Този месец се замислих за известните хора, които съм „засичала” в живота си. Замислих се и за това как една такава среща, макар и задочна в съдържанието си, променя гледната ни точка и ни прави различни. Известни хора срещаме по телевизията или по страниците на списанията всеки ден, но живото „докосване” е нещо съвсем различно. Все пак има разлика между това да слушаш любимата си група на диск и да я видиш на живо – едното ти носи удоволствие, другото – промяна...
Първата по-известна личност, която засякох в живота си, беше един от бившите премиери на Великобритания – Джон Мейджър. Случи се през 1996 г. в Лондон, в Парламента, в деня за парламентарен контрол. Онова, което истински ме порази, беше непоколебимостта на Мейджър, докато защитаваше позицията си.
Втори „сблъсък” преживях няколко години (през 2001) по-късно в Гранд Сентрал Терминал в Ню Йорк, където японският артист Такаши Мураками представяше поредната си впечатляваща изложба от образи, а моята любимка Бьорк беше част от приятелския му кръг сред публиката. Две в едно, и то какво! Стиснах им ръцете и се опитах да попия от тяхната непринуденост. Същия месец се сблъсках с Дейвид Бауи в Карнеги хол - запомних усмивката му завинаги! Няколко дни по-късно, този път във Вашингтон, гледах на живо сенатор Хилари Клинтън. Тя и тогава току-що стъпилият в мандат американски президент Джордж Буш се сляха с тълпата от журналисти на един от най-гигантските медийни форуми в САЩ. Да, стиснахме си ръцете и дори позирахме заедно на снимки, което в случая на Буш се оказа недостатъчно добра причина за гордост по-нататък. Но пък повярвах, че хората и новините сме на една ръка разстояние. И търсим едно и също признание. Границите се размиха напълно, когато две години по-късно в Оксфорд се натъкнах, макар и отдалеч, на три „тежки” по смисъла на влиянието си личности – Уго Чавес, Соня Ганди и Ноам Чомски... Диктатор, дипломат и философ... Комбинацията от трите е може би най-добрата формула, за да смесигурни в новите си завоевания. Открих елегантността и лукса в общуването, когато преди няколко месеца засякох Доменико Долче и Стефано Габана на конференция на GRAZIA в Милано, както и революцията в мисленето с нотки на искрено вдъхновение, когато само преди няколко дни в Торино се запознах с Майлс Олдридж, фотографа, отговорен за шестте кадъра в новия календар на Lavazza. Повярвах за пореден път, че хората, които срещаме, макар и в стил „засичане и разминаване”, променят посоката ни, правят ни любопитни за различното, разтърсват еднообразието ни... И това важи не само за лицата от новините. Използвах ги тук само за да опиша схемата на промяната... И за да ви пожелая непоколебимост, непринуденост, усмивки, признание, нови завоевания, елегантност и вдъхновение...