Музикална история

“Темата не е поредната несъстояла се любовна история, а една несъстояла се музикална история”

Става въпрос за музикалната история на последното десетилетие, която видимо няма кой да напише. Или просто от много пишещи става един безобразен хаос, точно толкова грандиозен, колкото хаосът в музикалната ни действителност в момента.
Но моментът няма нищо общо с десетилетието, в което се случваха и добри неща. Преди повече от десет години се появи една чаровна музикална телевизия с четирима водещи. Тя първа обърна внимание на новата българска музика.
После водещите се умножиха успоредно с изпълнителите. Вървяха заедно. И беше хубаво. Днес няма такава телевизия. Няма и ярки имена в музиката. Телевизията е ММ и е само спомен.
Призрак. Наградите са на десетилетието. Гласуващите за тях са журналисти, които, честно, не знам кои са. Аз съм Ваня Щерева. И освен че водя тази колонка в GRAZIA, понякога и попейвам.
Телевизия ММ ме създаде и аз не мога да не го отчета. Бях номинирана за тези награди в категория „Певица на десетилетието” и се срамувах от това. Не може една изпълнителка като Тони например с нейния прекрасен глас и хубави песни да не е в тези номинации, а аз да съм там. Не е реално. Никога не съм смятала себе си за певица. Аз съм един разказвач, който разказва себе си чрез текстове и музика.
Наградата в категория „Певица” получи Белослава, която много харесвам. Но според мен беше твърде субективно. Някак неестествено е, когато сред номинираните е Ирина Флорин, някой друг да вземе титлата за десетилетието.
Ирина Флорин, която има поне три тотални хита. Невъзможно е „Гравити Ко” да си тръгнат с две награди. За албум, който със сигурност не се е продал по-добре от „В трето лице” на Ирина Флорин. „Гравити Ко”, за които навремето няколко уважавани журналисти казаха, че са супер яка група, и останалите се повлачиха след тях. Без да разбират творчеството на тази група. Но бяха чули, че тия, важните, така смятат. „Гравити Ко”, за които съм сигурна, че ако тръгна по улиците и направя анкета, нито един минувач няма да може да ми запее нито една тяхна песен. Аз също ги харесвам, но смятам, че са алтернативна група и не бива да бъдат поставяни в поп класации. Както и обратното – любимата ми група „Остава” спечели за алтернативен хит с песента „Шоколад”. Чудесно, но това е поп хит!
Била съм поне на две сватби, в които младоженците избират за първи съвместен блус точно тази песен, която даже няма нищо общо с блуса. Защо така се размиха категориите? Защо залата на тези награди беше празна? Защо изпълнителите масово отсъстваха? И възможно ли е в номинациите за рап изпълнители да не присъства първият от тях - Мишо Шамара? Възможни ли са награди на десетилетието без Дони и Момчил, без „Ревю”, без „Хиподил”? И може ли видеоклип като „Хотел 2 звезди” на Руши така категорично да победи култовия „Обсебен” на Стенли? Харесвам много победителя, но някак не мога да спра да мисля за пълното безхаберие на гласуващите.
Не мога и да спра да тъгувам за онова време, в което имаше истинска конкуренция, наградите на ММ бяха празник, билетите се изчерпваха рано-рано и не се налагаше да раздават покани на всеки случаен минувач пред НДК минути преди началото, за да не е празна зала 1...
Всичко това трябва да се спре мигновено. И да започне отначало. Да се подреди. За да може в следващото десетилетие българската музика да оцелее.

ММ НАГРАДЕНИТЕ...
На “Наградите на Десетилетието” на телевизия ММ статуетките за изпълнител и изпълнителка отидоха в ръцете съответно на Графа и на Белослава. Мария Илиева и дует “Каризма” останаха без отличия, което изненада повечето от присъстващите в зала 1 на НДК.