Бебе в епруветка е най-съкровеното желание на над половин милион българи, които искат да имат деца, но не могат. Държавата упорито пренебрегва проблема, а обществото не е готово да приеме, че днес стерилитетът се среща често колкото хремата и е точно толкова лечим

Хайде, мила, какво чакаш? Записването отдавна започна!", "Да, още ли не сте подали документи?! Миналата година приемът спря в края на първото тримесечие", "Трябва да сте там преди осем сутринта, когато отварят. Процедурата отнема поне 25 минути. Имайте предвид и обедната почивка от един час. Това означава, че ако идете след един на обяд, нямате шанс да влезете до края на деня."
Това са истеричните, но безкрайно доброжелателни съвети на дамите в интернет форуми. Те не се отнасят до надпреварата за ограничен брой почивки на екзотичен остров. Нито за предварително записване за сватбени рокли от лимитирана модна колекция. Тези жени са се редили на опашка за подаване на документи за включване в Програмата за лечение на безплодието при жената на Националната здравноосигурителна каса.
В България има 270 000 двойки с увредено репродуктивно здраве, в резултат на което те...

Не могат да бъдат родители, а имат желание
Това е броят само на регистрираните семейства, и то през 2003 г. Което означава, че в момента реалният брой вероятно е по-голям. Това са 270 000 много искани, чакани, но неродени деца. На фона на 74 000 родени през 2006 г.
"Когато станах на 33 години, собствената ми майка, която много добре знаеше, че много трудно мога да зачена, започна да ме пришпорва", разказва Калина Иванова, адвокат в София. "Колеги, приятели, роднини ме подпитваха всеки път, като кача някой килограм, дали не съм бременна. Това, че живея заедно с приятеля ми десет години, за всички означаваше, че вече е крайно време да се отчетем с наследник. Но не и за нас. И двамата знаехме, че вероятността да родя по естествен начин е малка, а и за никъде не бързахме. Бяхме се концентрирали върху кариерите си." Но в даден момент Калина и приятелят й не устояват на обществения натиск и тя се подлага на процедурата ин витро. Сами поемат разноските и след втория път тя ражда близнаци.
У нас идеята за родителството до такава степен е приета като етап от естествения път на развитие на една личност, че за неслучването му се мисли като за недъг. И тъй като нравите в България и днес си остават патриархални, преживяването на безплодието е много травматично. А в по-малките и изолирани населени места още по-трудно се мисли и говори за този проблем.
Център “Психология и здраве“ провежда репрезентативно изследване за нагласите към това да имаш деца. Изводът е, че нормата в България е: “Семейството или двойката трябва да има деца.“ На въпроса “Познавате ли хора, които не искат да имат деца” интервюиращите са получавали един-единствен отговор - “Как така?”.
Оказва се, че в България след поставяне на присъдата стерилитет човек трябва да преодолее не само соченето с пръст на улицата и напрежението в семейството, но и липсата на държавна политика.
В страната има 15 центъра за лечение на безплодие. Засега те са достатъчни като брой според д-р Явор Владимиров, специалист по акушерство-гинекология и репродуктивна ендокринология в Център по репродуктивна медицина и оплождане ин витро “София”. “Проблемът е цената. Средно за оплождане ин витро тя е 5000 лева. Сумата включва самата процедура и препаратите за стимулация. Много често са необходими повече от един опит, като вероятността нараства с всеки следващ.” И въпреки че в България 15% от населението във фертилна възраст не може да има деца, грижата на държавата се изчерпва с поемането на разноските до 1600 лв. на 1000 жени годишно, като вече участвалите веднъж нямат право на повторен опит. Това са условията на Програмата за лечение на безплодието при жената на Здравната каса, която стартира през 2005 г. Центровете ин витро, с които работи програмата, са 11, но всички са в София, Варна и Пловдив. От 270 000 регистрирани стерилни двойки едва 500 могат да се включат. Ето защо приемът на документи спира в началото на годината, а опашките за подаването им са като онези за хляб през Лукановата зима. Освен това според експерти правото само на един опит е несправедливо и недостатъчно, защото е доказано, че до третия опит вероятността за зачеване нараства. Например в Израел се финансират до два опита, а в старите европейски държави от три до шест се поемат от здравните каси. В страните от нашия регион като Полша, Словения и Гърция опитите, които се покриват от съответните здравни каси, са обикновено до три. В Европа 5% от родените деца са бебета ин витро.

А при мъжете?
Според д-р Владимиров в последните години процентът мъжки стерилитет започва да надвишава този при жените заради стреса, химикализацията на околната среда, тютюнопушенето...
Изследване, проведено в пет европейски държави (Франция, Холандия, Италия, Англия и Дания), сравнява стандартните параметри на спермограмата преди 40 години и сега при мъже до 20 години. Оказва се, че броят на сперматозоидите е намалял наполовина. Според д-р Владимиров изследването е репрезентативно и за България.
Логично изниква въпросът как да процедират двойките, при които причините за безплодие са само у мъжа или у двамата. В България стерилитетът при мъжа не се поема от Здравната каса, тоест не се плаща за спермограми, операции или лечение. Но при мъжки фактор се дават средства на жената, за да се направи стимулация, от която да излязат повече яйцеклетки и да се оплодят, дори и при лоши показатели на мъжа. Освен това при мъжете диагнозата стерилитет е още по-голямо психологическо бреме, отколкото при жените.
Дори когато двойката има финансовата възможност да се подложи на лечение чрез ин витро, остават неразработени психологическите и етичните страни на въпроса безплодие у нас. Проблемът е страшно медикализиран и се преживява като такъв. А не е. Според лекарите много често психологическата помощ е даже по-полезна или трябва да се комбинира с медицинската. Но за съжаление проблемите, свързани със самочувствието на безплодната двойка и нейните връзки с обществото, по-изразената й емоционална лабилност, неврози и ниска адаптивност почти не се засягат по време на лечението.
От център “Психология и здраве“ разказват за изненадата на жените по време на интервютата, че изобщо някой се интересува как психически те преживяват този процес. Пациентките лесно говорели за медицинската история, знаели чудесно през какви етапи са преминали, познавали механизмите на тялото си, но на въпроса как се чувствали в даден момент нямало ясен отговор.
И така българите продължават да намаляват. През 2006 г. в резултат на по-големия брой починали граждани, сравнено с броя на новородените, населението на страната се е стопило с 39 460 души, или с още 0.5 на сто. В същото време над 270 000 двойки искат да имат деца, но не могат. Държавата и обществото ги оставят сами да се борят, кой както може, с фрустриращите проблеми на стерилитета. В резултат на което България губи 270 000 желани и много чакани, пълноценно отгледани граждани. Но неродени.