Избирателна активност

“Все пак аз виждам решение, имам план, с който да смажем ниската избирателна активност”

Един от най-важните елементи от живота на съвременния човек е телевизията: тя се оказа по-добър брачен консултант от психотерапевта и до голяма степен свободното време на хората се върти около нея. Това лято всеки месец правим избори, а социолозите отново предричат рекордно ниска избирателна активност. Парадоксът е, че икономическото ни развитие направи така, че изборът ни да се върти повече около LCD телевизора или плазмата. Отвсякъде усмихнати, разголени или популярни лица ни гарантират, че ако изберем еди-коя си паста за  зъби, с всичките ни проблеми е свършено. Наистина с всички, не само с оралните. Започнахме да избираме видимите неща, тези, които имат приложение тук и сега, тези, с които можем да се  похвалим на съседа. Политическият избор сякаш вече не влиза в ценностната скала на съвременния човек. Резултатът от него се появява много по-късно, а забързаният човек няма нужното търпение, за да го дочака. Така погледнато, изборите изглеждат обречени. Ахмед ще търси избиратели в Турция, Бойко в Чикаго, Сергей ще ги чака на всеки километър, а десните ще се терзаят, че не могат да докоснат сърцата на младите.
Все пак като човек, който наблюдава хората от екрана, аз виждам решение, имам план, с който да смажем ниската избирателна активност. Животът е шоубизнес – от илюзия телевизията стана риалити. Тя е много по-добър политик от политика, защото се нагажда към това, което искат хората.
Българската политика в момента е като неразвита телевизия в сравнение с методите, които има на Запад. Особено показателни бяха изборите в Щатите. Барак Обама има канал в YouTube, двамата с Маккейн участваха във всяко едно шоу. Правеха се на чучела, ядяха показно сандвичи – тоест до голяма степен печелеха гласоподаватели по правилата на рейтинговата борба в телевизията. А в България сякаш политиците не разбират от пазарна икономика и конкуренция.
Преди две години обикалях пазара за плодове и зеленчуци във Велико Търново.
Навсякъде краставиците бяха по 80 стотинки с изключение на масата на една жена, при която бяха левче. Странно защо хората се тълпяха около масата с краставици по левче. Те не се различаваха от другите, но продавачката успя да убеди клиентите си, че дава по-качествена стока. С цената. В същото време в България се провеждаха местни избори. В една от общините имаше трима кандидати от различни партии, които се казваха Георги Георгиев. Заради имената се сетих за случката с еднаквите краставици. Прибрах се в София и на същите тези избори се появи краставицата от лев, да не ми се сърди. Защото столичният кмет знае как да се отличи от останалите на политическата сергия.
От годините си, прекарани в телевизията, мога да кажа едно: няма значение за каква политика крещиш, че ще правиш.
Политикът вече се превърна в рекламен продукт и по правилата на рекламата, ако привлечеш погледите към себе си, значи си успял. Не е нужно да показваш знания по икономика или политология, нужно е да те „купуват” лелките и чичковците, бабите и дядовците, а и техните внуци. И то без да лъжеш пред очите на всички.
И макар че сега споровете между Бойко и Сергей дават някакъв зародиш за риалити, далеч сме от шоуто, което се прави на Запад. Знам със сигурност, че големият лайф в края на изборите в НДК няма да прикове нито толкова зрители, нито толкова гласуващи, колкото големият лайф на Вип Брадър.
А колкото до гласуването заради самото гласуване, котаракът го каза най-точно на Алиса в Страната на чудесата: “Няма значение кой път ще избереш, щом не знаеш къде искаш да те отведе”.

от Ники Кънчев
Фотография: Студио Боби, PR