Нито ден без клюки

Да, защото известна доза слухове не само не е вредна, но е и полезна.Подобрява личните и социалните взаимоотношения и дори влияе положително на психическото и физическото здраве. Защо тогава да се отказваме от клюките?

Шпионираме живота на звездите от  Холивуд (и не само). Разкриваме техните любови, а също и разочарованията, сълзите, пораженията им. Клюките за тях ни действат като тонизиращо питие. Защо е толкова трудно да устоим на желанието да си пъхаме носа в чуждите работи?

Немислимо
Давали ли сте си сметка, че всъщност, когато се включваме в процеса на клюкарстване, ние изпълняваме определена “обществена функция”? Слуховете се превръщат в нещо като “цимент” за колективното съзнание. Тази форма на воайорство винаги е играла важна роля за спояването на групата. Защото споделянето и обсъждането на тайни създава усещане за съучастие.
В същото време слуховете са форма на контрол, морална цензура – нещо като Big Brother,  който задава и определя границите за това какво е позволено и какво – не. С други думи, страхът от общественото мнение и от слуховете, които ще тръгнат по наш адрес, ни кара да се замислим, преди да престъпим някоя норма.
А знаете ли, че научно е доказано: 2/3 от всички човешки разговори са доминирани от клюки?! Каква е причината? Слуховете са квинтесенцията на нашето социално “здраве”, както и на психическото и физическото ни здраве. Иначе казано: слуховете засилват имунната ни система!
От психосоциална гледна точка одумването на другите има поне три функции: помага за естественото установяване на социална йерархия и е средство за намиране на “съюзници” – когато споделяме нещо тайно с някого, ние го “вербуваме” на наша страна – достатъчно е да прошепнем магическите думи: “Не го казвай на никого, тайна е!”

Знаменитостите & Со.
Следователно клюките и слуховете са в услуга на собствените ни интереси  » и в ущърб на чуждите. А това си е чиста стратегия за социално издигане. Правилото е валидно, ако клюкарствате по адрес на приятели, колеги, познати. Какво обаче се случва със знаменитостите? На практика няма особено голяма разлика между слуховете за звезди и за “простосмъртни” познати – инстинктът да се вглеждаме в най-съкровените кътчета на чуждите души датира още от древността, където по обясними причини със сигурност не е имало знаменитости – всички хора са били еднакво “обществено значими”. Днес медиите ни зареждат с безкрайни подробности за личния живот на известните личности. И ние, макар и да знаем, че техните съдби по никакъв начин не влияят на нашия живот, все пак сме пленени от звездните интриги и страсти. От екрана и от пресата постоянно ни бомбардират с фотоси на “богати и известни”. И в един момент започваме да се чувстваме като роднини с тях, стават ни някак особено близки. Ето защо звездните клюки се вписват напълно естествено в общия психологически механизъм на слуховете –  да сплетничим по адрес  на някоя знаменитост се оказва същото като да клюкарстваме за съседа.

Приятелите са врагове
Но защо лошите новини за другите хора, разкриването на техните лични тайни предизвикват у нас толкова приятно усещане? Донякъде защото в редица случаи можем да използваме тази информация срещу свои евентуални съперници. Целта (повече или по-малко осъзната) е да подобрим личния си социален статус. В процеса на еволюцията си човекът се е научил да търси новини, които след това да му носят определена полза. И не само това: страхът да не си загуби добрата репутация прави личността по-честна и действа сплотяващо на групата. Слуховете са нож с две остриета: от една страна, помагат, но от друга, могат и да ни навредят, ако ние сме обектът на клюки. Затова винаги трябва да сме внимателни по отношение на всички съкровени подробности, които споделяме с приятели и близки. Социолозите твърдят, че най-голямата потенциална заплаха идва не от роднините, не от колегите, а (изненада!) – от близките приятели. Тъкмо защото приятелите са най-добрите ни съюзници – когато по някаква причина отношенията ни с тях придобият друг обрат, същите тези хора се оказват нашите най-големи врагове, защото знаят детайли от личния ни живот.

Мъжките сплетни
Дали наистина жените са по-големи клюкарки от мъжете? Не, твърдят експертите: това е само общоприето схващане, което няма нищо общо с действителността. Защото и мъжете обичат слуховете и клюките. Единствената разлика е, че не си го признават открито и наричат този свой “интерес” с разни сложни думи като “networking”. И така, да развенчаем този мит: не е вярно, че представителите на силния пол прекарват по-голямата част от времето си в сериозни разговори. Статистиката разбива на пух и прах ореола на мъжете: едва 5% от мъжките разговори се отнасят до политика, изкуство или работа. Цели 10% са посветени на спорта. И почти всички останали проценти до 100 са заети от клюките. Разликата между мъжете и жените е в начина, по който подхождат към клюката. Мъжете повече се вълнуват, образно казано, кой е спечелил и кой е загубил, докато жените разнищват моралната страна на въпроса. А общото и за двете групи е, че се интересуват от клюки, свързани с представители на същия пол – жените одумват нежни създания, а мъжете обсъждат “събратята си”. Дамите най-често говорят за поведението на други жени, а за мъжете любима тема е доколко обектът е надарен с мъжественост.