ИМАТЕ ЛЮБОВ

ИЛИ ЗАЩО ОНЛАЙН СВАЛКИТЕ СА ТАКА МАСОВИ НАПОСЛЕДЪК

Текст: Николета Попкостадинова
Фотография: Guliver Photos

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, ЗАПОЧВАМ РАЗГОВОРА НИ ВСЕ ЕДНО Е ПРЕКЪСНАЛ ТОКУ-ЩО.

Бих искала да сме най-старите и добри приятели, а не такива, каквито сме – хора, които не знаят имената си, срещнали се в интернет чатрум, които твърдят, че го посещават за първи път. Чудя се какво ли ще ми каже днес NY512?" Това пише Мег Райън на Том Ханкс в първите минути на една от най-сладките романтични комедии "Имате поща". И тя излиза от вкъщи за работа. Докато бодро крачи по зимните улици, в главата й се върти една-единствена мисъл - за мъжа, когото не е виждала, но без чийто имейл не може да диша. “Включвам компютъра си.
Нетърпеливо чакам да се свърже. Влизам в мрежата... и дъхът ми спира, докато не чуя две вълшебни думички: "Имате поща". Не чувам нищо. Дори шума на нюйоркските улици. Чувам само сърцето си. Имам поща... от теб.” Филмът е от 1998 г. и затова Мег Райън трябва търпеливо да изчака, преди да влезе в интернет, а кореспонденцията й минава през имейл. Десет години по-късно този вид общуване става чрез онлайн социални мрежи и чат програми като ICQ и Skype. Но измеренията на влюбването в анонимен непознат не са се променили особено.
Голямата разлика обаче е, че интимните отношения все по-масово започват или се развиват онлайн, отколкото на живо. Аз лично не мога да се сетя за приятел, който отскоро да има връзка и да не се е свалил с половинката си благодарение на глобалната мрежа. Разнообразието е само в това къде точно се е намесил интернет. Или двамата са се запознали онлайн и отношенията им са прелели в живия живот, или се познават лично, но искрата е пламнала, докато всеки е седял пред персоналния си компютър. Има и хора, които много успешно поддържат страстта си на големи разстояния благодарение на чат програмите.

ПРИЧИНИТЕ ЗА БУМА на онлайн интимността са твърде тривиални. Днес юпитата прекарват от осем до дванайсет часа на работното си място... пред компютъра. Денонощието съвсем не стига и за социални контакти, а и откъде енергия и воля за подобни неща след толкова много работа. Знаете, че свалките на живо изискват усилия, постоянство, търпение...
Напрежението да се покажеш в най-добрата си светлина също не е безобидно натоварване. Затова тук на помощ идва добрият, вече стар интернет. Само с бързото чаткане на пръстите по клавиатурата и на мозъка между стените на уморената ви глава може да намерите човека на живота си.
Онлайн разнообразието от хора е гигантско. Освен по снимки, може да избирате по интереси и вкусове. Начинът, по който са изградени социални мрежи като Facebook, MySpace и много локални техни клонинги, ви събира именно със съмишленици. Членувате във виртуални фен клубове на бирата, къмпинг Смокиня, “Лице назаем”, Хийт Леджър, Ману Чао, таратора, ... и хоп, ето го вашия човек. С когото си представяте как пиете бира на Южното Черноморие, докато обсъждате “Черният рицар”. Твърде вероятно е да сте съграждани, а и в България разстоянията са нещо пренебрежимо.

“ПОМНЯ КАК ТРЕПЕРИХ ДА ВИДЯ ДАЛИ МИ Е ПИСАЛ във Facebook”, разказва Елена Маринова, на 24, от София. Преди половин година Александър Илиев, на 31, от Пловдив, я заговаря във въпросната социална мрежа, защото имат общ приятел според системата, а самата тя му се струва симпатична на снимката.
И така от лични съобщения за времето, проблемите в работата, новия албум на Coldplay, оптимизма и идеализма преминават на разговори в ICQ и безкрайни телефонни обаждания. Срещат се в София и за техен късмет привличането се пренася офлайн. Преди седмица се върнаха от първото си море заедно на Градина.
Много често приятелите ми признават, че свалките им с някого, когото познават отдавна, са се случили съвсем скоро онлайн.
Един-два разменени погледа са напълно достатъчни, за да разбереш, че желаеш някого. И че той е заинтригуван от теб. Но рядко се засичате, всеки се вижда със своите си приятели, имате твърде много работа през седмицата, а събота и неделя са за близките ви...

ТОГАВА НА ПОМОЩ ОТНОВО ИДВАТ чат програмите. Освен че пестят време, в тях хората са по-смели.
Сякаш говорят на дневника си, обмислят по-добре думите си, преди да ги напишат, и наистина се показват в най-добрата си светлина. Сещате се колко пъти сте си мислили: “Пфууу, трябваше да кажа не това, а друго”, но вече е късно. Моментът отдавна е отминал и срещата е приключила. В чата има бутон “delete”, който позволява да сте абсолютен господар на думите си. Така всичко е далеч по-лесно, отколкото в бара очи в очи. И успеваемостта на свалката е доста голяма.
Марина Кирева и Светослав Любенов, и двамата на 27, от София, работят в съседни офиси на различни фирми. От два месеца са гаджета и обмислят да заживеят за-едно от есента. Иначе се познават от го-дина и половина. “О, винаги ми е правил впечатление по коридорите и в асансьора - казва Марина. - Но какво от това? Засичахме се веднъж на два месеца сигурно. Той ми разказа, че в момента, в който съм ококорила очи на някаква негова реплика на стълбите, е поискал да ме опознае и направо да спи с мен тук и веднага. След още няколко месеца случайно попаднахме на общ обяд и той ми поиска ICQ-то. И вече говорим за живеене заедно.”
На мен лично тези истории ми звучат не толкова романтично, колкото практично.
Но в най-добрия смисъл на думата. Те са патериците, от които има нужда любовният ни живот, когато денонощието не ни стига за всичко. Обаче те си остават единствено и само временно помощно средство, което трябва да захвърлим при първа възможност, за да изживеем пълноценно и на живо интимните си отношения с Човека.

Flash!
Запознанствата онлайн около мен рядко преминават в истинска връзка. Колкото и прекрасен да ви се струва човекът отсреща, вероятността на живо химията между вас да се получи е твърде малка. Защото въображението ви е вдигнало летвата твърде високо.