Завръщане у дома

„Домът е там, където е сърцето!”, гласи старото като света клише, но позволете ми да не се съглася с него, тъй като много често сърцето ни е на недостъпни места, от онези, които едва ли някога ще се превърнат в обитаем дом.
В наши дни Домът отдавна е изгубил патриархалните си стойности. Това не е задължително мястото, където сме се родили и където до ден днешен живеят родителите ни. Това не е кварталът, градът и дори държавата, с които се асоциираме като произход, и които малко или много са изиграли роля в оформянето на характерите ни. Това не е дори мястото, което обитаваме с „любовта на живота си”, защото то е само фракция от общото усещане за принадлежност.
Днес говорим по-скоро за случайно пространство, което свързваме с емоциите си от настоящето. Ако приемем, че това пространство обединява в себе си всички онези неща, които ни карат да се чувстваме „асоциирани”, то определено нямаме нужда от други причини, за да го наречем наш дом. Дори и да се намира на хиляди километри от мястото, където сме направили първите си стъпки.
Зоя живее в Лондон, Юлияна е в Москва, Светла в Неапол, Мария е във Варна, а аз в София, или поне това са местата, на които се връщаме след кратко или дълго отсъвствие. Преди години ние петте обитавахме едно и също пространство, към което се чувствахме принадлежни. Това пространство определено беше наш дом, и макар днес да е просто спомен, усещането ни за него ще си остане някак уютно, досуш като това да се сгушиш край камината след сериозно измръзване в снега. Но е място, към което едва ли някога ще се върнем физически. Или поне не докато е сигурно, че повече никога няма да бъдем на 22.
Всички имаме стари домове – бивши пространства, които сме обитавали под една или друга форма през годините. Но на колко от тях можем да се върнем, когато това се налага? И дали физическото „връщане” след дълго отсъвствие не е наистина най-важната съставка във формулата, която определя дефиницията за Дом.
Ваканцията свърши и е време за поредното завръщане. За GRAZIA то е към Градът, като към абсолютно пространство, което обединява в себе си страстта към ритъма и жаждата за изразена индивудалност. Истински дом за хора, които обичат предизвикателствата и не се колебаят да ги направят свои „съквартиранти”. Точно като момичето от корицата този месец – Радост, която този сезон отваря вратата на нова „стая”, за да я преподреди в нов стил и цветове и да докаже, че най-важното нещо в една къща са нейните обитатели.
И понеже всички живеем заедно в тази реалност, нека и през новия сезон потърсим хармонията, която ще направи съжителстовото ни истинско интересно. В Града всички сме домакини – пожелавам си да бъдем достойни такива! А за повече домашно-градски коментари, заложете на www.graziaonline.bg – всички грациозни диалози вече са възможни!