Внимание, вредно за четене

Книгите за самопомощ, така разпространени напоследък, по- скоро ще объркат живота ви, отколкото да го подредят.

Единственият начин да забогатееш от книга за самопомощ е като напишеш такава, казва американският новелист, известен с политическата си сатира, Кристофър Бъкли. И тъй като досега не съм притежавала подобна литература, реших да прекарам един следобед в четене на книги за самоусъвършенстване. Няма как да не сте ги забелязали. Те заливат сергиите по улиците, а в книжарниците, особено от големите вериги, са най-близо до входа. Само срещу седем до двайсет лева те обещават да ни сдобият с перфектните бедра, идеалната връзка, главозамайваща кариера и тлъста банкова сметка. Трите най-четени нехудожествени заглавия през миналата година в България са “Първите 1000 думи на английски - картинен речник”, “Как да отслабнем завинаги” и “Подсъзнанието може всичко”. Което е крещящо обяснение защо литературата за самопомощ от всякакъв тип се множи по щандовете. Аз обаче подминах точно книгите, които ми гарантират отслабване за цял живот, най-стройната талия и стегнат корем, защото в този век всяка уважаваща себе си жена знае как да постигне това, и се зарових в заглавията “Изкуството да бъдеш бог“, “Изкуството на войната за работещите жени”, “Психология на изневярата”, “Оръжия за масово съблазняване”, “Добрите момичета не забогатяват. 75 предотвратими грешки, които жените допускат по отношение на парите” и т.н...

Приликата между тях е, че са абсолютно безполезни. Ако знаете какво искате, единствено могат да ви объркат. А ако вече сте объркани, ще ви доведат до пълно недоумение. Освен това 90% от тези четива са отпечатани на нискокачествена хартия, пълни са с грешки, просто са преведени и по никакъв начин не са адаптирани към българските реалности. “Добрите момичета не забогатяват” например съветва да се абонираме и да четем списания за финансово планиране като “Мъни”, “Смарт Мъни”, “Кимплингърс Пърсънал Файнанс” и “Уърт”. Освен че не говорят нищо на българките и най-вероятно дават съвети за американските финансови условия, те са и написани по ужасен начин. Същата книга съветва да инвестираме на месец по $50 на фондовия пазар. “Та това са парите, които давате за сутрешното си кафе в (забележете) “Старбък”.” Даа, в България култовата верига още не е влязла и примерът е крайно неподходящ. Да не говорим за очеизбождащата правописна грешка при изписване на името.

Друго свързващо звено между тези книги е, че повечето от тях са построени върху неясно формулирани твърдения. Всеки може да ги интерпретира по свой си начин. Така в “Психология на изневярата” разбираме, че изневярата не е морална, но пък “няма нищо осъдително, ако пламъкът между двамата е угаснал и единият потърси любовта при трети, та нали любовта е щастие и всеки има право да е щастлив”. На всичкото отгоре в книгата пише и че разводът е капан. Защото, забележете, след време ще трябва пак да се омъжите. И аз тук вече тотално се обърках. Хем не е морално да се изневерява, хем е в правото на всеки да търси щастието си при друг, но ако пък се стигне дотам, разводът е капан. Последно? Съмнително е какви ценности възпитават книгите за самопомощ. Моята лична чаша на търпението преля с “Изкуството на войната за работещите жени”. Оказа се, че тези книги могат да бъдат и искрено обидни към жените. “За да имат всичко, което искат, за да си извоюват правото да избират дали да носят стъклени пантофки и/или военни ботуши, жените трябва най-после да се научат да мислят като добри стратези и бойци.” Как се почувствахте след това изречение? Моята реакция беше: дори далеч преди овластяването и еманципацията или дори бума на феминизма, жените са били блестящи стратези и бойци.

Но тази книга отиде още по- далеч. С укорителен тон тя размаха пръст в лицето ми с: “независимо каква част от жените си признават, много от тях използват своята женственост, за да преминат пречки и бариери.” Ами Господ затова ни е дарил с нашата си женственост - да ни помага в битките. И така, след като обърнах гръб на всички тези нравоучителни, колебливи и съвсем ненужни книги, остана да ме гложди един въпрос: защо след като те са само загуба на време, се размножават с бясна скорост? Отговори ми социоложката Мики Макгий, която през 2005 г. обяснява бума на този вид литература в САЩ. “Процъфтяващата индустрия на книгите за самопомощ маскира икономическите тревоги на Америка във време на икономически упадък.” Е, в България още не сме преживели зенита на националната икономика, но и преходът с неговите именно икономически несгоди още е твърде пресен спомен. И все пак като рационално мислещо същество, да, жена, аз лично предпочитам да изпия едно-две с близките си приятели и да им разкажа за безпокойствата си. Защото те ми дават далеч по-ценни и работещи съвети.