Мария Петкова

Срещата ми с директора на фондация “Лале” Мария Петкова ми припомни мъдростта на Антоан Дьо Сентекзюпери в „Малкия принц“:
„Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“, и даде изключително позитивен тон на разговора за добрината в живота, която ни прави живи.
GRAZIA: Фондацията с най-красивото име - „Лале“, е най-ароматното цвете в градината на доброто, защото за няколко години успя да върне на благородството и човечността смисъла, който им липсваше. Как започна всичко това?
МАРИЯ ПЕТКОВА: Фондацията е наследник на мисията, каузата и резултатите на холандска фондация, създадена през 1994 г. Неслучайно холандска, защото Холандия е държава с много силни традиции в това отношение.
G: Какви са ценностите, зад които стои фондация „Лале”?
МП: Идеята за създаването на фондация „Лале“ дойде в последните години от реализирането в България на една голяма финансираща програма на няколко холандски фондации с изключителен опит. Това, което най-много ни впечатли, е мисията им, начинът им на работа, съпричастността, с която подкрепят проектите.
G: Какви са приоритетите ви при оценката на проектите?
МП: Труден въпрос, тъй като ние определено се опитваме да нямаме приоритет. В България работим с граждански организации, които подават проектите си при нас - те са единствените, които познават проекта, знаят проблема и решението му, и ние смятаме, че съответната организация поема ангажимента, ако бъде финансиран един проект, проблемът да бъде решен. Ние не финансираме нещо, което е проблем, финансираме решението на проблема.
G: Преди няколко месеца фондация „Лале“ връчи награди на победителите на церемония в НАТФИЗ, на която присъстваха министърът на финансите Пламен Орешарски и актьорът Бен Крос. Как тези хора гравитират в орбитата на фондацията?
МП: Спечелили сме доверието им – с работата си и с резултатите, които показваме. Бен Крос и Пламен Орешарски са част от журито, което оценява проектите. Всяка година журито търпи промени, но винаги има една приемственост между членовете – представители на водещи бизнес компании, медии, хора на изкуството. Гордеем се, че будим съпричастност към това, което правим.
G: Смятате ли, че добрината, която в един момент от човешкия живот става латентна, се събужда и какво я буди?
МП: Най-вероятно примерът на друг човек, на други хора, които помагат.
Както казваше невероятната Донка Паприкова – ние сме искрата.
G: Не мислите ли, че присъединяването на много известни личности към различни благотворителни каузи измести центъра на ангажираността?
МП: Вие ме подсещате за един разговор, който проведохме наскоро с Бен Крос. Той каза: „Известните личности имат ангажимент да дават пример, защото хората се вслушват в онова, което казват!“
G: Дали липсващата частица не е гражданското общество и активно социално поведение?
МП: Не съм съгласна, че липсва гражданско общество и че социалното поведение на хората е закърняло. Мисля, че хората реагират, когато им е дадена възможност или когато се случва нещо, към което те могат да се присъединят. Не можем да очакваме от тях да участват или да правят нещо ей така – по принцип. Трябва да има организация, механизъм, структура – да е ясно какво можеш да направиш и да имаш избор.

Текст: Краси Генова
Фотография: Елена Ненкова