Пигментацията по лицето

Различният цвят на кожата у човека се дължи на количествените разлики на трите пигмента в нея: ендогенния меланин, екзогенния кeротин (в епидермиса) и хемоглобинът (в дермата). Несъмнено меланинът е най-важният пигмент в кожата, който определя цвета при отделните индивиди. Без меланин кожата у албиносите изглежда бяла. От болестите, протичащи с ограничени хиперпигментации (меланози) на кожата, най-често срещащи се и с най-голямо клинично значение са следните дерматози:
Ефелидес (лунички) – пигментни петна, най-често наследствено обусловени, наблюдавани при лица с руси и червени коси.
Основният фактор, който предизвиква появата им е ултравиолетовата светлина. Луничките се появяват около 5 – годишна възраст, по-често при блондини. Петната са малки -1-5 мм. в диаметър, кръгли или овални, с жълто кафяв до тъмно кафяв цвят. Локализират се по лицето, шията, раменете, страничните повърхности на крайниците и тялото. Увеличават се по брой, големина и интензитет на пигментацията през летните месеци (особено след интензивна слънчева експозиция) и изсветляват през зимата. Лечението им включва лазертерапия, депигментиращи и фотозащитни средства.
Lentigo solaris (senilis) – това е доброкачествена пигментна лезия, развиваща се най-често по откритите части на лицето и гърба на ръцете у възрастни индивиди, които са били изложени дълго време на влиянието на слънчевите лъчи. Появават се след 40 –год. възраст, по-често при блондини. Представляват единични или множествени, неправилно ограничени пигментни изменения с тъмно кафяв цвят.
Melasma (chloasma) – представлява придобита, неравномерна, светло – до тъмно кафява пигментация на лицето, по-често срещана у жени брюнетки, която се засилва през лятото от слънчевата светлина.