За страстта и омразата

Холивуд прощава всякаква ексцентричност, но дори по неговите стандарти животът на Моника Белучи е повече от необичаен

Текст: Маги Райън

Красивата италианска актриса е омъжена за френския си колега Венсан Касел, но в момента предпочита да живее като номад заедно с 5-годишната си дъщеря Дева.
Скромността е едно от най-големите й качества. Представяйки поредния си филм – Ne Te Retourne Pas („Не поглеждай назад“), 44-годишната Моника реши да бъде откровена и за личния си живот и най-сетне разбули мистерията защо тя и Касел живеят разделени и какви причини може да има дъщеря й да я намрази... някой ден.

GRAZIA: Разкажете повече за новия си филм.
МОНИКА БЕЛУЧИ: Това е една много специална продукция. Филмът разкрива дълбоки психологически пластове – разказваме историята на жена, която губи досег с реалността и постепенно престава да познава съпруга си, децата, апартамента... Софи Марсо и аз играем двете отделни половини в съзнанието на героинята. А в истинския живот Софи и аз също се различаваме страшно много. Затова е толкова интригуващо да се проследи тънката нишка, която ни свързва на екрана. Човек гледа лицето ми и вижда върху него емоциите на Софи...  Сякаш е някаква магия. Смятам, че между нас двете определено протече контакт.

G: Опознахте ли се малко по-добре преди началото на снимките?
МБ: Разбира се – обядвахме и вечеряхме два пъти. Беше важно да се видим, преди да влезем в ролята. Между нас имаше химия – някак първична. Или харесваш един човек, или не. Определено се радвам, че имах възможност да работя със Софи Марсо – тя е много вдъхновяваща актриса и жена.

G: Твърдите, че този филм е много специален за вас. Защо?
МБ: Защото разглежда връзката между родителите и децата, както и това колко голяма травма може да ти бъде нанесена в детските години. Смятам, че вътре в себе си всеки от нас е едно уплашено дете, което плаче заради несправедливостите, които вижда. А иначе – Софи е моят идол в киното.
Невероятно е да работиш с някого, когото толкова много харесваш. И не спираш да го уважаваш... Минахме заедно по червения килим на премиерата на филма – велико преживяване. Не се случва с всички колеги актьори.

G: Мислите ли, че травми като тези на вашата героиня могат да бъдат избегнати?
МБ: Не, всеки човек преживява тъга. Когато сме на 12, искаме да бъдем независими. Мразим родителите си. Дъщеря ми е 5-годишна и аз знам, че ме обича, но само след 9-10 години ще започне и да ме мрази – това е нормален процес. Затова в момента държа да прекарвам цялото си време с нея – искам да се насладя на прекрасните детски моменти, които ще си отидат. Нормално е по-късно да се отчужди от мен, ако иска да порасне.

G: Готова ли сте за тази омраза?
МБ: Да! Е, не казвам, че ще ме ненавижда. Но ще съзнава, че не съм винаги права в това, което мисля, казвам и правя. Ще се разбунтува. Бунтът е правилна стъпка. И аз се бунтувах. Родителите ми бяха прекрасни, но аз исках да бъда самостоятелна.

G: Новият ви филм е режисиран от жена – Марина де Ван. Каква е разликата да се подчинявате на мъж и на жена режисьор?
МБ: Беше красиво – две актриси и една режисьорка, които опознават света. Споделяхме не само артистичен, но и жизнен опит. Но смятам, че талантът няма пол. Работила съм много повече с мъже режисьори. Те просто са повече – и в политиката, и в авиацията е същото...

G: Съпругът ви Венсан също е известен актьор. Обсъждате ли заедно филмите си?
МБ: Не. Венсан и аз живеем в два различни свята. Аз не познавам приятелите му, той не познава моите. Не споделяме една и съща среда, нито един и същ живот. Понякога всеки от нас напуска за малко своя свят, за да се срещне с два различни животински вида.

G: Звучи невероятно. Да не е шега?
МБ: Не, не се шегувам. Аз съм страшно независима, той също. Намерили сме единствената формула, благодарение на която можем да останем заедно.

G: А не е ли трудно да разделяте дъщеря си?
МБ: Не, тя е щастлива с родители като нас.

G: Какъв е следващият ви филмов проект?
МБ: Предстои ми пътуване до Ню Йорк, където ще играя в Sorcerer’s Apprentice – продукция на Дисни. Ще работя с Никълъс Кейдж и Джери Брукхаймър. Ролята е на вещицата.
Освен това съм и любовница на героя на Никълъс Кейдж.

G: Трудно ли е да играете на толкова различни езици?
МБ: Трябва да се справям, ако искам да оцелея! Обичам да играя в италиански филми, но италианското кино не е толкова продуктивно.

G: След психологическа драма ще се снимате в блокбастър на Брукхаймър.
МБ: Когато застанеш пред камерата, ти си преди всичко актьор. Голям бюджет, малък бюджет, нищо няма значение в този момент.

G: Къде живеете в момента?
МБ: Къде ли? Лондон, Париж, Рим.  Детето ми говори английски, френски и италиански. Превключва без паузи, все едно слушам радио.

G: А училището?
МБ: Ходи в различни училища, но след година вече трябва да взема решение къде да се установя. Ще започне да учи сериозно. Може би Ню Йорк!

G: Значи това е най-големият ви проблем – къде да се установите?
МБ: Да. Аз съм много щастлива жена.

G: А дъщеря ви разбира ли професията ви?
МБ: Не. Преди два дни ми каза: Мамо, като порасна, искам да стана като теб – да не работя нищо. Тя си мисли, че моето единствено занимание е да бъда с нея в различни къщи и хотели.

G: А ако един ден реши да бъде актриса като родителите си?
МБ: Надявам се да избере друга професия, но най-вече искам да влага някъде цялата си страст. Ако хвърли силата и емоциите си в това да бъде актриса, ще го приема. Нашата професия е красива, но трудна. Имах шанс, че родителите ми не са актьори – успях да намеря собствената си идентичност. Докато за Венсан, който е син на известен актьор, не е било така. Имал е много по-трудни моменти. Неприятна ми е мисълта, че дъщеря ми ще трябва да преодолява наследството на двама родители.

G: Как изглежда Дева? Красива ли е като майка си?
МБ: Тя е много по-красива от майка си!

G: Усещате ли завистта между жените в киното?
МБ: Не. Имам доста приятелки сред тях.

G: Вие сте необикновено красива...
МБ: О, нима? Надявам се, че режисьорите ме търсят заради качествата ми на актриса, а не заради външния ми вид.

G: Но сигурно сте чували за себе си: Тя е много красива, но не е достатъчно добра.
МБ: Да, разбира се. Преди години бях фотомодел и много хора смятаха, че задължително съм и глупава. Но човек трябва да полага усилия и да позволи на другите да го преоткрият и опознаят.

G: А мечтаете ли за малко по-различен финал на филмите, в които играете?
МБ: Снощи гледах последния си филм за втори път. Не бих могла да го гледам повече. Не бих могла и да мисля за героите и тяхната съдба. Снощи приключих завинаги с този филм. Приемам това като знак, че е време за следващия!

Фотография: Guliver Photos, PR