Коко Шанел

Одри Тоту, която свързваме с вечния образ на Амели Пулен, най-после получи своя неповторим шанс да разбие клишето. Тя изпълнява главната роля във филм за ранните години в живота на митичната Коко Шанел


Текст: Хилари Морган, FPA
Фотография: Guliver Photos

Тя измести Никол Кидман от рекламните клипове на най-прочутия парфюм в света – CHANEL NO 5, и е непоколебимо перфектна в ролята си на една от най-влиятелните личности на XX век – Коко Шанел. От времето на „Невероятната съдба на Амели Пулен” в живота й не се беше случвало нищо особено, а манията на феновете по филма я преследваше навсякъде. Днес я сравняват не просто с филмов образ, а с реални исторически фигури и една от тях е Одри Хепбърн. Напълно заслужено признание за малката французойка, която за много кратко време преоткри себе си, женствеността си и възможността да се осланяш на интуицията си в свят, в който властва преди всичко амбицията.
Коко Шанел, която умира през 1971 година, успява приживе да наложи изисканата чистота в модата, и то след щурма на периода Бел Епок отпреди Първата световна война. Малката черна рокля, която тя създава през 1926 г., се превръща в едно от най-емблематичните й творения с актуална значимост и до днес. Едно от многобройните й послания пък гласи: „Жена без парфюм е жена без бъдеще!”

GRAZIA: Одри, как успя да влезеш в кожата на Коко Шанел?
ОДРИ ТОТУ: Един от водещите ми принципи, докато снимах тази роля, беше да избегна общоприетата представа за Коко Шанел. Все пак идеята на филма е да я представи в периода, преди да стане известна. Това, което ме интересуваше, бе да открия какво се крие под опаковката на тази митична и по-скоро студена жена. Някой някога беше казал, че любимата й компания винаги е била самотата, и аз се опитах да запазя това в моята интерпретация.
G: Направи ли някакво проучване, преди да започнеш работата си по ролята?
ОТ: О, да, разгледах много снимки от младостта й. Онова, което ме впечатли, беше естествената й грация. Казват ми, че аз до голяма степен приличам на нея, но не мисля, че е така. Вниманието на Коко винаги е било насочено към онова, което се случва около нея, и аз заложих именно на тази нейна черта. Времето, което прекарах с нейните фотографии, ми помогна да разбера как тя е гледала на света в този конкретен момент. Мисля, че успях да я опозная до голяма степен.
G: Кои са качествата, които те впечатлиха най-много?
ОТ: Коко е била изключителна жена, но отвъд гениалността и таланта й тя е притежавала и всички онези качества, които я превръщат в героиня от една истински необикновена история. Била е много авторитарна и изключително горда – всички особености в личността й са се оформяли именно в периода, за който разказва филмът, така че свободата на моята интерпретация беше неограничена. Много неща от характера й ме вдъхновяваха, разбира се – например тя е притежавала инстинкта да разбира кое е правилно и кое не, умеела е да се интегрира при всякакви условия и най-важното – никога не е продала душата си. Аз определено не съм боец като нея. Осланям се на интуицията си, не на амбицията си.
G: Какво те привлече към тази роля?
ОТ: Режисьорката Ан Фонтейн ми каза, че ще направи филма единствено ако аз се съглася да изпълня главната роля, и за мен това беше истинско признание.
Хареса ми и фактът, че историята разказва за ранните години на Коко, за всички онези преживявания, които в крайна сметка я превръщат в емблематичната личност, която светът познава днес.
Историята не е измислена, базирана е на истински събития от живота й.
G: Какво мислиш за факта, че френските актриси никога не успяват да постигнат зашеметяващи успехи в Холивуд?
ОТ: Не съм сигурна как да отговоря на този въпрос. Може би в основата е мотивацията им. Дали която и да е от тях някога е искала изобщо да бъде известна в Холивуд? Освен това мисля, че столицата на киното е наистина трудно място за живот и работа за французите, а и езиковата бариера играе своята роля. Винаги се налага да играеш чужденец в американските филми. За мен лично Франция е напълно достатъчна. И у нас се срещат режисьори, толкова способни, колкото е Стивън Спилбърг в Холивуд. За мен е истинско удоволствие да работя с тях.
G: Чували сме, че обичаш да четеш, но някога изкушавала ли си се да напишеш нещо?
ОТ: Не, не съм писала нищо друго в живота си, освен списъци за това какво трябва да свърша през деня. Искам да съм по-креативна, но не съм много сериозна. Прекарвам повече време в мислене, отколкото в действия.
G: Ако трябва да се върнем години назад, какъв е ефектът от Амелиманията върху теб самата?
ОТ: Имах невероятен късмет да съм част от актьорския състав на този страхотен филм, но честно да ви кажа, вече не мога да го гледам. А и не съм съгласна с твърденията, че съм се превърнала в звезда за една нощ. За да бъдеш оригинален като Амели, се изисква много труд, талант и желание за успех.
G: Промени ли те успехът?
ОТ: Мисля, че се задържах здраво стъпила на земята. Не харча много пари за външния си вид, предпочитам магазините за втора употреба. Славата ми донесе и няколко положителни неща – мога да си позволя по-голям апартамент в Париж например – достатъчно голям, за да побере пианото ми. Обичам да свиря Шопен, когато си почивам. А и да си известен, не е чак толкова лошо – има доста по-неприятни неща от това, нали?
G: Сравняват те с Одри Хепбърн...
ОТ: Поласкана съм. Но мисля, че е малко преувеличено.
G: Винаги ли си искала да бъдеш актриса?
ОТ: Не, когато бях малка, мислех, че ще стана музикант. Все пак съм ходила шест години на уроци по пиано. После реших да стана антрополог. В университета учих литература – Балзак и Оскар Уайлд. Няма други актьори в семейството ми. Баща ми е зъболекар, а майка ми се занимава с благотворителност.
G: Винаги снимаш тези, които те интервюират. Защо?
ОТ: Още не знам. Но човек никога не прави нещо без причина. Аз все още се опитвам да разбера коя е моята. Първия път, когато го направих, беше, защото исках да запомня хората, с които ме среща животът. Не исках да са анонимни. Като ги снимам, ги опознавам и това превръща целия процес в много по-човешки.
G: Някакъв съвет за читателите на GRAZIA.
ОТ: Убедена съм в едно – че докато се опитваш да угодиш на всички, не успяваш да угодиш на никого. Затова най-добре е да угаждаме сами на себе си. Ако изобщо имам някаква философия за живота, то тя е, че трябва да се живее в настоящето, а не да се мисли за бъдещето. И аз правя точно това.