В буркан

“Любовта винаги е нещо, затворено в буркан. Или я консумираш наведнъж, или ядеш бавно, бавно.”

от Ваня Щерева
Фотография: Студио МЕМ, Guliver Photos

Пак се влюбих. Този път в книга.
Ей, много съм влюбчива. Не, не в автора й, авторът й - майната му, ама книгата, книгата... Бяхме седнали с приятели онази вечер, беше весело, но по едно време аз исках да си ходя. Какво ще правиш, питаха... Искам вече да си отида и да си чета книгата... нямам търпение... “Ей, вижте я, как говори за тази книга, те вече си имат връзка”, възкликна някой. Сериозна връзка, бих добавила аз.
Добре, че от няколко години познавам автора на “18% сиво”, който в тоалетната на дома си в Калифорния беше зачел някога си моя “Образцов дом” и се появи из нет пространството да ми разкаже какво е преживял. Иначе бих го нападнала веднага в хотелската му стая на литературния семинар в Созопол, посреднощ, когато бяхме само двамата и много гладни, а нямаше нищо за ядене, и с един пакет слънчоглед, малко преди да спре токът, бяхме извадили от Ви-бокса “Буболечка Кючек” и си го цъкахме до сутринта и “Цар е, Цар е!!!”, само това повтаряхме... Ама приятели вече, нали, не става, а и тогава още не бях чела “18% сиво” и пак нямаше как чак пък толкова да съм впечатлена... А и струва ли си сега заради подвластността ни на някаква весела буболечка да си разваляме добрите отношения... Издръжлива батерия на лаптопа му. Издръжлив трябва да е и читателят на романа му. Защото любовта винаги е нещо, затворено в буркан. Или консумираш съдържанието наведнъж и ти накъртва, или го ядеш бавно, бавно...
Изборът е само твой. Не съм дочела “18% сиво”. Страх ме е, че ще свърши. Някой път. Като любовта в буркана.
Избрах да го чета бавно, за да ми е вкусно по-дълго време. Това е роман за едно пътуване към изгубеното “себе си”. Роман за една любов към дъното на буркана. Тя е изчезнала по неясни причини (до 85 стр.). По-нататък ще стане ясно, но на мен много ми харесва, че дотук ме държи в напрежение. Авторът е талантлив лъжец. И разказвач. Когато нея (Стела) вече я няма, той обещава, че ако тя се върне, “... ще изхвърлям боклука, без да ме подсещаш, ще се науча да не блъскам вратите, ще ти масажирам гърба, без да си настинала, ще купувам цветя, ливади с цветя, ще съм тих, когато ставам нощем, ще изтупвам завивките в неделя, ще пускам прахосмукачката, ще вдигам седалото на тоалета, преди да пикая, после ще го пускам пак, ще увелича гръдната си обиколка, ще намаля гъзната, ще спра да се държа като говедо с майка ти, ще те возя на водно колело, ще те науча трите гами на китара... ще напусна противната си работа и пак ще имаме пари, пари, пари, проклети пари... Стела!
Също обещавам: Няма да те поправям, когато разказваш вицове, няма да пея втори глас върху любимите ти песни, няма да споря с теб за простотии, никога няма да каним Иван и Катя на вечеря, няма да излизам от стаята, ако се караме (какво говоря, няма да се караме!), няма да ме видиш да си бъркам в носа, няма да се уригвам с глас и да се напъвам да пърдя умишлено, никога вече няма да мълча толкова дълго с теб, никога!, никога няма да включа CNN, никога няма да ти свалям звезди! Ти си звезда, Стела!”
Авторът на тези обещания се казва Зак, а авторът на Зак, Стела и грандиозното пътуване из Америка на един чаровен варненски загубеняк се казва Захари Карабашлиев. Обещавам ви, че ако се докоснете до това, сивото в живота ви ще спадне до 18%, което си е направо нищо, и ако не си падате по книгите, точно това е моментът да разберете, че не сте съвсем прави.

ПРИКАЗКИ ЗА ЛЮБОВТА
Понякога любовта е скрита на дъното на някой буркан. А друг път е отчаяно захвърлена в морето в очакване някой ден някой да я открие... Както се случва във филма “Писмо в бутилка”, където думите имат силата да омагьосват. Така е и с думите в някои книги... като “18% сиво”...