от това. За което им благодаря от сърце. Без тях нямаше как да се получат нещата.
G: Как изглежда един твой работен ден?
СК: Всеки ден е различно, защото имаме страшно много мероприятия. През 2008-а проведохме за пръв път младежки олимпийски фестивал, спонсорираме постоянно някакви първенства... Има дни, в които не се случва нищо, както и такива, в които не знаеш откъде да започнеш. Но аз съм човек, който ври и кипи в работата си. Способна съм да свърша абсолютно всичко за 4 часа, и то да не ми е достатъчно. За жалост не мога да помогна на всички. Знам, че каквото и да постигна, врагът няма да се зарадва, но ако сгреша, приятелите ми винаги ще са там, за да ми помогнат.
G: Успяваш ли да балансираш в заниманията си?
СК: Невинаги, но се старая. Казвам си, че не съм идеална, че съм нормален човек като всички около мен. Просто съм успяла в собствената си област, скочила съм определена височина и съм станала известна. Един от малкото щастливци съм, които след края на спортната си кариера бяха поканени в администрацията. С Боби Михайлов през 2000 г. станахме заместник-председатели в ДАМС, след това аз продължих и като заместник-министър на спорта, а от 2005-а съм на този пост в БОК, който е абсолютната сбъдната мечта на моя живот.
Сега искам просто да докажа, че мога да се справя с предизвикателството - все пак съм първият демократично избран президент на БОК, а и съм жена. Но за мен на първо място остава семейството. И се опитвам да балансирам между личния и професионалния живот. Е, в момента “олимпийското движение” надделява, но моите мъже демонстрират истинско разбиране.
G: Хората истински ти се възхищават. Как се носи подобна отговорност?
СК: Преди време ме поканиха за евродепутат. Отказах, защото не можех да си представя как ще се разкъсам между всички неща, с които се занимавам. Един ден при семейството, един ден в БОК, три дена в Брюксел – ами няма как да стане това. Смятам, че съм сред малкото хора, които си знаят мястото в живота. Не искам да се надскачам и не трябва. Аз съм реален човек, с нормални човешки качества - разстройвам се лесно, радвам се лесно, жестовете за мен са важно нещо...
G: И все пак, коя е най-голямата височина, която си преодоляла в живота си след Атланта?
СК: Все още не съм я преодоляла. И слава богу, защото това би означавало край с кариерата ми. Така беше и в спорта. Скочих и оставих всичко зад гърба си, затворих страницата. А в БОК нещата тепърва предстоят. Препятствия има много, но не ме плашат, аз съм зодия Овен.
G: Виждам, че ползваш i-phone. Почитател ли си на технологичните играчки?
СК: Не, изобщо. За мен е важно да си имам джиесемче, без значение от марката, да се чувам с приятни хора - като теб, мъжа ми, сина ми, майка ми и моите приятели. Обожавам да пиша есемеси. Но не си падам по скъпи телефони, не съм такъв човек.
G: Затова пък изглеждаш като човек, който се грижи за себе си. Какво е отношението ти към модата и красотата?
СК: Е, кой не обича добре миришещите и чисти хора?! По принцип човек, който се самоуважава, трябва да полага и необходимите грижи за себе си. Аз съм един, има една дума, „спретнат”, от моята баба я помня, човек. За мен спретнатите и чисти хора са хора със спретнати и чисти души. Лично аз обичам хубавите неща, когато не съм в настроение, излизам и си блея по магазините. Това ме разсейва. Опитвам се да накарам и другите известни момичета в спорта, като Станка Златева и Румяна Нейкова, да потърсят женствеността в себе си – да се подложат на някоя и друга процедура, да си купят нови дрехи, да си направят маникюр, препоръчвам им и малко светски живот.
G: Спомена Румяна Нейкова, единствената ни златна медалистка от Пекин. Какви са шансовете ни за повече успехи на следващата Олимпиада?
СК: Няма да ви занимавам със суха спортна тематика. Само ще кажа, че петте ни медала от последната Олимпиада са истински героизъм. Въпреки че като брой на медалите беше най-слабото ни представяне. Но при положение че след 1992 година, спортът не е приоритет на държавата, това си е истинско постижение. Искам да призова всички български жени да стискат палци за 2012 година и да раждат повече девойки, за да може някоя да подобри моя световен рекорд (Смее се.)
G: Сигурна съм, че ще го направят. И все пак какво е най-важното нещо за теб в личен план?
СК: Аз съм позитивен човек. Дори когато се случват негативни неща, винаги се опитвам да гледам на тях с усмивка.
И се старая колкото се може по-често да казвам „Обичам те!” на най-важните хора в живота ми. Опитвам се да прекарвам колкото се може повече време у дома и колкото и банално да звучи, тук е мястото да заявя – моят дом е моята крепост.
