Man on the Moon
Камен Воденичаров за модата в музиката, пеещите актьори и живота на Луната в специално интервю на Диана Алексиева

В началото на март се проведоха седмите музикални награди на телевизия ММ. Как ги оценяваш?

- Седем години поред взаимно се търпим с музиканти и продуценти и ние като телевизия винаги намираме сили да направим още една крачка напред. Всеки път, като свършат наградите, имам усещането, че догодина няма какво да измисля, но след като се изтъркалят всичките 365 дни и излезе музикалната продукция, тя самата ме зарежда с енергия. Всеки един артист дава по нещо за общото цяло и това е супер.

Какво ти е отношението към етностила в поп парчетата, който напоследък е доста популярен?

-  Има различни модни тенденции. Аз се отнасям положително към това, когато е направено приятно и звучи добре. Все още обаче, освен може би парчетата на Нина Николина, няма ярък пример за стилно, бутиково изпълнение на поп музика, преплетена с фолклорни теми. Според мен Нина е лидер в тази посока.

Преди да дойдеш, си мислех за песента ти “Не съм избягал”. Сега, след толкова време, съжаляваш ли, че остана в България?

- Засягаш болната тема. Напоследък все повече си мисля, че ако бях вложил същата енергия и същия хъс на друго място, може би щях да се чувствам по-добре. Сега като че ли не бих изпял това парче.

Тогава младите хора имаха много енергия и с много емоция се устремиха към “светлото бъдеще”. Има ли я според теб тази енергия и в сегашните млади хора?

- Сега расте едно съвсем различно поколение и това е за добро. Ние останахме излъгани, защото мислехме, че всичко ще стане много бързо. Никога няма да забравя как през 1989-а, когато ставаха промените, аз, дълбоко заблуден, си казах:  “До шест-седем години нещата ще си бъдат файн, както е на Запад”. А то дотогава всичко беше като разграден двор: който откъдето мина, окраде, измъкна, изпочупи.

Занимава ли ти се с политика?

- До някаква степен винаги съм се занимавал с политика. Смятам обаче, че с голяма част от българските партии, които сме подкрепяли, нищо не се случи. Като мухата, която се движи със скоростта на самолета – с 800 км/ч.  От гледна точка на Земята обаче, защото мухата е в самолета. Аз лично мисля, че човек трябва да си тежи на мястото, да се занимава с бизнеса, с който се е захванал, и да е добър в професията, която работи.

Липсва ли ти телевизията като изява?

- Да, липсва ми. Нещо се мъчим да правим. От друга страна, много започнаха да ме дразнят контактите ми с БНТ. Телевизия, която иначе аз обичам, телевизия, която е направила много за мен, научила ме е на много неща. Там има много кадърни хора, но и една бюрокрация, която пречи зверски на развитието. Към нас например се държат все едно сме току-що завършили ВИТИЗ. А ние сме направили най-добрите телевизионни образци за последните 15 години: от концертите на “Каналето” и “Ку-Ку” до наградите на ММ.

Звучиш изморен.

- Напротив, сега се чувствам много по-добре. Животът е толкова хубав. Искам да правя разни неща, но не на всяка цена. Нямам сили да събарям стени, за да сваря едно яйце на площада. Аз знам какво искам да правя.

Какво?

- Красиви, големи неща. Концерти, награди, шоута, готини предавания. Има голям потенциал. Усещането, че си завършил школа и можеш да караш Боинг 747 с всичките му салтанати и екстри, а непрекъснато някой те кара да шофираш стар запорожец от 1978-а, е ужасно.

Докога ще бъде така?

- Не знам. Хората съвсем скоро ще стъпят на Луната, там ще има станции, ще се разхождаш и ще скачаш от 10-етажния хотел, и ще летиш, защото там няма земно притегляне... А тук само си пречим.

Това може би е заради лошотията на хората?

- Да. Или заради невъзможността да се погледне напред и нагоре. Един затворен кръг. Имаме си една кочинка, в която са правим всичко - папкаме, пийваме и други работи. И ни е топличко и уютничко от това, което сме изхвърлили, и не искаме да излизаме.

Как си почиваш от всичко това?

- Сред природата. На планина. Обичам да оставам сам със себе си, това много ме зарежда.

На улицата повече усмивки ли срещаш?

- Да. На това най-много се радвам. Когато бяхме на екран, много хора ни гледаха злобно. Защо казваш това, защо мислиш това, защо пееш това – такова беше отношението. Сега ни спират и казват: “Къде сте? Липсвате ни!”

С театър занимава ли ти се?

- Не. Като изключим постановките на някои колеги, които много обичам – Морфов, Мариус, приятелите от ТБА и малките частни театри, театърът е в дълбока, умопомрачителна, безизходна криза. Има много режисьори и актьори, за които единственото важно нещо е да си вземат заплатите от 300 лв. и друго не ги интересува. Това е пълен абсурд. Актьорската професия е мисия, призвание, непрекъснато трябва да казваш нещо, да човъркаш, да сменяш посоката на вятъра на общественото мнение.

Пее ли ти се?

- Да, дори имам няколко готови песнички. Аз пея за удоволствие. Така е с всички пеещи актьори. Нямаме претенции да сме перфектни певци, но си мисля, че и Мариус, и Стефан Вълдобрев, и моята скромна личност пеем песни, в които има дух, енергия и характер.

Каква музика слушаш?

- Много филмова музика, много чил аут, по-отвеяни неща. Хаус слушам по клубовете – дава ми голям кеф. От време на време се сещам и за някои парчета от “младежките” години, те ме зареждат.

В следващите 10 години какво искаш да ти се случи в чисто личен план?

- Яд ме е, че през всичките тези години, забързан и залисан, не успях да създам свое семейство. Децата на моите приятели много ме умиляват. Те са най-важното. Що се отнася до кариера и професия, това не ме интересува. По-скоро се виждам на Луната. В някой ентъртеймънт салон. Би било прекрасно.


Обгрижена с любовИва Софиянска-Божкова блести от корицата ни...още>>

На борда на спасениетос д-р Гари Паркър...още>>

Гатака? Просто генетика...още>>

Да помогнем на една майка!.Ева се нуждае от вашата помощ!...още>>

Мечти в цвят корал...още>>

Лято в Пирин- защо да не опитаме...още>>

Бионсе взривява светаR’n’B кралицата –  ексклузивно за семейството...още>>

Време е за промянаВ България често говорим за изоставени деца...още>>

Камерън ДиасНе се нуждая от мъж и дете, за да бъда щастлива...още>>

Гръцка фиеста с ouzo paraliaТрадиционните цветове на южната ни съседка – синьо...още>>