Има два вида обувки: обикновени обувки и... Manolo Blahnik.

Сара Джесика Паркър и Кейт Мос са сред най-ожесточените почитателки на испанския дизайнер. Защо е така, ще разберете в това интервю, в което Бланик споделя подробности за своя стил, за по-известните си приятели и за участието на сестра му в неговия бизнес.

GRAZIA: Колко чифта обувки имате?
МАНОЛО БЛАНИК: Дамски или мъжки?
G: Моля?
МБ: Дамски или мъжки? Напълно разбираемо е, че пазя всичките си мостри.
G: Нали не позирате с тях пред огледалото?
МБ: (Смее се.) Не, естествено. Няма да ми станат, а и са прекалено високи.
G: Добре, кажете сега за вашите обувки. Колко са?
МБ: Нямам представа, имам много чифтове, не съм ги броил. Те са навсякъде – в Италия, в Ню Йорк, в Лондон...
G: Да не би да сте нещо като мъжката Имелда Маркос?
МБ: (Смее се.) Сравнението е безумно. Разбира се, че не. Но за броя на женските обувки може да се обзаложим за всичките й пари. Пазя първата обувка от всеки чифт, който създавам. Понастоящем имам около 2700 леви обувки.
G: Защо само леви?
МБ: Защото прототипите се правят за левия крак. Някаква странна традиция.
G: Но вашите обувки не са особено традиционни?
МБ: Кои? Дамските или мъжките?
G: Добре, шегата си я бива. Да поговорим за обувките, които носите.
МБ: Те са съвсем традиционни. Нося само класически модели ръчна изработка. От 50-те и 60-те години насам мъжките обувки са станали ужасни. Не мога да понасям тази мода на маратонките, независимо дали говорим за Prada или за Nike, кошмарна е. Смятам, че на маратонките мястото им е във фитнеса, а не в ресторанта или в театъра.
G: Доста крайно становище, като се има предвид, че не се славите като особено голям привърженик на естетиката при дизайна на дамските обувки.
МБ: На женския крак обувката стои като бижу. Жените се обличат в пищни рокли, в суперекстравагантни тоалети. Защо при това положение аз да правя безлични обувки?
G: А дали, за да се набиват на очи, обувките трябва да са скъпи? Цените на моделите ви започват от $500 нагоре.
МБ: Наистина ли? Нямах представа, аз не се занимавам с цените.
G: Това шега ли е?
МБ: Не, самата истина. Сестра ми се грижи за финансовата страна - счетоводство, изчисления, всички тези досадни неща. Горката жена.
G: Не знаете цената на собствените си обувки... А кога за последно сте влизали в нормален магазин?
МБ: Нямам време за това. За късмет има кой да се грижи за мен. Ето, тази сутрин пристигнах от Ню Йорк, като преди това бях в Пекин. Сега ще остана в Лондон два дена, след което заминавам за Северна Италия да видя един завод. Днес вече съм изостанал от програмата си с цели три часа. Кога да намеря време за шопинг?
G: Щом не ходите по магазините, как си намирате обувки?
МБ: Обущарят ми знае номера на крака ми!
G: Защо не правите мъжки колекции?
МБ: Не харесвам мъжките обувки. Скучни са и смятам, че “дизайнерските” модели изглеждат фалшиви. Мъж с такива обувки прилича на италианско жиголо. Харесвам Birkenstock например. Но пък нямам нито един чифт.
G: Случвало ли ви се е да си притопляте замразена пица за вечеря?
МБ: (Смее се.) Не. Когато се замрази, пицата става на подметка. Това е едно от най-големите кулинарни падения. По- добре да ям картон. Тъй като пътувам непрекъснато, нямам време да си готвя и почти всяка вечер се храня навън. Иначе обичам салати.
G: Откъде черпите вдъхновение за моделите си?
МБ: Винаги нося скицник в себе и държа очите си отворени. Например впечатленията ми от Пекин може би ще се преродят в колекция в червено и златно.
G: Следвали сте право в Женева, а след това рисуване в Париж. Не ви ли липсват понякога четката и платното?
МБ: Понякога да, но сега мога да се изразявам много по-комплексно. При рисуването се концентрираш единствено върху картината, докато дизайнът има и доста други аспекти. Звучи претенциозно. Нека обясня: за една обувка се правят поне няколко различни скици. Обувките са като архитектурата – конструкцията, удобството и материалите са много важни. Така че със същия успех можех да съм инженер или архитект.
G: В тази връзка ще ми кажете ли какво има в едно токче?
МБ: Зависи от височината на тока и от самия дизайн. Обикновено метал.
G: Защо всичките ви обувки са толкова високи?
МБ: Това не е вярно. Дори имам обувки без ток!
G: Момичетата от “Сексът и градът” не могат да ходят, ако не са на поне 10- сантиметрови токчета.
МБ: (Смее се.) Не, че са длъжни. Замислял съм се за сериала и за ефекта, който оказа върху кариерата ми. Не, че толкова харесвам популярността. Разбира се, тя влияе добре на бизнеса и съм много благодарен. Но аз и преди това бях достатъчно успял.
G: Кейт Мос е сред най-големите ви фенове, нали?
МБ:Шегувате ли се? Ние сме страхотни приятели. Бих направил всичко за нея, тя също.
G: Как така жените могат да имат над сто чифта обувки и да искат още?
МБ: Защо хората обичат захарта, шоколада? Защото се пристрастяват. Бих казал, че пристрастяването към обувките е едно от най-здравословните.
G: С голям екип ли работите?
МБ: Не, работя сам. Не обичам да съм заобиколен от много хора.
G: Не се знае почти нищо за личния ви живот. Дори не можах да открия къде живеете.
МБ: Чудесно!
G: Добре, ще попитам директно: Къде живеете?
МБ: Имам къща в Бат, на запад от Лондон. Четири месеца в годината работя в завода си в Италия. После заминавам за Ню Йорк и обикновено пътувам из различни щати. Но не съм на почивка. Аз не обичам да почивам. Единственото, което наистина обичам да правя, е да посещавам църкви. За какво ми е да се излежавам в някакъв хамак, това е скучно.
G: Колко е голяма къщата ви?
МБ: На мен ми трябва много пространство. Охолството дава свобода, то е лукс. Но не знам колко квадратни метра е къщата. Не обръщам внимание на тези неща. Важното е, че има достатъчно място за книгите ми.
G: Които се търкалят навсякъде по пода ли?
МБ: Не, къщата е стара, от XVII в., но интериорът е от ХХ век. Харесвам Баухаус и Мийс ван дер Рое. Придават голям контраст на пространството. Харесвам сблъсъка между две култури. Комбинацията от персийски килим и лампа Баухаус в колониална сграда. Почти всичко се състои от оригинални елементи, които са индивидуални сами по себе си.
G: А в Ню Йорк нямате ли апартамент?
МБ: Не. От години ходя в един хотел близо до магазина ми – The Regent. Хубав е, луксозен, в стар стил.
G: Луксът на 5-те звезди!
МБ: (Смее се.) Няма начин да са по-малко.
G: Кажете нещо за интериора на магазините ви...
МБ: Мисля, че е ужасно, че магазините на големите вериги изглеждат еднакво навсякъде по света. Имам само пет магазина и всичките са различни. Първият в Лондон е в стил Помпей – Древния Рим, но по-изтънчен. В Ню Йорк е модерен и дълъг. В Москва пък е в бяло и зелено, напълно различен.
G: Кой е проектирал интериорите? Дизайнер ли?
МБ: Не, не! Всичко си измислям аз и казвам на хората какво да направят.