Щом президентът не може

“Щом президентът не може да убеди хората, че всичко е чисто, Ники Кънчев ли ще успее?”

от Ники Кънчев

Ще започна като на церемония по връчване на награди: Искам да благодаря на всички хора в България, които се включиха в инициативата на „Нова телевизия“. На всички, които подариха спортни бази на бъдещите ни бербатовци, на онези, които дадоха усмивка на лицето на всяка родилка, чието дете е в модерен кувьоз.
Благодаря ви, хора, вие си спечелихте медал, който не можете да захвърлите в килера. Той ще проблясва на гърдите ви всеки път, когато минете покрай някой дом за сираци. Написахте сценария на един от най-хубавите филми в България. Морален филм, в който мизерният ни преход вече не изглежда толкова плашещ и сив. Това беше цветна лента, в която въпреки показаната болка и страдания усмивките победиха. Нещо като оптимистична теория на Кустурица за бъдещето на обърканата ни страна.
Сега обаче искам да ви предупредя, внимавайте, защото медалът ви може да блести много силно в очите на тези, които го нямат. Толкова силно, че да предизвика завист, присмех или тесногръда почуда. Сезонът на „Вип брадър“ и концертите „За децата на България” доказаха, че в страната ни има хора, които са склонни, даже искат да помагат. Доказа обаче също така, че думата “благотворителност” за мнозина е синоним на “политика”. Стотици виждаха в акциите ни нещо като усвояване на еврофондове, които после ще бъдат разпределени по традицията на шуробаджанащината.
Други виждаха само едно шоу, в което съдбата на децата на България се използва като кьорфишек, някакво крещящо оправдание, за да можем да си повдигнем рейтинга. Най-интересни бяха анализаторите – никога друг път не съм чувал толкова често да се споменава словосъчетанието “социална индулгенция”. Но всичко си има причинно-следствена връзка, обективно обяснение. То се вижда и по лицата на случайните минувачи, които са преследвани от онези нахилени младежи, продаващи благотворително картички за 2 лева. Случайният минувач вече знае, че 50 стотинки от тези пари отиват за мормона, който ги тормози, 1 лев за шефовете му и 50 стотинки, дай Боже, за болното дете. Точно по тази логика мнозина сметнаха, че някой ще им открадне sms-а.
Мисля, че трябват няколко десетилетия, за да се възпита българско общество, което да не поставя под съмнение факта, че sms-ът отива при този, на когото си го изпратил – децата на България. Тези нагласи за фарс и измама се срещат и при другите благородни идеи, включително и при Българската коледа.
Щом президентът не може да убеди хората, че всичко е чисто, Ники Кънчев ли ще успее. Затова и събраните от нас пари са повече от успех, докоснахме сърцето на съмняващия се българин.
За финал искам да се обърна към лидерите на общественото мнение. Нима наистина мислите, че обикновеният човек се гордее толкова много с изпратения си sms, че чак да го сметне за “социална индулгенция”? Наивно е. За наше щастие подобен тип помощ за модерния човек е морално задължение, с което той не се гордее, а прави по презумпция. А колкото до това, че са преобладавали конфликти и простотии, които не заслужават да бъдат причислени към благородни цели, мога да кажа, че Ицо Хазарта ви го обясни перфектно. Той заяви, че е, меко казано, гениално, щом на гърба на простотията на известните личности в България се печелят пари за благотворителност. Ицо беше допълнен от Цветанка Ризова, която чистосърдечно каза, че sms-и така или иначе ще има, по-добре е те да са за благотворителност.
Така че, благодаря ви отново. Носете си медала с гордост. А всъщност медалите са 2 516 125 колкото и левчета събрахме. Станахме нация от шампиони и без олимпиади.

СЦЕНАРИЙ ПО КУСТУРИЦА
В нашия собствен ъндърграунд доверието и съпричастността все по-често си прокрадват път за сметка на съмнението в автентичността на каузите - което все пак ни кара да вярваме, че хепиендът е възможен.

Фотография: Студио Боби, Guliver Photos