Албена Денкова

“Обичана съм и обичам! Това ми стига”

Не приемам лицемерието, казва двукратната световна шампионка по фигурно пързаляне в есклузивно интервю за Grazia. Още за модата, личния стил и сънищата на известната спортистка

Тя е човек, който умее да обича – да дава и да получава любов. Албена Денкова е жена, която винаги ще забележиш, независимо дали е на почетната стълбичка на победителите или в трамвая. Естествеността и дискретността са качества, които малцина известни хора запазват, след като успехът ги връхлети. Албена е човек, който умее да подарява щастливи мигове на другите. Щедра е. Затова хората я обичат. В месеца на любовта една от най-успешните български спортистки на всички времена съумява да съчетае задълженията си като председател на Федерацията по кънки, подготовката за Световното първенство по фигурно пързаляне за юноши  и девойки, на което София е домакин в края на февруари, семейството и човека, когото обича. И на когото се е посветила през последните години. В дома си Албена прекарва все по-малко време.
Ледената пързалка, офисът на федерацията, срещите със спонсори, пътуванията, миговете за приятели – това е делникът на двукратната световна шампионка. Делник, белязан със стрес, трудности, щастливи мигове, разочарования, предателства, любов.
Grazia е първото списание, на което Албена се довери, за да разкаже как се чувства през последните месеци, след като пътният инцидент край р. Ропотамо преобърна живота и кариерата й.

GRAZIA: Албена, как минава един твой ден?
АЛБЕНА: Напоследък доста напрегнато и все не ми стига време да свърша всичко. Не помня да съм почива-ла истински дори и за ден от повече от година насам. Ако въпросът изисква конкретен отговор, то ставам около 8, пия кафе, преглеждам имейлите си и излизам по срещи. Движа се в близост до офиса на федерацията, за да съм на разположе-ние, като се наложи. Телефонът ми звъни непрекъснато. Най-голяма част от времето ми отнема предстоящото Светов-но първенство по фигурно пързаляне за юноши и девойки, на което София е домакин в края на февруари. Отговорността е огромна, изисква сериозна предварителна подготовка и много държа да се справим успешно. Често пътувам и до Русия покрай участието ми в тв проекта “Ледена епоха”, затова престоят по летища и гари е ежедневие за мен. Опитвам се да прекарвам и повече време с Максим.
G: Какво е в състояние да те ядоса днес?
А: Лицемерието. Не мога да приема и да си обясня тази склонност на хората да са двулични. Аз съм доста прям и откровен човек, смятам, че съм добре възпитана, и вярвам, че винаги има начин да кажеш на някого какво мислиш, без да го обидиш. Не разбирам с какво лъжите, интригите и сплетните ни помагат да живеем по-добре. Ядосвам се, когато се сблъскам с лицемерие, но последните няколко месеца се опитвам да гледам малко по-философски на това и да не го приемам лично, въпреки че никак не е лесно.
G: Какво не можеш да си простиш в кариерата?
А: Всичко, което сме постигнали с Максим, има цена и ние » сме я платили. Не ни се е налагало да правим големи компромиси – лишенията и усилията са съзнателен избор. Водихме тежка битка не само на леда, но и с характерите си, и научихме много уроци. Не мисля, че има нещо, за което да трябва да си простя.
G: А в личен план?
А: През последните няколко месеца осъзнах колко открито и достъпно за хората сме живели с Максим.Честно казано, сега ми се иска това да не е повече в такъв мащаб. И все пак не е нещо, което не мога да си простя, а по-скоро бих искала да променя.
G: Кой е най-трудният момент в живота ти?
А: Не са малко... последният винаги изглежда най-труден сякаш... Имала съм теж-ки травми, особено в Ница, когато Питър Чернишев ми разряза крака с кънката си и се наложи да бъда спешно оперирана, без да е яс-но доколко ще мога да се възстановя. Из-питвала съм почти физическа болка от съдийски решения по време на състезания, в които сме били подценявани заради субек-тивни причини. И въпреки че психиката ми е доста калена към крайни емоционални със-тояния, съдбата не спира с предизвикател-ствата и изпитанията. Животът е нещо, с което нямаме друг избор, освен да се спра-вим, а времето е най-сериозният фактор за всеки труден момент.
G: Как почиваш?
А: Като спя – в самолети, влакове..., когато съм спокойна, а от доста време насам не съм постигала това състояние.
G: Какво би искала да промениш в себе си?
А: Понякога се харесвам точно каквато съм, друг път искам всичко да променя – предполагам с всеки е така. А по отношение на външния вид по принцип не си падам по драстични промени.
G: На какво се крепи самочувствието ти като жена?
А: На това, което знам, че умея, и на способностите ми. Имам самочувствие и увереност от това, че съм обичана и обичам – не мисля, че това е малко.
G: А в професионален план?
А: Постигнатите успехи в професионален план са в резултат на изключителен труд, няма подаръци и случайности в нашия спорт, а късметът идва само, ако си готов да го посрещнеш.
G: Как управляваш другите като председател на федерацията?
А: Голяма отговорност е. Не е лесно, защото решенията засягат доста хора. Много искам да се справя успешно и да допринеса за развитието на нашия спорт.
G: Сънуваш ли?
А: Напоследък сънувам работа, основно как изпускам някакъв срок или среща и се събуждам под стрес и напрежение.
G: За какво мечтаеш?
А: Не съм мечтала от детството си.
G: Какво искаш да забравиш?
А: Вярвам, че всичко, което ми се случва, е, за да го помня. Имам и тежки спомени, без които сигурно бих живяла по-леко, но в крайна сметка това са житейски уроци и не мога да си позволя да се откажа от тях. Случайностите в живота ми са много малко, съдбата е безкомпромисна и не ми спестява нищо – както прекрасни и щастливи мигове, така и много трудни моменти. Не искам да забравям нищо на сила, колкото повече помня, толкова повече ще знам, а и така или иначе спомените с времето постепенно избледняват.
G: За какво се молиш?
А: Свикнала съм по-скоро да се боря и да разчитам на собствените си сили, но и аз като всеки човек имам съкровени мисли и желания, които смятам за много лични и не бих могла да споделя.
G: Какво ти дадоха кънките?
А: Това е целият ми живот. Ако трябва да отговоря реално, трябва да направя дисекция на всичко, което съм преживяла.
G: А какво ти отнеха?
А: Струва ми се рано за подобна равно-сметка, знам, че това не е краят.
G: Какво не знаят другите за теб?
А: Чудя се дали е останало нещо, което другите не знаят за мен... Като че всичко е вече разказано... Може би сега е време да науча и аз нещо ново за себе си, за да има за какво да си говорим следващия път.
G: От какво зависи стилът на една жена?
А: От личните й естетически предпочитания, от собствената й представа за това какво й отива и какво не... Може би донякъде от слабостите й и от маниите й – за чанти, обувки, аксесоари, и т.н. Субективно е.
G: Дамите, които харесваш?
А: Харесвам силните жени – от сферата на спорта безспорно това са Весела Лечева и Стефка Костадинова. За мен Стефка продължава да е спортист №1 на страната ни и е истинска легенда. Весела Лечева ме респектира истински  като сила на характера и като личност. Много уважавам и Цветана Манева - наскоро се запознах с нея и се убедих, че е наистина изключителна като артист и човек. 
G: Влюбена ли си в момента?
А: ...