ДИАНА ЛЮБЕНОВА

С Диана се познаваме от години. Тя винаги е харесвала и поддържала GRAZIA и макар да не сме имали общи каузи, подсъзнателно винаги сме били от един и същ отбор...

Текст: Поля Александрова Фотография: Дилян Марков

СGRAZIA ГОНИМ ПЕТАТА СИ ГОДИНА, А АЗ
ЛИЧНО НЕ ПОМНЯ РОЖДЕН ДЕН НА СПИСАНИЕТО БЕЗ ДИАНА.

С изключение на четвъртия, когато тя имаше основателна причина да не е там – поредното далечно и екзотично пътуване. Комуникацията ни, макар и лаконична, винаги е била придружена с усмивка, може би затова очаквах деня на интервюто с нетърпение – най-после щяхме да си поговорим като стари познати, за които досега думите са били излишни. Каква по-добра причина да ги пуснем в обращение, при това точно навреме. И докато споделяхме кенове с диетична кола, тя – салата с козе сирене, аз – фузили с пиле и броколи, се позаинтересувах пораснало ли е момичето, което искаше на всяка цена да открие себе си и доколко съдбата има пръст в това.

GRAZIA: Здравей Диана, изглеждаш ми поотслабнала...
ДИАНА ЛЮБЕНОВА: Натоварването ми е по-голямо, работя много, не мога да си доспивам, тренирам... Във фитнеса съм по три пъти в седмицата, треньорът ми не ме оставя на мира. Трудно ми е да се организирам при наличието на работен ден, който продължава поне 10-11 часа, но се опитвам да спазвам някаква програма.
G: С какво компенсираш в почивните дни?
ДЛ: Основно със сън. В събота и неделя, когато се случи да почивам, оставам по цял ден в леглото.
G: Как превключваш между различните неща, с които се занимаваш?
ДЛ: Научих се. Работата по “Забранена любов” е такава, превключваш от сцена в сцена, от текст на текст, от партньор на партньор, налага се да го правиш много бързо.
G: Въпреки това се забавляваш, нали?
ДЛ: Много. Давам в този сериал цялата си енергия и се надявам да се получава добре. Рано е за обратна реакция от страна на аудиторията, но я чакам с голямо нетърпение.
G: Повярвай ми, реакциите са много позитивни, особено към твоето представяне. Макар че публиката по принцип разсъждава стереотипно за българските тв продукции, съдейки от няколкото неуспешни примери в миналото...
ДЛ: Този път е различно. Сюжетът е много интересен и вниманието към него си заслужава.
G: Работите вече няколко месеца. Вероятно отношенията ти с останалите актьори са много по-различни, отколкото са били в началото. Това отразява ли се по някакъв начин на продукцията?
ДЛ: Да, определено, защото вече сме се сработили достатъчно. Разбира се, има актьори, с които още не съм се срещала пред камерата. Най-много сцени имам с „моето” семейство и логично с тях нещата ми се получават най-добре.
G: А извън работата поддържате ли отношения?
ДЛ: Честно казано, не. Даже си нямаме телефоните, свързват ни някакви служебни номера. Но пък прекарваме доста от почивките си по време на снимки заедно.
G: Харесваш ли собствения си персонаж?
ДЛ: Изпитвам противоречиви чувства. От една страна, много я харесвам, защото тя е с много силен характер. Иска всички около нея да са добре, прави всичко възможно, за да го постигне. Понякога обаче греши и това са моментите, в които изобщо не я обичам. Харесвам много ролята си, не виждам кой друг персонаж би могъл да ми подхожда повече.
G: Определено ти подхожда! Има ли някакъв паралел между героинята ти и теб самата? Някъде засичате ли се?
ДЛ: Да, аз също обичам да съм водеща фигура в живота, да съм център на внимание, всичко да се върти около мен.
Разбира се, аз не съм майка, нямам и такива финансови възможности. Но пък имам много да уча от Анастасия.
G: Тя е собственик на модно списание. Каква е твоята идея за тази професия?
ДЛ: Принципно сценаристите си вършат много добре работата, няма начин да не можеш да си представиш нещата в реалните им размери. Имам сцени, в които разглеждам колекции, подбирам снимки, същите неща, които вероятно правиш и ти. Честно казано, представата ми за един собственик или главен редактор на модно списание е малко различна от това, което е Анастасия. В моето съзнание тя е супер фешън, едва ли не диктува модата в България, докато в сериала е доста консервативна в стила си.
G: Ти самата имаш доказан успех в начина, по който представяш себе си. На какво дължиш това уникално отношение към модата?
ДЛ: Вероятно на срещите с много хора, в различно време. От многото дизайнери и стилисти, с които съм работила. Пътуванията също ме зареждат много, особено по-екзотичните. Привлича ме Ориентът, често се връщам към него, искам да нося отново шаловете си от Индия, онези широки панталони от Непал... Винаги се връщам с нещо от всяко пътуване. Последно от Москва си купих италиански обувки, обувките по принцип са ми страст. Но всеки сезон започва с избор на моя цвят – в момента той е комбинация – синьо, лилаво и зелено.
G: Имаш ли проблем със съвестта? Например моменти, в които си казваш: „За какво са ми толкова много дрехи”?
ДЛ: Не, дрехите никога не ми стигат.
G: Желанието за нови дрехи е безкрайно, както е безкрайна и темата за модата. Затова ще се осмеля да те попитам за нещо друго безкрайно, каквото е времето. Има ли разлика между Диана сега и Диана преди 20 години?
ДЛ: Била съм винаги бунтар и това със сигурност не се е променило. Бунтувах се срещу системата, идеалите й, вечерния час. Ограниченията винаги са ме дразнели.
G: Въпреки това, вярваш ли, че времето, в което нашето поколение израсна, ни е дало по-добра подготовка за нещата, които се случиха след това?
ДЛ: Определено, най-вече по отношение на дисциплината.
Днешните 20-годишни са много по-различни. Липсва им онази борбеност, която изпълваше нашето време, онова желание нещата да се случат. Движат се по течението, не им е ясно, не искат и да знаят. Далеч съм от мисълта да слагам всички на един коловоз, винаги има изключения. Но не може да не си подготвен за промените – вижте какво се случва по света – Уолстрийт се срива, а след него и всичко останало. Трябва да си готов да промениш живота си във всеки един момент.
G: Не можеш да отречеш, че понякога е необходима и доза късмет. Или мислиш, че късметът те намира именно заради качествата, които носиш?
ДЛ: Ако ми беше задала този въпрос преди 15 години, щях да ти отговоря, че съм най-големият карък на света. Нищо не ми е било поднесено на тепсия. Всичко съм постигнала с адски много труд. С извънредно много усилия. Методични и постоянни. На някои хора им се получават нещата с едно щракване на пръстите. При мен не беше така.
G: Дори когато ти е било трудно, усещането ти за завършеност и щастие присъствало ли е? Щастлив човек ли си като натура?
ДЛ: Да, точно сега съм много щастлива. Работя това, което искам да работя. И имам една връзка, която продължава много дълго и ме прави все по-щастлива.
G: Тази връзка ли е любовта на живота ти, или не се подчинява на дефиниции?
ДЛ: Не знам каква е дефиницията, но с мъжа в живота ми имаме общи планове за бъдещето. Това е любов, която се движи, живее и ме изпълва, дава ми всичко, от което имам нужда.
G: Когато сгрешиш, казваш ли „Извинявай”?
ДЛ: Да, разбира се, макар Лес да твърди, че не го правя. (Смее се.)
G: Вярваш ли в силата на жената, противопоставена на тази на мъжа?
ДЛ: Много време от живота ми мина в опити да докажа на мъжете, че съм равна. Честно казано, уморих се. Днес искам да бъда обгрижвана, ухажвана и нямам амбициите да доказвам, че мога да свърша всичко сама. Да, мога, но не искам. Не съм феминистка, умея да бъда женствена, нося високи токове. Всичко това комбинирам с един силен мъж до себе си.

Flash!
Освен че се снима в суперактуалния сериал по Нова телевизия „Забранена любов”, в ролята на безкомпромисна шефка на модно списание и майка с амбиции, Диана играе в театъра и едновременно с това ръководи собствена продуцентска компания.
Независима и бунтар по душа, Диана е фундаменталист, когато става въпрос за търсене на справедливостта. Но е категорична, че силата и самочувствието не изключват любовта, и доказва това с пълна сила...