Укротяване на опърничавата
Гуен Стефани пред GRAZIA за мързела, сълзите

Гуен Стефани пред GRAZIA за мързела, сълзите, модата и успеха на първия си солов албум


От Гeорги Тошев

Всичко започва с една песен от 80-те и прераства в чудовищно добра продукция. Първоначално водещата фигура от “Ноу Даут” – Гуен Стефани, иска просто да запише няколко денс парчета. После се намесват “Дъ Нептюнс”. И Доктор Дре и Андре 3000. И албумът “Love. Angel. Music. Baby” започва стремителните си успехи – застава директно на трето място още в седмицата на издаването си, а няколко дни по-късно е вече с над половинмилионни продажби.
Без съмнение това е един от най-впечатляващите и забавни албуми на 2004 г. Гуен отнесе една от ценните статуетки “Брит” – в категорията “Най-добра чуждестранна изпълнителка”. Провокативните и шармантни тоалети, с които г-жа “Ноу Даут” дефилира навсякъде, са всъщност нейно дело, част от наскоро създадената й модна линия, която носи същото име като албума. Какво още? Ето какво сподели Гуен, специално за GRAZIA, благодарение на посредничеството на Анимато мюзик/EMI.

Как се реши да запишеш самостоятелен албум, без групата “Ноу Даут”?
- Не бих могла да го определя точно като самостоятелен албум, защото до голяма степен е съвместен проект. Бих искала да твърдя, че е мой, но всъщност  в него има по-малко от мен, отколкото от всеки един от другите. С “Ноу Даут” винаги сме създавали заедно музиката и текстовете, и така вече 17 години. Този път трябваше да е един вид разкриване на творческия ми потенциал пред света. Затова бях много изплашена и преди да започна записите в студиото, плаках като малко дете.

Значи си с емоционален характер?

- Да, много. Дори не мога да споря с хората, включително и със съпруга си. Ако нещо не е наред, започвам да плача.

Би ли разказала повече за семейството си?

- Майка и татко са се запознали в колежа и след като се оженили, единственото, което са искали, е да имат четири деца (точно като мен). Така и са направили. Като малки много ни водеха по партита и фестивали. Като тийнейджърка боготворях брат си Ерик, защото беше много интелигентен и креативен. В момента работи като аниматор и аз продължавам много да харесвам нещата, които създава.

Като автор на музика винаги ли разкриваш личните си истории пред феновете?

- Така е от самото начало. Don’t Speak, песента, която даде истинския успешен тласък на “Ноу Даут” през 1996 г., бе написана след раздялата ми с басиста Тони, с когото имахме седемгодишна връзка. През 2000 г., заснемането на видеото Simple Kind of Life, в което тичах като обезумяла в булчинска рокля, бе резултат от двегодишната ми връзка с Гевин Росдейл. А сега първият сингъл от албума - What You Waiting For?, е отражение на силното ми желание да имам дете, биологичният ми часовник тиктака, точно както “тиктакането” в припева.

Спекулира се, че ще издадеш самостоятелен проект и ще зарежеш групата?

- Идеята ми хрумна преди две години, докато бяхме на турнето Rock Steady с “Ноу Даут”. Чух едно любимо денс парче от 80-те – Why You Treat Me So Bad на “Клъб Нуво” и на сутринта споделих с Тони, басиста ни, че искам да запиша тази песен. Той ме запозна с този вид музика, още докато бяхме в гимназията. Тогава се обличах само в черно и бяло и носех много обеци, а Тони си падаше по Принс, Лиса Лиса и Деби Деб. И понеже се влюбих в него, започнах да обръщам повече внимание на музиката, която слушаше. И така, на него му се стори забавна идеята аз да се заема с проекта.

Как привлече останалите известни музиканти към проекта?

- Исках да запиша албум, който да носи нещо от ранните Мадона и Синди Лоупър, но същевременно да звучи съвременно. Опитах се да намеря хора, които са наясно с клубната музика в момента: “Дъ Нептюнс”, Доктор Дре и Андре 3000. Обадих им се: “Искате ли да напишете песен с мен?”.

Страничният проект се оказа забележителен албум, който пожъна доста успехи...

- Да, така е. След завършването на турнето в края на 2002 г. аз се омъжих за Росдейл (вокалистът на групата “Буш”, с когото има четиригодишна връзка преди това), Тони за пръв път имаше истинска приятелка, китаристът Том Дюмонт се сгоди, а на барабаниста Адриан Йънг му се роди първото дете. Затова решихме да си дадем почивка. Смятах да се заема с този проект само ако си заслужава, но не мислех, че създаването му ще отнеме толкова много време. Междувременно успяхме да издадем колекцията с най-големите си хитове.

Наскоро създаде и четвъртата си колекция – “Есен 2005”, от собствената си модна линия за дрехи, която съвпада с името на албума - L.A.M.B...

- Това е една сбъдната мечта. И майка ми шиеше. Нейната майка също. Нося го в кръвта си. Така че започнах да отделям време за създаването на моя марка.

Носят се слухове, че си отказала предложението на звукозаписната компания да работиш с Линда Пери...

- Истината е, че всичко зависеше от мен. Познавам Линда от години, но когато си мислех за този албум, Линда не се вписваше в концепцията, все си представях музиката на Принс или Джими Джем & Тери Люис.

И какво се случи?

- Запознахме се на наградите “Грами”, когато Пинк и Кристина Агилера беряха плодовете от стахотния й труд. Много се радвах за нея, защото познавам цялата й история. Бяхме първите две момичета, подписали договор с “Интерскоуп” (лейбъл от групата на “Юнивърсъл Мюзик”). Тя ме прегърна и каза: “Хайде да напишем няколко песни заедно!” Съгласих се, но когато след турнето ми звъннаха от звукозаписната компания да ми кажат, че Линда е готова да започнем работа, аз им отвърнах, че не съм мислила сериозно по въпроса. Бях изтощена, исках да спя...  

Какво промени мнението ти и те измъкна от леглото?

- Казах си: “Хайде, няма какво да губиш, освен няколко часа сън. Никога досега не си работила с жена, а тя е много напориста и вярва в това, което правиш”. Знаех, че е много талантлива, но не подозирах колко разностранна и вдъхновяваща личност може да бъде! Научих урок: когато е писано, нещата просто се случват и за това си има причина. Първата ми мисъл беше: “Не се движа в правилната посока”. Но всъщност точно нататък отивах. Записахме сингъла What You Waiting For? и той се оказа вдъхновение за всичко останало. В песента се усеща почеркът на Линда, но звучи и като мое парче. Толкова е необичайно да пишеш музика с някого, на когото не трябва непрекъснато да обясняваш какво точно се върти из главата ти. Обикновено творческият процес с Ейдриан, Тони и Том е свързан с дълго и обстойно обсъждане на песните, особено по време на турне. Беше странно усещането да съм в студио с хора, които едва познавам, и да станем дотолкова близки, че да създадем песен, която да се хареса на публиката.

Какво ще кажеш за Доктор Дре?

- Той беше един от първите, с които се срещнах. Преди години работих с Ив (Let Me Blow Ya Mind) и много се забавлявах. Винаги бих записвала с нея отново, и отново. А с Дре усещането беше много странно: от една страна, беше изключителна чест, а от друга – двамата като че ли сме от различни планети. Трябваше да преодолея вътрешните си противоречия и да превъзмогна егото си, за да го приема в своя свят. 

Как виждаш бъдещето си?

- В момента изобщо не мисля за бъдещето. Когато си известен, обикновено си мислиш как ще приключиш с кариерата си и ще започнеш да водиш нормален живот. Искам да имам деца, които, предполагам, ще ме спасят от суетата и ще бъдат моята страст.

Фотография: Анимато мюзик/EMI


Елена ПетроваЖената, която не се страхува от високото...още>>

Опитай с Инаурок по сбъдване на мечти...още>>

Красива безкрайностКристина Несторова...още>>

Никол в света на телевизията винаги си мисля, че мога да свърша нещо и по-добре...още>>

Къде е ЕВА?всички се питат къде е Маги...още>>

Станимира Колевапред GRAZIA...още>>

Blonde ambitionИва Янкулова...още>>

Момичетопорасна...още>>

Габи100% истинска...още>>

Скорост 2012Ивет Лалова...още>>

Ах, тази Викимного добра в киното...още>>

Front RowFollow The Step...още>>

Една влюбена женаЖана разбира от щастие...още>>