от Ваня Щерева

 
Не съм феминистка и никак не се напъвам да сме по-добрата част от човечеството. Мъжете са много по-готини от нас в това отношение. Като не им се получат нещата, най- много да кажат: ”Мани я тая, боклук”, и на другия ден са забравили. Това е доста по-симпатично от женския циклаж “Него го е страх.” Искрено се дразня, когато някой не умее да си признае, че нещо с някого не става. Любовта не трябва да е битка. Не ми се иска да я мерим с победи и загуби. А най-често се случва точно това. Ох, този месец нямам тема, по която да пиша, оплаках се на една приятелка. По морето нищо интересно, а лято уж... В Лозенец - голям купон, но нищо по-съществено не случихме с Мимето и Росето - а нали затова тръгнахме... И нали като ни изпращаха, ни казаха: “Мидички да ни донесете, не трипер...” И нали сме добри момичета - събирахме мидички по цял ден. Е, успях да се загледам по един сърфист, ама като приближих, се оказа стар мой познат. Като не съм го забелязала досега... Във Варна морето не става за къпане. Плажовете са мръсни и грозни. Сърфистите са на възраст за строителство на пясъчни дворци. И за събиране на мидички... По пустите далечни плажове е хубаво вечер с близки хора край огъня, но когато на другия ден си си постлал под сянката, която хвърля старият дъб, и най-невъзмутимо точно до теб си постелят още шест човека плюс две джафкащи кученца и наизвадят торбичките от Била, ти си събираш нещата и си тръгваш. И какво като наред с палатките и спалните чували влачиш огромна торба с боклуци, за да ги изхвърлиш в контейнера, който е на 3 км оттук? Нали онези под сянката ще си оставят на място обелките от салам? Вярно е, имаше и хубави неща. Срещнах две семейства, които се обичат. Много при това. Заради тези срещи си струваше морето. Мъжът от първата двойка беше оставил едно цвете на леглото на жената, която обича, с бележка: “На терасата има ваза. Занеси го там, да не увехне”. Тя излязла на терасата, която била облепена цялата в цветя. Там имало и маса със свещи, шампанско и поднесена вечеря за двама... Кич, ще каже някой. Ама преди да го каже, да си помисли колко пъти е бил участник в такова филмово клише и се е чувствал толкова специален... Мъжът от втората двойка водеше спор с отсрещния на масата по темата кой човек се води успял. “Този, който има пари”, твърдеше събеседникът му. А той не беше съгласен: “Аз си имам най- прекрасната жена, щастлив съм и смятам, че съм по-успял от всички.” Та когато попитах онази моя приятелка, която в момента преживява емоционална драма, по каква тема да пиша този път, тя ми отговори, без да се замисля: “Пиши за страха на мъжете от обвързване”. Няма да напиша и ред за това, казах й, защото не вярвам, че съществува такъв страх. Вярвам единствено в съответствията между двама, в случването им, в това, че когато обичаш някого, понятието “страх” не може да бъде валидно. И ми се иска жените да могат да си признават пред себе си, че някой не ги иска достатъчно, и в това да няма нищо обидно, нищо накърняващо егото. Да не се самозалъгват с глупави оправдания, да стават бързо след падане и да продължават напред към терасите с цветя. Все някога се случват. Ако не си губим времето с депресии, от които не излизаме с месеци, години. Защото тогава можем да пропуснем нещо важно.