За провалените флиртове и ползата от правилния подход

От Женя Димитрова

Наскоро се запознах с един много млад и много красив мъж. С току-що напъпил сексапил, с изумително тяло и разкошна усмивка. Вероятно така е изглеждал и прототипът на Йоке от “Изповедите на Хела Хел” – онова романтично-перверзно романче, в което една среднозаможна дама към 40-те се отдава на пагубната си страст към 14-годишните момчета. Веднага се видях като героинята на Уни Друге, която е готова да убие от упор достойнството си, но да нахрани еротичните си фантазии със свежа плът.

Той беше само на шест-найсет – в онази омайно сладка възраст, в която човек си мисли, че сексът е измислен за него и в която създава моралните си норми, нарушавайки ги. Идваше ми да впия отровния си поглед в очите му, да го хипнотизирам, да го отвлека и да правя с него каквото си искам поне три дни. Но не го направих. Не заради глупавите задръжки, а заради собствената му глупост. Да, той беше изумително глупав. И вие сте го срещали този мъж – красив, сексапилен и много тъп. Ужасна комбинация! Точно когато си мислиш, че дължиш огромна услуга на живота заради това, че ти го праща, чуваш как плочата зацикля и мелодията, която допреди минути е галила слуха ти, се разтегля в неразбираема какофония от грозни звуци.

Това ли трябваше да ми се случи – да се натреса на най-глупавия красив мъж в разгара на лятото, когато хормоните надигат капака на задръжките и заплашват всеки миг да прелеят? Не искам да кажа, че първото условие за химическа реакция на хормони, миризми и телесни течности е коефициентът на инте-лигентност на човека срещу (под, над, зад) мен. Но ако не може да говори хубаво, което само по себе си е много важно, поне да има подход. Защото, убедена съм, няма жена, която да не дава, има мъж, който не знае как да си поиска.
Какво прави обикновено мъжът? Използва най-изхабените праша-сали прийоми от средата и края на миналия век. Подхожда към жената като към някакъв малоумен обект: “Извинете, не се ли познаваме от някъде”, “Мисля, че съм ви виждал миналото лято на Несебър”, “Мога ли да ви почерпя едно питие”, “Ето защо снощи нямаше звезди на небето – Господ ги е откраднал, за да ги сложи в очите ви”, “Дали ще е много нахално, ако ви помоля да поздравите майка си и баща си за красивото произведение”, “Вие тук ли работите, защото досега не съм ви виждал, а такава красота не може да остане незабелязана”, “Ако бях на мястото на мъжа ви, нямаше да ви пускам да излизате, защото щях да правя любов с вас по цял ден”.

Извинете, господине, вие да не би да сте малко глупав?  Подобни глупотевини изпепеляват и най-голямото желание за флирт. Безспорно купата на световните шампиони държат  производните на: “Ей, маце, ще те скъсам”. Можеш да ги чуеш навсякъде, където кипи строителен ентусиазъм.
Заканите за сексуална разправа са много интересни и силно възбуждащи, стига да са отправени както трябва. А как трябва? Не знам. Знам само, че големите успехи ходят при тези, които не си дават много зор. Правят се, че не се вълнуват от твоето присъствие, но не те изпускат нито за миг. Облизват те наум от палеца на крака ти до извивката на ухото ти. Говорят ти небрежно за снощния филм, за работата си, за кварталните мачлета, но влагат повече смисъл в лъстивите погледи, отколкото в казаното. И чакат удобния момент, в който да те сграбчат. Не казвай, че не го искаш. Лято е.