Камерън Диас
Не се нуждая от мъж и дете, за да бъда

Не се нуждая от мъж и дете, за да бъда щастлива


Текст: Пипа Смит/FPA

Изглежда невероятно, но през август Камерън ще навърши 37. И напълно естествено играе ролята на майка в новия си филм My Sister‘s Keeper.
Дали тази роля не е намек, че палавницата най-сетне ще се замисли за свое семейство? За разлика от Дженифър Анистън, която открито афишира желанието си да се задоми, Камерън реши да се забавлява и след скъсването с Джъстин Тимбърлейк преди няколко години се отдаде на куп “несериозни” връзки.
Освен това се посвети и на идеите за опазване на природата, така че днес срещу нас седи една уверена и усмихната жена, която все още предпочита джинсите и тишъртите: “Нося спортни дрехи почти през цялото време. Просто гледам да ми е удобно!”

GRAZIA: Последният ти филм My Sister‘s Keeper те представя в нова, драматична светлина – ти си майка на тийнейджърка, която умира от рак. И за да се спаси животът й, трябва да се роди ново братче или сестриче...
КАМЕРЪН ДИАС: Да, но дъщерята (Абигейл Бреслин) не е много щастлива от факта, че майка й възнамерява да роди друго дете, само за да осигури подходящ донор. Това е една много истинска история, която, макар да е тъжна, ни показва, че животът е по-силен от всичко. Да, понякога плачем, понякога се смеем, понякога крещим.

G: Как се потопи в образа на жена, която е готова на всичко за детето си, без да се интересува какво мислят всички останали?
КД: Трябваше да бъда убедителна, затова говорих с майки, чиито деца са тежко болни. Така разбрах, че тези жени са истински воини. Те нямат нужда от съжаление. Майките следят всичко, което се случва с децата им – процедури, лекарства, знаят как да окажат първа помощ и как действа този или онзи препарат... Превръщат се в истински лекари!

G:
Твоят собствен баща почина по време на снимките на този филм. Трябва да ти е било много тежко.
КД: Продуцентите и изобщо целият екип бяха изключително внимателни към мен. Дадоха ми две седмици отпуск, защото наистина не бях в състояние да работя. Завърших филма, не знам как успях. Измина толкова време, а сякаш беше вчера и ми е много трудно да говоря за това. Знаете, че понякога думите не стигат, за да изразим чувствата си.

G: My Sister‘s Keeper е много по-различен от всички филми, в които си участвала досега. С какво те привлече една драма?
КД: Изчислих, че през годините съм снимала общо около 30 филма. Най-добрият, а може би всъщност най-комерсиалният, е “Ангелите на Чарли”. Но имам и роли в не толкова комерсиални продукции и последната е просто част от разнообразието, към което се стремя.

G: И какво точно ти се прави сега?
КД: С удоволствие бих се снимала в комедия или екшън. Готова съм на всичко!

G: В последните години ставаш известна и с работата си по различни проекти за опазване на околната среда. В какво се състои основната ти дейност?
КД: Пътувала съм много – Африка, Перу, Непал... По тези места хората все още живеят просто, използват само вещи, които наистина са им необходими. Благодарение на тях осъзнах какво значи баланс между нас и природата.
Винаги, когато купувам нещо за вкъщи, се питам: “Колко време ще го ползвам? Ще може ли да се рециклира?” И затова призовавам хората да не пълнят къщите си с предмети просто така. Искам да бъдем по-пестеливи – не трябва да разхищаваме нито водата, нито храната. Никога не хвърлям храна – за тази цел купувам и поръчвам само това, което наистина ми е необходимо в момента.

G: Значи живееш доста прост живот?
КД: Старая се. Нямам имение, притежавам малка къща в Ел Ей. Противно на това, което пише по вестниците, не съм си купувала терен за 28 милиона долара на Хаваите. Струва ми се глупаво. Кой нормален човек би дал толкова пари за нещо, от което няма нужда?

G: Внимаваш ли как се храниш? Имаш фантастично тяло.
КД: Пазя балансирана диета, повече зърнени продукти и по-малко месо. Опитвам се да ям толкова, колкото е достатъчно – не повече. Ям хляб и паста, разбира се, но наблягам на плодовете и зеленчуците. Обожавам ориз и боб, сигурно е под влияние на кубинските ми корени! Обичам да готвя пилешки специалитети за вечеря. И си пийвам по чаша вино.

G: Готвиш? Това е нещо ново.
КД: Винаги съм обичала готвенето – това е съзидателна дейност, забавно е и може дори да се превърне в изкуство. Започнах да се въртя в кухнята още на пет години. Тогава майка ми ме научи как да приготвям ястията за закуска. Приготвям си по нещо всеки ден, дори когато имам снимки.

G: Имаш ли любима рецепта?
КД: Любимите ми ястия са тези с овесени ядки. Тази сутрин си приготвих една специална каша. Добавих лук и къдраво зеле. Може вместо овес да ползвате ориз.

G: Говориш много за семейството си. Имала си щастливо детство...
КД: Имах фантастично и в същото време много нормално детство. Играех на улицата, карах колело, скейтборд. Може би съм от последното поколение, което е играло спокойно навън. Имахме много съседи, децата се събирахме на големи групи и беше страшно забавно. Толкова много свобода! И двамата ми родители работеха по цял ден, така че бях инструктирана как да се пазя. Имаха ми голямо доверие.

G: Беше ли бунтарка?
КД: Не. Не е имало нужда да се бунтувам, защото бях независима от съвсем малка. Вкъщи имаше много правила, разбира се, но майка ми и баща ми уважаваха мен и сестра ми. Казваха ми: “Позволяваме ти да правиш много неща, затова и ти трябва да ни позволиш да бъдем съвестни родители и от време на време да забраняваме това, което сметнем за опасно.” Винаги имаха добра причина за всяко взето решение.

G: Пътувала си много, и то от съвсем млада.
КД: Да. Родителите ми ми позволиха да замина за Япония, когато бях само на 16. Никога не са контролирали живота ми. Бях модел, бях почти дете, но те ми се довериха. Помня, че когато трябваше да замина, майка ми каза: “Научих те на всичко, което можах, сега е времето да приложиш наученото в практиката.”

G: След всички тези прекрасни години нямаш ли желание да станеш майка?
КД: Това не е нещо, което искам или отричам изцяло. Кой знае? Може да си осиновя детенце. Предпочитам да живея живота си и да оставя нещата да се случат. Сестра ми има четири деца, три момичета и едно момче. Тя е страхотна майка, а аз обожавам да бъда лелята в голямото семейство. Но не мога да прогнозирам бъдещето си. Имам много приятелки, които имат деца, и много приятелки, които нямат деца! Но по принцип обичам да се занимавам с децата на близките си.

G: Сигурно ще бъдеш добра майка?
КД: Не, ще бъда превъзходна майка! Не се съмнявам, че ако имам дете, ще се грижа добре за него. Но не страдам от предразсъдъка, че трябва да свърша някои неща до определена възраст. Във всеки момент от живота си се чувствам удовлетворена.

G: Живееш в Ел Ей – световната столица на суетата. Мислиш ли, че ще издържиш промените и предизвикателствата на възрастта?
КД: Да, полагам усилия. Спортувам, храня се правилно, представата ми за перфектно прекаран ден е да общувам със семейството и приятелите си. Мисля, че когато човек следва сърцето си, всичко е възможно!

Фотография: Guliver Photos, PR


Обгрижена с любовИва Софиянска-Божкова блести от корицата ни...още>>

На борда на спасениетос д-р Гари Паркър...още>>

Гатака? Просто генетика...още>>

Да помогнем на една майка!.Ева се нуждае от вашата помощ!...още>>

Мечти в цвят корал...още>>

Лято в Пирин- защо да не опитаме...още>>

Бионсе взривява светаR’n’B кралицата –  ексклузивно за семейството...още>>

Време е за промянаВ България често говорим за изоставени деца...още>>

Man on the Moon...още>>

Гръцка фиеста с ouzo paraliaТрадиционните цветове на южната ни съседка – синьо...още>>