Пълен с Бекъмовци

“Дейвид отдавна не е само един. Светът е пълен с Бекъмовци. Във всяка държава има поне по един”

There is only one David Beckham. Това е част от песен, която всички малко по-запознати с футбола са чували безброй пъти... Дейвид Бекъм. Това е името, което всички грамотни и не съвсем грамотни хора на планетата Земя знаят. Някои от тях не подозират, че е футболист, други от каква националност е, но всички са чували името Бекъмово. Феномен или закономерност е популярността на иконата на метросексуалността? Феномен е, заради факта, че огризка от царевицата му се продава на търг, както през Средновековието са продавани мощи от светци. Хайде ми кажете, че бихте си купили нагризан кукуруз... Закономерност е, защото е бил капитан на английския национален отбор. Нищо, че в чисто спортно отношение само му е пречил. Феномен е, защото изпълва със сексуални фантазии и мъжко, и женско, след като цял свят разбра, че обожава да носи гащичките на благоверната си Виктория. Може да е с женски гащи, но пък е играл в двата най-популярни и богати клуба в света – “Манчестър” и “Реал”. Нищо, че треньорът му сър Алекс Фъргюсън го е бушонирал със собствената му бутонка... There is only one David Beckham... Но всъщност Дейвид отдавна не е само един. Светът вече е пълен с Бекъмовци. Във всяка държава има поне по един местен Дейвид. В Япония е плувец и се казва Косуке Китаджима, в Зимбабве е скиор, в Парагвай е манекен, при ескимосите сигурно е някоя фешън бяла мечка. Даже в България си имаме нашия регионален Бекъм. Благо Георгиев – футболист, татуиран, вкарва от пряк свободни удари, носи Аrmani. Българският Бекъм отвсякъде. Още повече че той е човекът, върху когото за първи път ми се случи да прочета четири-пет псалма от Библията, докато гледам мач. Но пък какво по- хубаво от това да си четеш Стария завет от младите плещи на футболист, току-що вкарал изравнителен гол на Черна гора... Даже премиерът Станишев с радост се повози на мотора му. Но това вече е политика... Не че английската кралица не е приемала Бекъм и би му отказала да се повози на каляската й. Преди няколко века Бекъмът на перото Шекспир е написал, че светът е една голяма сцена. Няколко века след него вашият скромен колумнист Кънчев би го поправил: Светът е един голям BeckStage. Действията в него са вълнуващи. В първото знаеш дали Бекъм е спал с асистентката си, но не знаеш колко войни се водят в момента. Във второто разбираш, че за да се извини за случката, той купува на благоверната си Виктория пръстен с розов диамант за милион лири, но така и никъде не се казва колко човека умират от глад всяка минута. В третото Бекъм си прави нова татуировка, докато стотици животински видове изчезват всяка година. Гледаш, ръкопляскаш и цъкаш с език. Антракт от няколко спокойни медийни часа и после пак атака. В своя бекстейдж Бекс е отворил целия си живот само за вас... И ако тези, които искат да са Стивън Спилбърг, са единици, то Бекъмовците са милиони. Точно в това е проблемът. Че всяко дете мечтае един ден да бъде Дейвид Бекъм. Но не Бекъм - бащата на три деца, капитанът на националния, перфектният атлет и спортист, а медийната звезда, чийто нагризан кукуруз се продава на търг в интернет. И са готови да платят всякаква цена за това. А не трябва. Дейвид отдавна е Голиат. И някой ден, когато катинарчето ми отдавна ще е бяло и трябва да разкажа на внуците си история за лека нощ, може да подхвана следната: “Имаше едно време Олимпиада в Китай. Там едно момче плуваше като риба - Майкъл ли беше, Филипс ли... И, дядо, Дейвид Бекъм ритна топката... В този момент сигурно ще чуя реакция до небесата: “Наистина ли?!!!! Дейвид Бекъм е ритнал топката... Супер!”