Черна съм!!

“Разбрах, че няма нужда, ако искам да съм черна, да разчитам на някакво си слънце. Черна съм!!!”

Защо черните дрехи избеляват от слънцето, а белите хора почерняват? Чакайте, само да  прибера прането от простора и идвам да си говорим... Тъкмо си помислих, че слънцето е несправедливо, защото мери с различни аршини, и се сетих, че щях да го обвиня несъстоятелно. Колкото и лета да му се подлагам, най-демонстративно, то не пожелава да ме почерни. Бялото си е бяло. Бяла ми е кожата, бели са ми мислите. Но се чудя напоследък дали да не ходя да се проверя за далтонизъм. Днес станах рано. Направих кафе и кускус на приятелите, които са ми на гости. Измих чиниите. Пуснах пералня. Сготвих пилешка супа и занесох на съседката. Записах дъщеря си в училище със строг контрол. После седнах на компютъра и се зарових в гугъл. Оттам разбрах, че няма нужда, ако искам да съм черна, да разчитам на някакво си слънце. Черна съм!!! Аз съм виновна за всички катастрофи на всички неовладени его-та. Ако не сте чули още, аз клих и бесих на фестивала “Бургас и морето”. Останалите десетина членове от журито нямаха думата – всичко решавах
АЗ! САМА!!! Аз съм причината много гениални песни на наши композитори да не прескочат летвата на предварителната селекция. Аз попречих на Нона Йотова да се яви и да завладее публиката с поредната си песен, която щеше да стане тотален хит. Аз, извинете, съм супер виновна, и – простете ми – сгреших, когато поех тази нелека задача – да се опитам поне малко да повлияя в мухлясалия конкурс да участват и по-нови лица с песни, поне малко доближаващи се до съвремието ни. Поемам вината и за глобалното затопляне, за проблемите в националния отбор по волейбол, за нападението на Русия над Грузия, за войната по пътищата, за раздялата между Брад Пит и Дженифър Анистън, аз им скапах отношенията, като го запознах с Анджелина Джоли, признавам си. Аз разклатих изобщо целия световен мир. И най-вече съм виновна за ниското ниво на Културата ни. Аз я докарах дотук. Чудя им се на “Ахат” как така доброволно направиха своя избор: “Аз сам си избрах тази съдба – вечната черна овца.” Вероятно тогава е било модерно. Сега би трябвало да е обратното. Пак съм демоде. И не ми е ясно кой е този механизъм, който превръща всяка моя поява в скандална? Как ли се ражда черната овца? Може би когато стадото си набележи някоя и започва да хвърля твърде много прах по нея. И тя се изцапва. Иска ми се хората да са по-дружелюбни. И по-самокритични. Да са способни да понесат провалите, защото те се случват и на най-добрите и в това няма нищо страшно. Да са по-умни хората, ми се иска. Или поне малко по-вещи по математика. Тогава щяха да се сетят, че ако съм дала ниска оценка на Тончо Русев, но поне пет човека от журито бяха оценили високо, песента щеше да отиде на финал. Да се сетят, че съм повикана там като човек с по-различно мнение и имам правото да дам своя глас.
Какво се случи в крайна сметка? Победи едно младо момче с прекрасна песен, писана от автори дебютанти. С пълно единодушие от журито. Когато едно нещо е хубаво, то само си пробива пътя между скандали и сръдни. Имаше изпълнители от предното музикално поколение, чиито песни също не бяха допуснати до финала. Никой не разбра за това. Замълчаха си достойно и мъдро. А Маргарита Хранова, която участва с две песни, и двете бяха “скъсани”, дойде да пее извън конкурсната програма, държа се мило и усмихнато с всички нас - “палачите”.
Няма как да не съм респектирана. Разказвам всичко това, защото досега мълчах и днес някак си това слънце ме разговори.
Разбирам, че е твърде лично, че е много “Аз”, но “Бургас и морето” е обществен форум, а аз бях част от него. Той завърши по най-добрия начин. А оня ден някой стреля срещу вратата ми с газов пистолет и пусна сълзотворен газ. Случайна младежка глупост, предполагам. Абсолютно съм сигурна, че не е бил Точно Русев.

ВЕЧНАТА ЧЕРНА ОВЦА
В “Колкото-толкова”, както и в повечето филми с негово участие, на Джак Никълсън му е отредена ролята на различния, неразбрания, “лошия” герой. На провокатора... когото обаче няма как да не харесаш. Защото изпълва с цветове обичайната сивота и изкарва живота от релсите на баналното.