Еманципация от ново поколение

Как изглежда силната жена днес и какъв е обра-зът, с който тя ще завладява територии в новото хилядолетие. Ето някои отговори...

Знаете ли какво означава "овластяване"? Дори ако попитате съвременната библия на всичкологията - Google, няма да получите пълен отговор. На български тази дума все още е доста изпразнена от съдържание, но зад английския й еквивалент, empowerment, стои новото по-коление еманципация - това на ХХI век. Empowerment, или овластяване, е нарастване на духовната, политическата, социалната и икономическата сила на индивиди и общности. Малката подробност е, че целта на този процес е натрупване на лични капитали, които да се превърнат в източник на власт. Най-вече при жените. Овластяването е и порастване. Това е моментът, в който плахото момиче се усеща уверено в собствените си сили и тропва с юмрук по масата, за да каже "не". Натрупаните дивиденти, било то красота, образование, професионален опит, финанси, вече са достатъчни то да се превърне в еманципирана жена, която знае какво иска, как да го постигне и преди всичко, че е права. Кой не е чувал за Опра Уинфри?! CNN и Time я наричат най-могъщата жена. Тя е единственият афроамериканец в списъка на 400-те най-богати поданици на САЩ на списание Forbes. А Vanity Fair я определя за по-влиятелна от президента. Въздействието й се разпростира далеч отвъд попкултурата. През 1996 г. в друго шоу, обсъждащо болестта луда крава, тя възкликва, че й се е отяло говеждо. Тексаските каубои я дават под съд: според тях заради изказването й цените на месото били паднали и те са загубили $12 млн. Опра израства в гето в Милуоки, където е изнасилена на 9 години. На 14 ражда син, който умира в ранна детска възраст. След което е изпратена в Тенеси да живее с баща си бръснар. Там започва в треторазрядно радио да води токшоу, което изстрелва станцията до първо място в рейтинглистата на Чикаго. Следва сутрешният блок на чикагска телевизия, който тя отново превръща в номер едно, прекръства шоуто на свое име и през 1986 г. започва националното му излъчване. Останалото го знаете. Сигурно си спомняте и Лейди Даяна. Нейното непокорство вдигна кръвното на цяла нация консервативни англичани. Еманципирайки се от нещастния си любовен живот с принц Чарлз, тя се превърна в модел за подражание, в една от най-известните и влиятелни жени, докато бе жива. Не се поколеба да извади на показ пред цялото кралство провала на личния си царствен живот. Призна, че има афера с инструктора си по езда в отговор на изневярата на принц Чарлз с Камила. Даяна бе абсолютна модна икона, а светът я запомни с чара, харизмата и чувството й за хумор. Както и с искреното й състрадание и активната благотворителност. В България ярките еманципарани жени » публични личности през последните години се броят на пръсти. У нас все още сякаш живеем в миналия ХХ век и жените се борят за равенство с мъжете. През 2007 г. средната работна заплата на жените е 83.25% от тази на мъжете. Но средното им работно време е 131% от тяхното. 57% от жените не разполагат с никакво свободно време. Достъпът им до участие в управлението също е ограничен. Независимо че са 52% от населението, само 21% от народните представители, 22% от правителството и 10% от кметовете са жени. А в институциите президент, премиер, главен прокурор, председатели на върховни съдилища, на основните профсъюзи и бизнес организации жените са представени с... 0%. На тази тъжна картинка ясно се открояват дами като Надежда Михайлова и Юлиана Дончева. Хубавото Наде, както я наричаха в разгара на политическата й кариера, мина през постната откъм женски чар българска политическа сцена с много стил и женственост. Тя капитализира предимствата си доста успешно и за кратък период от време беше образът на българката в международната общност. От ръководител на пресцентъра на СДС през 1991 г. през говорител на правителството на Филип Димитров, народен представител, министър на външните работи в кабинета Костов, тя стига до председател на СДС. И макар да е обвинявана в клиентелизъм заради съмненията за участие на съпруга й в нечисти приватизационни сделки при придобиването на бившите гаражи на ЦК на БКП, тя остава първата гран- дама на българската политика. Юлиана Дончева след успешната си кариера на водеща на предаването "Звезди в ефира" по БНТ реши да завладее не само аудиторията пред екрана, но и електората - от трибуната на Народното събрание. Отададе й се. Дотолкова, че се кандидатира за кмет на София по време на последните избори. Крахът, който преживя на тях, не й отне обаче безспорната титла на една от най-красивите дами в българската политика. И аплодираме решението й да се върне към това, което най-много й отива - модата. Отскоро тя е собственик на магазин за мъжки дрехи. Няма как да не споменем и първия български еврокомисар – г-жа Меглена Кунева, която след суперуспешна политическа кариера в България печели все повече територии на уважение със своя професионализъм и изискан стил и с поведението си доказва, че може да прави политика на европейско ниво.  Има и българки, които капитализират успешно едни по-специфични авоари - родствените си връзки. Дъщери на бащите си или жени на мъжете си, не е важно с какви активи влизат в публичното пространство, а как ги обръщат да работят в своя полза. Жени Живкова е такъв пример. Тя е един от малкото български дизайнери, които имат задължително по две ревюта на година - пролет-лято и есен-зима. Модната й къща “Жени стил” още през смутната 1991 г. започва да изнася ръчно плетиво в Япония, Италия и Австрия. Любимите ни овластени млади модерни жени са тези като Маги Малеева. След 16 блестящи, не - ослепителни, години в тениса всичко, с което тя се захвана, е оригинално, любопитно, ново за България и ужасно успешно. Общественото одобрение, както и натрупаните финанси тя инвестира заедно със семейството си в Тенис клуб Малееви в София. Следва един от малкото безспорно утвърдени български лейбъли - Capasca, и “Био България“ за производство и дистрибуция на биопродукти. Сещате се - кофичките с био кисело мляко и подписа на Маги Малеева. Тя започва първата мащабна, разпознаваема и успешна инициатива за зелен живот “Горичка”. Браво, Маги! Колкото и да са малко българските превъплъщения на овластената жена, с която започва ХХI век, тези, които ги има, не отстъпват по нищо на световните си първообрази.