Поколението на имиджа
Някога се наричаше стил

Някога се наричаше стил. Днес се нарича имидж, свързан е с килограмите и светлите кичури, може да се купи дори на изплащане и е задължителен. Защо обаче приемаме толкова лесно деспотичните правила на външния вид?


Стефания ди Вита

ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ...

Някога се вдъхновявахме от Дейвид Боуи и неговото футуристично, ексцентрично и нежно превъплъщение Зиги Стардъст. Изпадахме във възторг от Мадона в Boy Toy с всичките й дантели, копчета, кръстове и евтини къси поли. Някога това се наричаше стил и беше свързано с нещо “вътре в теб”. Нещо строго индивидуално и ексцентрично. Нещо, което, щом откриеш веднъж, се стремиш – по примера на Одри Хепбърн или Джаки Кенеди – никога да не променяш.
Днес го наричаме имидж. Можеш да си го закупиш съвсем готов, прет-а-порте, и да го подновяваш всеки сезон. Може обаче и да наемеш други – имиджмейкъри, стилисти, за да ти го скроят по мярка или... да те прекроят според неговите изисквания.
Някога беше достатъчно просто да изразиш личността си. Днес имиджът ти носи сила и власт, защото се е превърнал в символ на най-висш контрол - на контрола върху самия теб.
АКО НЕ УСПЕЕШ ДА ОТСЛАБНЕШ...
и да регулираш теглото си и бръчките по лицето, заприличвайки все повече на слабия (рус) стегнат моден образец, веднага ще те заклеймят.
Как обаче се стигна дотам външната опаковка да се отъждествява с душата, с истинската ни същност, с онова, което сме? Какво е онова, което кара дори политиците да мобилизират екипи от имиджмейкъри?
Страдаме от колективен нарцисизъм. Накъдето и да се обърнем, трябва да виждаме себе си. И ако някога се оглеждахме предимно в очите на приятелите и близките си, днес използваме всяка огледална повърхност – от витрините на магазините до телевизионния екран.
От една страна, вманиачеността във външността е първият етап от обръщането ни към “себе си”. Желанието да играеш с външността си, да я променяш и да експериментираш с нея изразява дълбокия стремеж на всеки човек да реши сам какъв иска да бъде. Когато старателно изграждаш външния си вид, избираш дрехи, аксесоари, грим и стил, неусетно пренасяш мечтите си в реалния живот и той става точно такъв, какъвто искаш да бъде.
Но докато някога модата наистина ни помагаше да “социализираме” търсенията си, днес тя просто ни принуждава да приемаме готови “открития”. Дори кралицата на индивидуалния стил Мадона вече предпочита да се доверява на готовите формули, които й предлагат приятелките й дизайнерки. Законите на дефилето завладяха почти всички области на поп културата. От червения килим на Оскарите, лайфстайл списанията, наградите “Грами” или гардероба на телевизионните водещи модата нахлува в живота на една гигантска общност от зрители, които се борят за достъп до своето Gucci (ако може на изплащане или с кредитна карта). Да, тя (модата) вече е по-демократична. Но е изгубила душата си някъде по пътя. Единствено дизайнерите, останали встрани от светлините на прожекторите, продължават и днес да виждат в нея начин да създават смисъл. Останалите се задоволяват с предлагане на съблазнителния пакет: облекло-статус-имидж.
ИДЕАЛНИ С PHOTOSHOP
Понякога си мисля, че ако бях красива като Ума Търман, сигурно щях да съм по-добър човек. Нямаше да живея в постоянен стрес заради престъпно голямото количество калории в чийзкейка, щях да се възхищавам с часове на образа си в огледалото, всички хубави мъже щяха да флиртуват с мен, а аз щях да се отплащам не само на тях, но и на цялото човечество – дори на Вселената – с безброй сърдечни усмивки, които пък щяха да изпълнят света с толкова положителна енергия, че дори войната в Ирак можеше да спре. Е да, но аз изобщо не приличам на Ума Търман, така че най-многото, което бих могла да искам, е ако обективът на някой известен фотограф по неведома причина ме хване в кадър и увековечи лика ми за поколенията, снимката да попадне в ръцете на най-големия специалист на Photoshop, който с няколко движения ще премахне всичките ми недостатъци. Представете си изненадата ми (е добре, и нотката на облекчение), когато случайно разбрах, че и Ума Търман прибягвала до услугите на програмата-чудо. Зачатъци на мъх над горната устна, сянка от още непреживяната раздяла в погледа, леко безпокойство за успеха на новия филм – няколко основателни причини, които накарали арт директора на известно списание мигновено да се намеси в “разкрасяването” на едно от най-красивите лица в Холивуд. Вече няма недостатък, който да не може да бъде коригиран, преди снимката да бъде публикувана. От незабележимите гънки по лицето на Хилари Суонк и излишните килограми на Катрин Зита-Джоунс до надутото его на Том Круз, цялата звездна плеяда минава през този виртуален лифтинг, за да виждаме божествени фигури, позитивно излъчване и свежи лица. Какво да се прави, времената са трудни, конкуренцията – смазваща, и продуктът трябва да изглежда свеж и излъскан като ябълките на пазара. Няма значение, че лицата върху кориците на списанията често заприличват на пародия на самите себе си. Докато хората нехаят за чудесата на Photoshop, ще живеят с илюзията за перфектни фигури, кожи и лица и ще бъдат все по-взискателни и безмилостни към себе си. Някой ден, разбира се, истината ще излезе наяве. Но дотогава науката и технологиите сигурно ще са измислили нещо още по-ефикасно.
I LOVE YOUR IMAGE
Ставаме свидетели на триумфалното завръщане на идолопоклонничеството. Само че този път, вместо да обожествяваме златни крави и жрици на плодородието, разпознаваме идолите си в масовата култура: в поп песните, киното, шоупрограмите. Създали сме си нов пантеон. Борса на естетически ценности, пълна с лица, които използват образа си виртуозно и при всяка своя поява ни карат екзалтирано да крещим: I love YOUR image!

Майстори на имиджа

Появиха се, когато се затвори първият цикъл на попа, за да се превърнат в постмодерни идоли. Творци, които сами създадоха легендите за себе си, измислиха си хиляди лица, за да постигнат целта си, и станаха модели за подражание за следващите поколения. Те със сигурност заслужават място във вечността.

Мадона: Дойде на белия свят, за да ни спаси от греховете ни – и ги пое върху себе си! Жената, която върна на мода матриархата и създаде нова религия, обожествяваща различните проявления на женската природа – съзряването, сексуалността, майчинството, женствеността. Облече се като Мерилин, съблече се, стана авторитарна s/m mistress – и с течение на времето се грижи все повече за неизбежното си възнесение на небесата, където ще седи отдясно на краля Елвис.

Майкъл Джексън: Абсолютният крал на попа – макар и в епоха, когато монархията преживява криза – еволюира от дете-чудо във вечното дете. Последното превъплъщение на Питър Пан отказа да порасне и предпочете да ни демонстрира естетическото си развитие върху чертите на лицето си. Носи униформи, смени си цвета на кожата, формата на носа, очите и устата, заприлича на Даяна Рос, на Елизабет Тейлър (в “Ласи”), на Мики Маус, но винаги ще си остане запазената марка на попа – като бутилката Кока-Кола.

Дейвид Боуи:
Беше андрогин, извънземен, денди, модерно превъплъщение на Оскар Уайлд, променяше стила си след всеки два-три диска с френетични изблици на неконтролируемата си творческа сила. Модел за всички поп звезди в последните три десетилетия, Боуи успя да натовари външната форма с много съдържание и доказа, че да избереш точната самоличност в точния момент е не просто умение, а изкуство. Днес го виждаме в ролята на постмодерен аристократ, който се радва на всекидневен разкош.


Съвременни идоли

Учениците на големите икони на поп културата също претендират за място в съвременната звездна система, стараейки се да изиграят добре ролята, която им е отредила историята.

Дейвид Бекъм: Най-голямата звезда на английския футбол, т.е. на испанския футбол, т.е. на рекламата, т.е. на таблоидите, и т.н., и т.н., докато се уморите да изброявате. Бекъм е кралят в олигархията на знаменитостите, която замести олигархията на благородниците. Най-после Европа намери с кого да се перчи пред Америка, която не може да не сведе глава пред техниката, сексапила и дързостта на първата метросексуална звезда.

Еминем: От периферията до върха на класациите, Еминем успя да стане най-впечатляващото име в хип-хопа на XXI век, играейки ролята на бял рапър, който си отмъщава на малцинствата (чернокожите, жените, хомосексуалистите), защото са го докарали до дъното (беден, неграмотен, безработен). Зад лицето на агресивен женомразец, хомофоб и расист обаче се крие млад чувствителен баща с вълнуваща история.

Бритни Спиърс:
Когато изгря, мислехме, че е поредната еднодневка. Хитовете й не впечатляваха с нищо, да не говорим за външния й вид. Но хубавата американка доказа, че не само е пораснала, но и се е научила как се гради имидж: стъпка по стъпка, с цената на много усилия, жертви и... силикон? Нищо чудно това да е следващата кралица на попа. Все пак Мадона не записва песни с когото и да било.


В тoпформа с балет, скуош, тенис или йога.....още>>

Професия детегледачкаперфектният заместник-родител...още>>

Идеи които променят светадве истории със световен оттенък...още>>

Идеи които променят светаПредставяме ви две изключителни българки...още>>

Любов в три посокиБог е любов във всяка култура и във всяка религия...още>>

Предстартова треска преждевременните раждания в България, Европа и...още>>

Let’s talkabout sex...още>>

Пътеводител намодерния стопаджия...още>>

Летни намаленияот adidas...още>>

Улови си подарък!Ела в The Mall и хвани златната рибка...още>>

Устойчив дизайнеко материалите...още>>

Живот на колелаТой невинаги е скоростен...още>>

Сън за щастиебитката за обич...още>>