Връщах се от Стокхолм, когато в автобуса на мюнхенското летище случайно дочух диалог между завръщаща се в България имигрантка в Швеция и неин познат-имигрант в Германия. Стана ясно, че са учили заедно в гимназията във Велико Търново. Той: „Е как е нощният живот в Стокхолм?”. Тя: „Ами скучничко е! А заведенията, какво да ти кажа – приличат на средностатистическо читалище в Търново”. Тук вече спрях да ги слушам, защото се запитах как аз и съпругът ми не попаднахме на нито едно заведение в Стокхолм, което да напомня дори и бегло за „читалище”. Да вярно е, че дизайнът на повечето места, които посетихме, беше семпъл и изчистен, в цветове близки до тези в природата, и мебели, направени от естествени материали. Никъде не попаднахме на място с мраморни подове, златни парапети и муксулести мъжаги на входа. 
Може би в представите на г-ца Имигрант заведенията трябва да изглеждат точно така – все пак такива са 80 процента от примерите в родината ни. Тъжно е само, че тя продължава да ги търси в контекста на съвсем различен от българския манталитет, и да оприличава „различното” на пръв поглед с нещо, което ние приемаме за отживелица, когато в същото време по тези ширини то се ползва със статута на съвременен дизайн. В България ще мине дълго време преди да настигнем някои нации в интелекуталното им развитие. Ще преминем през кича /той е наш добър приятел вече 20 години/, през излишеството /което е отправна точка на повечето заведения около нас/, по-късно ще посегнем на имитациите, а някъде далеч във времето може и да достигнем онова ниво, което вече е начин на живот на запад от нас. И на Изток дори – преди месец се върнах от Япония, страната в която връзката между хората и природата е издигната в култ и определя съществуването на този малък народ от векове. 
Именно там срещнах Кен, мениджър на хотел в Киото, който превърна една на пръв поглед обикновена вечеря в истински интересна дискусия. Съвършено аранжираните традиционни японски ястия бяха поднасяни с прилюдия от негова страна, насочваща вниманието на участващите към една вселена, разпростираща се далеч от чиниите пред нас. Кен не пропусна да подчертае за връзката на японците с природата, реализирана на всякаки нива – от гурме културата до изкуството, дизайна и архитектурата...

Препратки към природата днес се срещат навсякъде, и най-вече в модата. Не случайно този сезон телесните цветове преживяват истински бум. Нюансите са безброй, материите – напълно естествени. Тренд, който големите дизайнери налагат успешно през последните няколко години. И който ние потребителите оценяваме!