Венеция градът на всички
Романтици от цял свят идват тук. За да

Романтици от цял свят идват тук. За да открият себе си.
Да настигнат душата си. Да чуят сърцата си

Вера Генова

Град на влюбените, на сватбените пътешествия и на самотните души. Пропит с носталгия, с копнеж, със сладострастие. Мечта или реалност? Минало или настояще? Заставате на някой от мостовете вечер, слънцето се оглежда във водата, гондолите безшумно се плъзгат по каналите... Чувствате се пренесен в друг свят. Изгубвате се из тесните улички, а въдухът е пропит с усещане за преходност. Съществува само мигът. С този мост, тази вехта фасада, тази тъмна вода, тази самотна гондола, застиналия силует на гондолиера в единия й край и тихия плисък на греблото.
Венеция може да бъде много тъжен град. Не само заради Томас Ман и неговата “Смърт във Венеция”. И може да бъде изпълнен с надежда. Не само заради филма “Венеция през зимата”.
Италианците я наричат Серенисима – най-спокойната. Може би защото тук, в спрялото време, и най-смутеният дух намира покой. И най-обърканите чувства стават приемливи. И най-голямата мъка става поносима. И най-лудата любов изглежда възможна.
Блеснала в слънчевите лъчи или прозираща през пелената на дъждовните капки, Венеция е огледало на душата. Идеалното място и за застаналия на кръстопът, и за изпадналия в безизходица, и за тръпнещия в любовен порив. Град приказка, град тайна, привличащ открай време романтични души от цял свят. Никъде няма такъв – между водата и небето.
В далечната 421 г. жители от крайбрежието, отчаяни от нападенията на варварите, поели с лодките си в морето. Настанили се на островите сред комарите, започнали  да строят къщи на дъбови пилони, да укрепват брега, да свързват островите с мостове. Така изниква Венеция – градът на водата.
118 острова, 200 канала, 400 моста. Вместо улици – канали с вода. Големи и малки, тесни и широки. Булевардът на града е Канале Гранде - дълбок 5 метра, дълъг почти 4 км, широк от 30 до 70 м. Край него са били къщите на знатните – с един вход към водата и един към сушата.
Венеция май е единственият град в света без превоз на колела. Някога е имало конски впрягове, но по тесните непредсказуеми улички ставали катастрофи и  в ХVI  век  градската управа забранила конете.  Останали само лодките. И днес стоят “паркирани” пред входовете на къщите - пред стъпала, водещи направо във водата.
Преди сто години по Канале Гранде са плавали 15 000 гондоли. Днес са към 500 – атракция за туристи. Пътуването из града става с “вапорето” – корабчета, движещи се по маршрути, като всички  градски автобуси по света. Има и лодки-таксита.
Първият дук (дож на местния диалект) е избран през 697 г. Оттогава 115 са се изредили на трона на Венеция. Всеки при встъпването си в длъжност хвърлял във водата халка с думите: “О, море, за теб се венчавам в знак на властта си над теб!” 115 халки лежат на морското дъно. Останките на последния дож отдавна са пепел, а морето и днес плиска вълните си - човекът няма власт над стихията.
Патрон на града е св. Марк (сан Марко). Венециански търговци по заповед на дожа открадват мощите му от Александрия – изнасят ги в кошница под парчета свинско месо: кой мюсюлманин би се докоснал до този товар? Така през IХ век св. Марк замества доста по-скучния св. Теодор, а крилатият му лъв завинаги става символ на града. Оправдание за кражбата е легендата, че минавайки през Венеция, св. Марк чул ангел, предсказващ, че тук ще почива в мир - венецианците просто се заели да осъществят пророчеството...
Дали св. Марк им е донесъл късмет? От ХI в. Венеция владее Адриатика, 3000 кораба обикалят света и носят в града съкровища. Наричат републиката “владетелка на цялото злато на християнския свят”.
Катедралата “Сан Марко” е открита през 1094. Пълна е с ценности, донесени от кръстоносците в четвъртия поход. Злато, емайл, мозайки, скъпоценни камъни от Византия. Внимателният поглед ще различи късове от римски и гръцки храмове. Конете над входа са докарани от Константинопол - с отрязани глави за улесняване на транспорта. След това са залепени, а за да не личи, са сложени нашийници. Наполеон пък, преди да отстъпи града на австрийците, откарва конете (наред с друга плячка) в Париж, където те красят триумфалната арка пред Лувъра. Едва през 1815 впрягът отново заема мястото си. Впрочем последен капелмайстор тук е бил Антонио Вивалди.
На площада отпред винаги гъмжи от туристи. Снимат се пред камбанарията, на която от 500 години двама маври с чукове в ръце отбелязват всеки час с удари по внушителната камбана. И пред кулата с часовника, показващ  часа, фазата на Луната и на Зодиака, приливите и месеците, подходящи за плаване. Венецианците се отплатили щедро на авторите му  братя Раниери, но им изболи очите, за да не могат никога да повторят това чудо.
“Пиацета” е площадчето между площад “Сан Марко” и кея. На колони стоят св. Теодор (старият патрон на града) и лъвът на св. Марк. Навремето тук  са ставали публичните екзекуции – последното, което е виждал осъденият, е часът на смъртта си. И днес тук казват в пристъп на гняв: “Ще ти покажа колко е часът!”
Дворецът на дожите разказва за победи, интриги и убийства. Тук е залата на съвета - с 1600 места. И прочутата лъвска уста - в която пускали анонимни доноси “на вниманието на инквизицията. Спомняте ли си филма “Съдба на куртизанка”? Като стана дума, венецианските куртизанки са били прочути в цяла Европа – блестящи, богати и влиятелни.
Мостът на въздишките не носи името си от емоциите на влюбени двойки. Историята е мрачна - свързвал е съда и затвора. След произнасянето на присъдата осъденият отивал в затвора, прочут с жестоки изтезания: затворниците ги хранели със солена риба, те искали да пият, но вода нямало, а отвън се чувал плисъкът на вълните... Мостът бил последното място, откъдето осъдените хвърляли поглед към света навън... и въздишали. Говори се, че в този затвор за някакви от всичките си грехове лежал и прочутият любовник Казанова - но както винаги, успял да се измъкне.
Мостът Риалто пък е най-старият, прекрачил Канале Гранде. Първо бил дървен (срутил се през 1440 г.), после - с магазини отстрани и на всичко отгоре се разтварял в средата, за да минават и големи кораби.  Днешният (от 1592 г.) стои на
12 000 дървени пилона в тинестото дъно.
Толкова е казано, написано, нарисувано за този град. Пробудил е възторга на Байрон и Мюсе, на Мопасан и Пруст, на Хемингуей и Томас Ман. Вдъхновил е четките на Тициан и Тинторето, Белини и Карпачо, Веронезе и Каналето. Оскар Уайлд пък се почувствал в гондолата като в ковчег, пуснат по канализацията... Всеки с усещанията си.
Впрочем в даден момент от историята си Венеция за малко да се лиши от романтичните си канали – австрийците (дошли през 1797) искали да ги засипят с пясък и да ги павират – като прилични улици. Наполеон пък забранил маските.
Венецианците са свикнали да се съобразяват с прищявките на природата. Средно 120 пъти в годината между септември и април морето залива града. Щом завие сирената, предвещаваща “високата вода”, търговците прибират сергиите, жителите вадят гумените ботуши, мушамите и чадърите, а от кметството изнасят високи скари и ги подреждат като мостчета през площад “Сан Марко”, залят от водите на лагуната.
Много местни жители напускат завинаги вълшебния град. Идва им в повече носталгичната атмосфера, влагата сковава ставите, поддръжката на къщите струва пари. Но многоезична тълпа изпълва улиците през всички сезони.
Венеция се пръска по шевовете в дните на филмовия фестивал през септември – прочутата Мостра. Биеналето пък привлича ценители на изкуството от септември до ноември. Карнавалът събира шумни тълпи с маски, музика и смях през февруари. Но и в останалите месеци, и в слънце, и в дъжд хора от всички раси и континенти се стичат тук. Хранят гълъбите на площад “Сан Марко”, изгубват се из уличките, купуват си сувенири, впускат се в романтично плаване по каналите и си тръгват, отнасяйки Венеция в сърцето си. Заричайки се да дойдат пак.

ДОБРЕ Е ДА ЗНАЕМ

Най-доброто време:
Април и май, но също и февруари – за карнавала. Венеция е препълнена с туристи през цялата година.

Настаняване:

“Чиприани” и “Даниели” са най-луксозните хотели, останали от времето на големия разкош. Има много 3-звездни  хотели около площад “Сан Марко”.

Какво да се хапне:

Фегато ала венециана (дроб с лук), ризо неро (ориз със сос от тон), сардини, всякаква риба.
Може да поседнете във “Флориан”, най-старото кафене в Европа, на Пиаца Дел Меркато,  да послушате цигулка и да платите щури пари за едно кафе.

Какво да се купи:

Венецианско стъкло от остров Мурано, ръчно изработени гипсови карнавални маски (всякакви размери) за закачане на стена, традиционни венециански бижута-мозайки, дантели от
о-в Бурано.


Най-добрият барман в светамиксира коктейли в Bedroom Premium Club...още>>

"Животът е един от най-сложните!"- - Част III...още>>

Сезонът на спомените- София Лорен...още>>

Животът е един от най-сложните!- Част II...още>>

Животът е един от най-сложните!- Част I...още>>

Благодарност на Рефанот Президента за Българската Коледа...още>>

Новото лице на грима- Лучия Пика за Chanel...още>>

Новините на седмицата- звезди в нова роля...още>>

Коледа с аромат на уют- идеи за по-красив празник...още>>

“Алкохолът е лош шофьор”- Алекс Язов разказва за кампанията...още>>

Да правим доброRefan за благотворителността...още>>

Анри Картие-Бресон -  великият фотограф...още>>

Austrian AirlinesПерфектната връзка...още>>