Puerta America

13 известни имена от света на дизайна провокират усещането си за свобода в нестандартен съвместен проект

Текст: Андреас Толке/TCS

МАЙКЪЛ РИЧ Е ТЪРГОВЕЦ НА СТАРИННО ИЗКУСТВО ОТ ЛОНДОН И КЛАСИЧЕСКИ БРИТАНСКИ БИЗНЕСМЕН
– изискани маниери, ексцентрично поведение и изящен стил на обличане. Той е и човекът, под чието ръководство хотел Puerta America в Мадрид се превърна в една от най-обсъжданите сгради в света на архитектурния дизайн. Рич започва работа като шеф на хотелската верига „Силкен” преди повече от четири години и за кратко време успява да направи невъзможното: да събере на едно място най-добрите от най-добрите.
В деня на откриването дизайнерът Рон Арад се появява въоръжен с фотоапарат и бърза да заснеме творенията на конкурентите си от другите етажи. Арад, който работи с някои от най-известните производители на обзавеждане в света, е автор на седмия етаж в хотела. Фасадата е дело на Жан Нувел, който става известен още през 1981 г. с работата си за тогавашния френски президент Франсоа Митеран. Стилът му се забелязва отдалеч – „платната” му светят в червено и оранжево. Всеки прозорец има собствена тента, която е достатъчно голяма, за да осигури пълна интимност в стаите.
Задната част на фасадата е в по-студени, сини тонове. Върху тентите има изписано стихотворение на шест езика: „Пиша твоето име в движещи се светове: Свобода”. Именно тези редове вдъхновяват дизайнерите, а творението им представлява своеобразен „сблъсък” на свободата и въображението.
Джон Поусън, който става известен покрай работата си за магазините на Калвин Клайн, е създател на „визитната картичка” на хотела – лобито. Философията на британския дизайнер е „дискретността”, затова и творението му в Puerta America е в типичния за него дзен стил - фонтан, който се простира на осем метра дължина през цялото лоби, и дървени фотьойли – подходяща атмосфера за релакс след дълго пътуване.
Шумът, цветовете и необикновеното обаче тепърва предстоят. Поусън дели приземния етаж с французина Кристиан Лиегр.
Последният има дълъг опит с хотелски помещения, а в Puerta Amerika негово дело е ресторантът – микс между модерното и испанския фолклор. Луксозните орнаменти на бара контрастират с доста по-„изчистените” като стил столове.
Останалата част на лобито е творческа площадка за австралиеца Марк Нюсън.
В контраст с приземния етаж, където всичко е съчетано с вкус, първият е доста по-провокативен от гледна точка на дизайна. Тук Заха Хадид, която неотдавна построи в Лайпциг една от най-красивите фабрики в автомобилната индустрия – тази на BMW, ни въвежда в един по-скоро космически сюжет.
Иракчанката, която живее в Лондон, стана първата жена в света, удостоена с престижната награда за архитектура Pritzker. Стаите й са създадени от самостоятелен модул – леглото, стените, банята, заедно с ваната и мивката, са едно цяло, а ръбове не се забелязват никъде. Хадид постига това благодарение на нова технология от Германия – магическата субстанция LG Hi-Macs Rosskopf and Partner.
Следващият етаж е на Сър Норман Фостър. След тоталният авангарден шок долу коридорите му от стъкло и кожа действат успокояващо за очите. Третият етаж е на Дейвид Чипърфийлд, чието пространство е изцяло в мрамор и коприна, което придава по-класическо настроение на посетителя.
Ева Кастро и Холгер Кьоне на четвъртия етаж, с типичните за тях пуерториканска смелост и германска прецизност, са най-горещото дуо на проекта. Творението им е почти шокиращо – изцяло от стомана. Единственото, което „стопля” атмосферата тук, е светлината. Като своеобразно пътуване в бъдещето. Със светлината играе и другото дизайнерско дуо в Puerta America – Катрин Финдли и Джейсън Бръджис – но концепцията им е по-скоро интерактивна. Използваната от тях технология позволява на светлината да се променя в зависимост от движението около нея. Така гостите неволно стават участници в едно светлинно приключение.
На деветия етаж се разчита почеркът на американеца Ричард Глъкман, автор на Музея на Пикасо в Малага – може би затова неговото пространство напомня за музей. Япония диша и живее на десетия етаж със световноизвестния японски архитект Арата Исозаки, който използва традиционни похвати, за да изрази себе си. Неслучайно гостите се чувстват като в сюжет, подобен на този в „Мемоарите на една гейша” – квадратни дървени вани, ръчно бродирани кимона по стените и щори на прозорците.
Хавиер Марискал си играе на цветове на единайсетия етаж, докато последният е малко по-цивилизован – дело на Жан Нувел, който подсилва иначе стерилното си пространство с фотографиите на японския творец Араки. Най-интересното тук е, че стените се пресичат една друга. Над този етаж е и „черешката на тортата” – покривът на Puerta America – басейн, бар и фитнес студио – и с обширна гледка към Мадрид.

Flash!
„Хотелът ни се превърна в своеобразна сцена, на която различни по стил творци обединиха силите си. 12 етажа, 342 стаи, ресторант, бар, лоби и паркинг – всяко едно от тези неща беше поверено в ръцете на различен дизайнер или архитект - обяснява разпалено хотелският бос. - Никой досега не е виждал такова нещо.”