Различната Стефания

Най-трудната роля е тази на майка, но я играя с удоволствие, казва звездата от тв сериала “Тя и Той” 

Стефания Колева е жена, която обича промяната. Тя държи на свободата и избора. Затова вместо право или медицина кандидатства НАТФИЗ и става актриса. Не харесва половинчатите жестове, премълчаните думи, средните резултати. Търси. Рискува. Затова днес е сред най-известните и любими млади български актриси. Щастлива е, че е била студентка на Стефан Данаилов, когото и до днес с любов нарича “мастер”.  Телевизията я прави бързо известна – първо с тв сериала “Клиника на третия етаж”, а през последните години с “Тя и Той”.  Стефания обаче е влюбена в театъра. Има късмета да попадне веднага след завършването си в Театър Българска армия, където прави едни от най-добрите си роли в спектакли на Теди Москов, Крикор Азарян, Николай Ламбрев, Красимир Спасов и други. От няколко месеца Щефи, както я наричат приятелите, е в трупата на Модерен театър. Ежедневието й е изпълнено с грижи за дъщеря й Катерина и любимия мъж. След един неуспешен брак днес Стефания е по-уверена и по-категорична в отношенията си с мъжете. Тя твърди, че хармонията е в контакта с близките. Вярваме й, защото продължава да бъде все така привлекателна и женствена.

Grazia: Какво си казваш сутрин, когато се събудиш?
Стефания Колева: Кое е първото, което трябва да свърша за днес?                                      
G: Първото нещо, което правиш, след като се измъкнеш от леглото?
СК: Разбуждам Катерина за детска градина. Тя се суети, оставям я да полежи и влизам да си направя (светкавично) “сутрешния тоалет”, после идва нейният ред...        
G: Кое е сакралното ти местенце у дома?
СК: Нямам такова, но ми е приятно да отмарям в хола, в компанията на хубава книга или любим човек.
G: Кога актрисата се обажда в ежедневието ти?
СК: Когато гледам хубав филм или хубаво представление и ми се приисква да съм на мястото на актьорите.
G: Най-трудната роля в живота ти извън сцената?
СК: Самият живот с всичките му нюанси и предизвикателства.
G: Кога за последно се почувства » щастлива?
СК: Преди пет месеца и силно се надявам да запазя усещането.
G: Харесвана от дистанция или обичана отблизо предпочиташ да бъдеш?
СК: По-скоро ценена от публиката и обичана от близките си.
G: В чии очи се оглеждаш?
СК: В тези на хората, на които държа и имам доверие.
G: И какво виждаш там?
СК: Градивна критика. Неща, които се опитвам да усъвършенствам, да опитомя, да отгледам...
G: Разум или чувства, когато обичаш?
СК: Много ми се иска да кажа разум, но ще излъжа.
G: Най-неприличното предложение, което си получавала до момента?
СК: Един мъж се срещна с мен под претекст, че иска да рекламирам продукт, който навлиза на пазара, но на десетата минута започна да ми разказва колко материално състоятелен е. Не дочаках финала на монолога му. Тръгнах си.
G: Кое е по-трудно за теб – да се съблечеш или да се облечеш на сцената?
СК: Ако говорим преносно, “разсъбличането” на даден образ е заявка, че си докоснал публиката с проблема на интерпретирания от теб герой: ако е прекалено “облечен”, може да не бъде добре разбран, освен ако това не е изискване на режисьора за по-голяма загадъчност или е зададено драматургично. Т.е. и двата случая са интересни, стига режисьорът да е убедителен.
G: От какво зависи стилът на една жена?
СК: От вътрешното й усещане за красиво и удобно.                                               
G: На ти или на вие си с модата?
СК: Интересувам се от дизайнери и тенденции, но не робувам на това да изглеждам супермодерна.
G: Успехът и кариерата са....
СК: Важни, но не на всяка цена.
G: Кога в театъра или в киното ти става скучно?
СК: Предполагам, когато загубиш интерес към професията. Нямам представа.
G: Кога за последно се забавлява в професията?
СК: Всяко начало на репетиция за нова пиеса е забава и удоволствие. Най-ярък спомен ми е последната пиеса, която репетирах, “Красиви тела”. Там сме шест жени, толкова различни, че чак ти е странно, но се получи и беше много забавно.
G: Кой е най-големият урок, който си получила в театъра? От кого?
СК: Публиката е тази, която е безкомпромисна, непредвидима, изискваща, спонтанна. Ако успееш да приковеш вниманието й и да я въведеш за два часа в историята, която “разказваш”, да я трогнеш или да я накараш да се замисли, ще ти се отблагодари с енергия и емоция, която е трудно да опиша, затова не се наемам.
G: Жената, на която искаш да приличаш?
СК: Харесвам много жени, не само актриси, които са се доказали и са личности, но няма конкретна, на която бих искала да приличам.
G: С какво би заменила сцената, ако...?
СК: Не съм привърженичка на ако”-тата, в този смисъл може да се каже, че съм реалист. Аз съм актриса и се радвам, че съм на сцената.