Интервю: Поля Александрова  
Фотография: Васил Германов/Think Tank Lab

 Посрещам Венета в офиса на Grazia сред купища списания, принтове от модни сесии и снимки на читатели. Опитвам да включа диктофона си, но той упорито не иска да тръгне. “Не можеш да се довериш на технологиите”, споделям с Венета, която се съгласява с мен ентусиазирано и заявява откровено, че е скарана с всякакъв вид техника. Току-що обаче е сменила летните си гуми със зимни, при това съвсем сама, макар да отдава заслугата на добросъвестните работници в сервиза на BMW. “Не знам какво би ми се случило, ако колата ми се развали на пътя – споделя тя почти съзаклятнически. – Сигурно ще извикам Тихомир да помага!” У дома задълженията им са поделени по равно, но Венета предпочита да помълчи за подробностите от съвместния им живот. Успяваме да разберем само, че законните ни половинки се познават и някак си оттук нататък разговорът потича леко – за живота, спомените, предизвикателствата и доброто хранене...

Харесваш ли индийска кухня? - Много обичам, стига да не е прекалено пи-кантна. Когато сме в ресторанта на Тихомир, специално моля готвачите да не прекаляват с лютото. Често съм там с приятели – последно например вечерях с добрата ми приятелка – писателката Людмила Филипова и съпруга й. Останахме до 1 през нощта. Ядохме индийска леща и нанове.

А обичаш ли да пътуваш? - Не съм пътувала много, но не мога да не спомена едно от пътешествията, които направихме с “Горещо” до Израел и Божи гроб. Беше невероятно като преживяване. Няма да забравя, когато влязохме в огромната църква и сложих  ръцете си на камъка, на който е положен Христос след свалянето му от кръста – усетих силно разтърсваща емоция... разплаках се. Наложи се дори да прекратим снимките, не бях в състояние да продължа с анонсите. Пожелавам на всеки, който има финансовата възможност да си го позволи, да отиде на Божи гроб. В стария Йерусалим цари невероятна хармония – по тесните калдъръмени улички ходят всякакви хора – араби, евреи, християни... Представете си, църквата на Божи гроб се заключва и отключва от мюсюлманско семейство години наред...

Подобна емоция, каквато си изпитала там, възможна ли е в реалния живот?  - Да, почувствах се по подобен начин в момента, в който Тихомир ми предложи брак. Преди да го срещна, не вярвах в брака. Но когато го видях пред себе си с кутийката с годежния пръстен, всичко се промени. Спомням си, че бяхме на Златни пясъци, за да празнуваме рождения ми ден на 2 май... Познавахме се едва от четири месеца, не съм очаквала, че ще ми предложи толкова скоро след първата ни среща.  Помня как започна да ми говори някакви неща, които аз дори не чух, не разбрах и много се изплаших. Помолих го да забавя отговора с една седмица, той ми даде срок до следващата сутрин. Аз казах “Да!”. И вярвам, че всяка една жена, поставена в подобна позиция, би отвърнала по същия начин. Когато обичаш един човек, си способна да се откажеш от убежденията си.

А вярваш ли в съдбата или смяташ, че всичко е случайност? Възможно ли е, ако в даден момент си отворена за любов, да я подариш на първия, който се изпречи пред очите ти? - Не, не е възможно. В про-дължение на две години преди да сре-щна Тихомир, не съм искала да се обвързвам сериозно с никого. Имала съм ухажори, но не се е стигало до секс и по-сериозни » отношения. В един мо-мент се появява един човек, когото съм виждала единствено по телевизията, не ми е допаднал като поведение и не съм мислила, че ще се влюбя в него. Но фактът, че първата ни среща продължи от 8 вечерта до 8 сутринта при положение че аз не съм нощна птица, е сам по себе си показателен. От момента, в който се запознахме на 31 декември преди 3 години, той е мъжът в моя живот. Дори докато бяхме разделени за 3 или 4 месеца, не съм се поддавала на ухажване и не съм започвала връзка с друг мъж. Така че – всичко е съдба – каквото ти е писано, ще ти се случи. Ето с Тихомир пак се събрахме, между нас има много страст, много се обичаме, но като всички нормални двойки понякога се и караме.

Често медийният образ, който хората си създават за определен човек, се различава от този в истинския му живот. Това, което знаем за звездата Венета, има ли нещо общо с истинската Венета? - Чувала съм мнения в двете крайности. Едните смятат, че съм много лоша, другите, че съм супер добра. Всеки е свободен да си мисли за мен каквото пожелае. Хората, на чието мнение държа, знаят много добре какво представлявам и това ми е напълно достатъчно.

Какво се случи от времето на невинния ти детски период, през трансформацията към работещо момиче, до днешната Венета? - Още от дете научих един урок от майка си, докато я наблюдавах отстрани да прави всичко сама. Че не трябва да разчитам на никого, освен на себе си. Най-вече, че не трябва да разчитам на богати мъже, че трябва да стъпя на краката си, да получа професия... И дори да живея бедно и скромно, да не приемам това като повод за депресия. Знаех, че ако работя върху себе си, рано или късно ще получа нещата, към които се стремя, независимо от това дали става въпрос за дрехи, хубава кола или нещо друго. На 18 години започнах работа в телевизията. Беше беден период – всеки ден пътувах с тролей 5 от Орлов мост до Зоната и целогодишно ходех с едни и същи обувки. Но майка ми казваше: “10 години работиш за името си, а после името ти започва да работи за теб!” Беше права!

Когато те слушам, правя асоциации със собствения си живот, но днес нещата стоят малко по-различно... Повечето момичета израстват с мечтата да попаднат на подходящ спонсор... - Младите момичета трябва да разберат, че скъпите дрехи и коли идват с много труд. Да знаят, че т.нар. спонсори не предлагат доживотен лукс. Глупаво е да се мисли: “Ще му родя едно дете и готово!” Нещата не стават така. Въпреки че другият начин е много по-бавен и много по-труден, когато сам си постигнал нещо, усещането е друго. Това, което ще си купиш от собствената си заплата, никой не може да ти го вземе. По принцип ценностите на един човек се формират у дома. Ако съм била свидетел на някакви разпасани истории всъщи, сигурно и аз щях да правя такива неща, но майка ми е човек с много висок морал. А и не разбирам мъжете, които си “купуват” приятелки – как могат да бъдат сигурни дали жената до тях е с тях не само заради парите им. Не мисля, че са щастливи – оттам почват наркотици, сексуални извращения, хомосексуални контакти. Искам открито да заявя, защото не съм чувала досега за това да се говори публично - много от нашите богати и известни мъже са бисексуални, защото са презадоволени и нищо не може да задържи интереса им.

В Grazia се опитваме да налагаме вярването, че младите момичета могат да практикуват  професии, които са им интересни, без това задължително да предполага извънработни контакти... Съгласна съм. Ще дам за пример момичето, което преди шест месеца спечели конкурса Мини Мис България – Наталия. Тя е от Сливен и една от най-близките ми приятелки, подкрепяше ме докато с Тихомир бяхме разделени. Докато ми гостуваше в София, получи поне няколко неприлични предложения от интересни и богати мъже. Отказа на всички. Нейната мечта е просто да бъде балерина.

Добре, каква е рецептата да не се поддаваш на подобни изкушения?  Изборът е изцяло в ръцете на момичетата – ако са тръгнали по този път, няма да им е лесно да се откажат. Един от начините да помогнем е да разказваме личните си истории. Ето сега аз и ти го правим в това интервю. Оттук нататък, ако някой прочете и се вслуша в това, което казваме, и иска сам да постигне мечтите си – нека просто да го направи.

Ако твоята история послужи за позитивен пример, това ще ти донесе ли удовлетворение? На финала на ВИП Брадър едно момиче ми подари синджирче с талисман. Отначало не исках да приема, за да не го ощетя, но после майка му ме убеди, като ми каза, че съм идол за дъщеря й. Дадох си сметка за пръв път, че съм пример за подражание, и това за мен е не толкова удовлетворение, колкото... надежда. Не давам интервюта, за да се хваля с новите си придобивки, правя го единствено защото искам да дам на младите момичета надежда, че има смисъл.

Какво би си пожелала за Коледа? - Само здраве и любов, и да се обичаме с Тихомир, нищо друго не искам!