Изкуството да избираш

Имаме право на избор между десетки шампоани за сутрешния си душ, сосове за ястията си и още толкова сценарии за живота си. Не сме ли щастливци? И все пак... доколко?

Понякога се чудим какво бихме направили, ако спечелим джакпота от тотото или голямата награда от някоя тв игра. Мислим си: “Ще си наема личен имиджмейкър, масажист и градинар. Ще си купя къща – може и повечко, по азбучен ред: една на Бермудите, една на Карибите и накрая една около Ямайка... Задължително ще напусна работа. И ще започна собствен бизнес. Или ще живея от лихвите, ще подслоня помиярите пред блока и ще издам първата си стихосбирка.”
Не, че сме алчни. Просто в консуматорското общество, в което живеем, джакпотът ти предлага избор. Докато го спечелим обаче, навиваме будилника, за да не закъснеем за работа, и се опитваме да убедим себе си, че цялата тази история с многото възможности е преувеличена. Ако не помогне, прочитаме някоя от книгите по темата, която аргументирано потвърждава опасенията ни, че прекалено големият избор води до объркване, неудовлетворение и депресия.
Е, разбира се, малко ни е трудно да изпитваме съжаление към клетника, който всеки ден трябва да избира дали предпочита да поплува в басейна или да потегли с яхтата си на околосветско пътешествие. Когато толкова хора не могат да си позволят собствено жилище, да говорим за недостатъците на прекалено големия избор изглежда цинично. Но не е. Или поне не напълно. Добре, вероятно не можем да си купим точно колата, която искаме. В супермаркетите обаче можем да избираме между двайсет и четири вида корнфлекс. И ако нямаме друг избор, освен всеки ден да сме в офиса на обяд, то поне можем да си изберем храна от най-малко десет различни заведения за доставка.

Рог на изобилието
Богатият избор е крайъгълният камък на пазарната икономика. А консуматорският подход оцветява цялата ни житейска позиция. Живеем във време на морална относителност, когато абсолютните понятия “добро” и “зло” са заменени от желанието за личната изява. Моралните ни дилеми вече не се разиграват на кръстопътя на Добродетелта и Порока, а пред рафтовете на супермаркета. Можем да се женим, но можем и да не го правим. Можем да родим дете на осемнайсет или на четирийсет, или никога. Можем да изберем сексуалната си ориентация, да се запишем в университета на трийсет и пет и да имаме връзка с  някой от съучениците на племенника си. И всичко това, без да сме изолирани от обществото. Тъкмо напротив, то става все по-възприемчиво към странностите ни. Разбирането за това какво е нормално се променя от поколение на поколение. В момента, изглежда, страдаме от патологично великодушие. “На шейсет години – каза една дама – можеш да говориш каквото си поискаш.” Грешка. Вече можеш и на двайсет и седем. Всъщност колкото и неприемливо поведение да имаме, винаги ще се намери някой нов синдром, който да ни послужи като оправдание. А ако все пак изгубим контрол, можем да изберем между толкова видове психотерапия.
Лудо влюбени във всичките си избори, ние не сме склонни да се откажем дори и от един от тях. Различни книги на социолози се опитват да ни свалят на земята. И да ни напомнят за пореден път, че големият избор ни кара да се чувстваме депресирани. Ами, мислим си ние, вероятно им се струва така, защото вече можем да избираме да не крием депресията си. Но има и друго. В нашия все по-развит свят самоубийствата нарастват систематично... ден след ден.

The choiсe is yours
Може би всички се чувстваме леко объркани, непохватни и изнервени, когато застанем пред хилядите видове горчица в супермаркета. И все пак това не ни кара да се самоубием на място. Най-много да решим, че всъщност изобщо не ни се яде горчица. Но въпросът не е там: когато имаме много възможности, смятаме за свой дълг да изберем най-добрата. А това може така да ни стресира, че да убие целия ни първоначален устрем. Провеждани са различни експерименти, доказващи тази теза: в един от тях група потребители била разделена на две подгрупи: първата подгрупа трябвало да избира между 6 вида мармалад, втората – между 20. В крайна сметка почти никой от втората  » подгрупа не могъл да избере нищо. В друг експеримент две групи студенти били помолени да си изберат тема за дипломна работа съответно между шест и между двайсет теми. Досещате се за резултата, нали? Вторите или не успели да изберат, или предали значително по-слаби дипломни работи.
Добре е да имаш пътища пред себе си. Но е прекалено объркващо да си изправен пред избор на всяка крачка. Може би така се обяснява феноменът с младите хора, които цял живот са слушали от родителите си, че “когато пораснат”, могат да станат каквито си поискат, но на 28 все още не знаят какво да правят с живота си.
Това е като да поемеш по един път и вместо да се наслаждаваш на пейзажа, да се измъчваш с натрапчиви мисли за всички други пътища, които си можел да избереш. Задаваш си мъчителни въпроси от типа: “Какъв ли щеше да е животът ми, ако работех на друго място? А ако бях завършил нещо различно? А ако  бях заминал да живея в чужбина?  А ако нямах  връзка?” Как да се обвържеш сериозно, ако постоянно си мислиш, че на ъгъла те чака още по-голяма любов?  Затова и  не се вживяваш особено, дори да имаш връзка. Или пък очакваш от нищо неподозиращия си партньор всекидневно да ти доказва, че е най-прекрасния и вълнуващ мъж на света и че не си  сбъркала, когато си избрала точно него. Някога жените бързаха да хванат първия влак, защото се бояха, че няма да дойде следващ. Сега се тормозят за всички влакове, които ще изпуснат, ако се качат на първия.

Товарът на свободата
И така търсим, колебаем се, сравняваме... За да изберем най-доброто жилище. Или най-добрия мъж. Може би накрая ще успеем. Това обаче изобщо не означава, че ще сме по-щастливи от онзи, който се е нанесъл в първото попаднало пред очите му жилище, без много да му мисли. Или от баба ни, казала “да” на първия мъж, който я е поканил на танц. Защото междувременно се изморяваме, повишаваме изискванията си и заедно с тях, възможностите да се разочароваме.
Големият избор ни дава свобода. А свободата е тежък товар, от който понякога ни се иска да се отървем. Вероятно следваме модните тенденции, за да може някой друг да решава какво да облечем. И си четем хороскопа с надеждата да прехвърлим на вселената отговорността за утрешния си провал. По същата логика наемаме декоратор за жилището си. А ако разполагаме със средства, и финансов съветник, за да ни научи как да харчим. 
Хубаво е да имаме голям избор. Важното е да не се боим от грешките: те са неизбежни. Но какво от това? Достигнала до този извод, сега ще отскоча до магазинчето отсреща и ще си избера някой от двайсетте и шест вида дъвки. Някой с истинска, вредна за зъбите захар. И няма да съжалявам.