Форум
За пепеляшките и пантофките
В търсене на приказния принц днешните пепеляшки не губят пантофките си – те се запасяват с купища такива с надеждата, че чифт високи токчета ще реши всичките им проблеми
Днес съществуват едни особени екземпляри. Известни са като шопингманиачки, населяват предимно градска среда, в близост до бутици и молове, със силно изявена склонност към красиви вещи и най-вече – мания по обувки. Пазаруват стадно и за предпочитане продължително. Отбелязват началото на размножителния период с нови обувки, а драматичния му край... с още едни. С партньорите си може и да са моногамни, но аксесоарите трябва да са цял харем. Изневерите са задължителни и всекидневни. Трепването на сърцето при преминаването край витрините, завистливият поглед след девойката с по-хубави сандалки (може би и крака) и сладката самоизмама колко отвисоко гледаме на живота, вселената и всичко останало.
Жените са пословични със своята сла-бост към обувките. В пътуването ни от върха на токчето до желанието да го притежаваме не можем да не започнем с Кари Брадшоу, която пръскаше стотици долари за „обувките на живота си”. Е, понякога не можеше да си плати кредитите, но винаги се утешаваше с поредните уникални Manolo Blahnik. А както казва една колежка – с всяка банкнота за наема виждам една отиваща си кутия обувки.
Понякога кутиите не си отиват, а пристигат с панделка и надпис „Специално за теб“, създадени специално за теб. Проява на каприз или грижа за здравето е изработването на обувки по поръчка? Дизайнерите на обувки Калина и Найден (noviobuvki.dir.bg) признават, че у нас тази услуга не е много разпространена, а и местата, където се предлага, са малко. „Най-често правим обувки за абитуриентки. Но няма определена възрастова или социална група, която основно да определим като наши клиенти. Това са хора, уважаващи краката си“, категорични са дизайнерите. Освен ортопедични, обувки за много голям или много малък номер, по поръчка се изработват още танцови и булчински. „Но специалният повод е просто предлог, за да си имаш обувки, направени само за теб. Такива, с които да се чувстваш уникален, различен, да покажеш индивидуалността си. Дори тези обувки да са елфически ботуши от зелен велур като на Леголас от „Властелинът на пръстените“.
Това беше една от най-странните ни поръчки“, спомня си Найден.
За десетина дни и срещу сума от 100 до 200 лв. всеки може да пофантазира и да поръча своите вълшебни пантофки... които може би ще променят живота му. Зачудих се дали майсторите на обувки изработват модели и за себе си, но се оказа, че поговорката за босия обущар е много вярна.
В световен мащаб дизайнерите на обувки са издигани на пиедестал. Например дизайнерът Маноло Бланик, който вече почти 40 години радва дамите с безупречния си поглед към детайлите, с уникалната линия, декорациите и убийствено високия ток (и цени). Дори Мадона определи моделите му като „по-добри от секса“. Откривателят на дамските сандали и на обувките с платформа, които това лято изживяха своя ренесанс – Салваторе Ферагамо, пък е любимият дизайнер на Холивуд и на знаменитостите от миналия век. Талантливият италианец лично е вземал мерки и правил калъпите за София Лорен, Ава Гарднър, Грета Гарбо и Одри Хепбърн. Специалистите го опре-делят като „най-великия обущар на всички времена“ заради индивидуалния му подход към клиентите и специалното му отношение към крака.
Имам една позната, наскоро роди. По време на цялата си бременност си купуваше купища обувки – задължително по 1-2 чифта на седмица, независимо дали струваха 5 или 150 лв. Килограмите й интензивно нарастваха, а правопропорционално с тях нарастваше и кулата от кутии с обувки. Всички се притеснявахме, че е развила мания, която взема заплашителни размери. А тя простичко отговаряше: „Това е единственото нещо, което още ми става. И си е моят номер.” От факта, че бременността е само (или цели) девет месеца, беше най-доволен съпругът й, който вече спокойно може да върне костюмите си в гардероба, изритани доскоро в гаража заради десетките нови пантофки, сандалки и чехлички.
Защо често си купуваме неща, от които нямаме нужда? „Отговорът е лесен – за да си доставим удоволствие – казва д-р Владимир Сотиров, управител на център за психично здраве „Адаптация“. – Да се насладим. Особено тогава, когато другите източници на удоволствие са недостъпни или забранени. Но защо част от жените прекаляват с купуването на обувки, без да могат да аргументират порива си с рационални аргументи? Защо си записват час за фризьор с чувството, че по този начин правят нещо важно за себе си? Стандартният отговор би бил – за да бъдат красиви, още по-красиви. Или по-точно, да се чувстват красиви, да подсилят и укрепят усещането за собствената си красота.“
Имаме нужда да се огледаме във възхитените очи на околните, а не в огледалото. Имаме нужда да споделим емоцията си. И ако преди това се постигаше чрез шопинг с приятелки, днес на мода са фешън блоговете.
Нарастващата си колекция от пантофки ентусиазирани блогърки споделят с целия свят – всеки чифт се снима поотделно и се поднася пред критичното око на съдиите и техните коментари. Блоговете се поддържат от доста интересни екземпляри, които съумяват да те повлекат в общата мания, а разискването на най-новия модел платформи е по-ожесточено и по-емоционално от политическите реформи, от децата на Анджелина и турските сериали, взе-ти заедно. Една шопингманиачка например в продължение на година всеки ден разказваше за преживяванията на дрехите и обувките си, за новите си покупки и новите си вдъхновения. Всичките й виртуални „колежки” познаваха гардероба й по-добре от този на собствените си приятелки.
След известно време мястото в дома й взе да не стига и предприемчивата дама започна да организира търгове в блога си, с които да продава вещите си. Интересът беше грандиозен, по-скоро породен от сантименталната привързаност към вещите, които всички вече познаваха. Съвременна пепеляшка пък скандализира обществото в Англия, след като организира мащабна кампания по издирване на... изгубената си леопардова обувка. Луиз разлепи обяви със снимка на изгубената вещ и дори предложи награда за човека, който я намери.
Кога безобидната страст се превръща в мания, в болест, в патология? „Когато не можем да се контролираме – обяснява д-р Сотиров. – Когато сме обсебени от идеята, представяме си как отиваме до магазина и си купуваме точно тези ботуши, не можем да устоим на порива наистина да го направим. И когато въпреки временното преживяване на удовлетворение или дори блаженство продължаваме да бъдем недоволни от живота си. Зацикляме на модела „Колкото повече, толкова повече” – колкото по-екзистенциално неудовлетворени се чувстваме, толкова по-често прибягваме до натрапливото поведение. Обаче аксесоарите не променят нашата същност, не ни помагат да се развием като личности. Гримът, русите кичури или елегантните обувки не повишават способността да общуваме и да се свързваме с другите. Но често не виждаме друг полезен ход, чрез който да станем истински атрактивни за другите. Защото това е единственото усвоено и лесно за прилагане, дори поощрявано поведение, чрез което се опитваме да кажем на другите: „Хей, виж ме, аз съм красива, харесай ме, общувай с мен, обичай ме”. Може би се чувстваме самотни, необичани, неудовлетворени.
Много често пренасяме несъвършения си личен живот в търсене на съвършените обувки, обувките на живота ни. Пепеляшките днес не си губят пантофките, губят си принцовете. А те много често си приличат.
Има убийствени обувки, които изгаряме от желание да обуем, с които искаме да се покажем пред приятелките си и да се изфукаме пред света, но които адски ни убиват. Има и удобни пантофки за вкъщи, които ни топлят крачетата и с които знаем, че нищо не ни застрашава, но с тях няма да излезем дори до магазина. Имаме си другарче за фитнес, за работа, такова, което ще повдигне настроението ни, когато денят е дъждовен, за съжаление и такова, което пропуска вода и на него не можем да разчитаме. Смятаме, че всеки следващ чифт е по-прекрасен от предишния... докато и той не ни направи мазол. Тогава го изхвърляме от сърцето си и го запращаме на дъното на гардероба, търсейки следващия идеален. Чифт или принц. Надяваме се, че с поредните обувки ще намерим идеалния принц (или обратното – с поредния принц ще намерим идеалните обувки). Но никога не забравяме, че натъртените ходила минават по-бързо от разбитото сърце.
Текст: Златина Георгиева
Жените са пословични със своята сла-бост към обувките. В пътуването ни от върха на токчето до желанието да го притежаваме не можем да не започнем с Кари Брадшоу, която пръскаше стотици долари за „обувките на живота си”. Е, понякога не можеше да си плати кредитите, но винаги се утешаваше с поредните уникални Manolo Blahnik. А както казва една колежка – с всяка банкнота за наема виждам една отиваща си кутия обувки.
Понякога кутиите не си отиват, а пристигат с панделка и надпис „Специално за теб“, създадени специално за теб. Проява на каприз или грижа за здравето е изработването на обувки по поръчка? Дизайнерите на обувки Калина и Найден (noviobuvki.dir.bg) признават, че у нас тази услуга не е много разпространена, а и местата, където се предлага, са малко. „Най-често правим обувки за абитуриентки. Но няма определена възрастова или социална група, която основно да определим като наши клиенти. Това са хора, уважаващи краката си“, категорични са дизайнерите. Освен ортопедични, обувки за много голям или много малък номер, по поръчка се изработват още танцови и булчински. „Но специалният повод е просто предлог, за да си имаш обувки, направени само за теб. Такива, с които да се чувстваш уникален, различен, да покажеш индивидуалността си. Дори тези обувки да са елфически ботуши от зелен велур като на Леголас от „Властелинът на пръстените“.
Това беше една от най-странните ни поръчки“, спомня си Найден.
За десетина дни и срещу сума от 100 до 200 лв. всеки може да пофантазира и да поръча своите вълшебни пантофки... които може би ще променят живота му. Зачудих се дали майсторите на обувки изработват модели и за себе си, но се оказа, че поговорката за босия обущар е много вярна.
В световен мащаб дизайнерите на обувки са издигани на пиедестал. Например дизайнерът Маноло Бланик, който вече почти 40 години радва дамите с безупречния си поглед към детайлите, с уникалната линия, декорациите и убийствено високия ток (и цени). Дори Мадона определи моделите му като „по-добри от секса“. Откривателят на дамските сандали и на обувките с платформа, които това лято изживяха своя ренесанс – Салваторе Ферагамо, пък е любимият дизайнер на Холивуд и на знаменитостите от миналия век. Талантливият италианец лично е вземал мерки и правил калъпите за София Лорен, Ава Гарднър, Грета Гарбо и Одри Хепбърн. Специалистите го опре-делят като „най-великия обущар на всички времена“ заради индивидуалния му подход към клиентите и специалното му отношение към крака.
Имам една позната, наскоро роди. По време на цялата си бременност си купуваше купища обувки – задължително по 1-2 чифта на седмица, независимо дали струваха 5 или 150 лв. Килограмите й интензивно нарастваха, а правопропорционално с тях нарастваше и кулата от кутии с обувки. Всички се притеснявахме, че е развила мания, която взема заплашителни размери. А тя простичко отговаряше: „Това е единственото нещо, което още ми става. И си е моят номер.” От факта, че бременността е само (или цели) девет месеца, беше най-доволен съпругът й, който вече спокойно може да върне костюмите си в гардероба, изритани доскоро в гаража заради десетките нови пантофки, сандалки и чехлички.
Защо често си купуваме неща, от които нямаме нужда? „Отговорът е лесен – за да си доставим удоволствие – казва д-р Владимир Сотиров, управител на център за психично здраве „Адаптация“. – Да се насладим. Особено тогава, когато другите източници на удоволствие са недостъпни или забранени. Но защо част от жените прекаляват с купуването на обувки, без да могат да аргументират порива си с рационални аргументи? Защо си записват час за фризьор с чувството, че по този начин правят нещо важно за себе си? Стандартният отговор би бил – за да бъдат красиви, още по-красиви. Или по-точно, да се чувстват красиви, да подсилят и укрепят усещането за собствената си красота.“
Имаме нужда да се огледаме във възхитените очи на околните, а не в огледалото. Имаме нужда да споделим емоцията си. И ако преди това се постигаше чрез шопинг с приятелки, днес на мода са фешън блоговете.
Нарастващата си колекция от пантофки ентусиазирани блогърки споделят с целия свят – всеки чифт се снима поотделно и се поднася пред критичното око на съдиите и техните коментари. Блоговете се поддържат от доста интересни екземпляри, които съумяват да те повлекат в общата мания, а разискването на най-новия модел платформи е по-ожесточено и по-емоционално от политическите реформи, от децата на Анджелина и турските сериали, взе-ти заедно. Една шопингманиачка например в продължение на година всеки ден разказваше за преживяванията на дрехите и обувките си, за новите си покупки и новите си вдъхновения. Всичките й виртуални „колежки” познаваха гардероба й по-добре от този на собствените си приятелки.
След известно време мястото в дома й взе да не стига и предприемчивата дама започна да организира търгове в блога си, с които да продава вещите си. Интересът беше грандиозен, по-скоро породен от сантименталната привързаност към вещите, които всички вече познаваха. Съвременна пепеляшка пък скандализира обществото в Англия, след като организира мащабна кампания по издирване на... изгубената си леопардова обувка. Луиз разлепи обяви със снимка на изгубената вещ и дори предложи награда за човека, който я намери.
Кога безобидната страст се превръща в мания, в болест, в патология? „Когато не можем да се контролираме – обяснява д-р Сотиров. – Когато сме обсебени от идеята, представяме си как отиваме до магазина и си купуваме точно тези ботуши, не можем да устоим на порива наистина да го направим. И когато въпреки временното преживяване на удовлетворение или дори блаженство продължаваме да бъдем недоволни от живота си. Зацикляме на модела „Колкото повече, толкова повече” – колкото по-екзистенциално неудовлетворени се чувстваме, толкова по-често прибягваме до натрапливото поведение. Обаче аксесоарите не променят нашата същност, не ни помагат да се развием като личности. Гримът, русите кичури или елегантните обувки не повишават способността да общуваме и да се свързваме с другите. Но често не виждаме друг полезен ход, чрез който да станем истински атрактивни за другите. Защото това е единственото усвоено и лесно за прилагане, дори поощрявано поведение, чрез което се опитваме да кажем на другите: „Хей, виж ме, аз съм красива, харесай ме, общувай с мен, обичай ме”. Може би се чувстваме самотни, необичани, неудовлетворени.
Много често пренасяме несъвършения си личен живот в търсене на съвършените обувки, обувките на живота ни. Пепеляшките днес не си губят пантофките, губят си принцовете. А те много често си приличат.
Има убийствени обувки, които изгаряме от желание да обуем, с които искаме да се покажем пред приятелките си и да се изфукаме пред света, но които адски ни убиват. Има и удобни пантофки за вкъщи, които ни топлят крачетата и с които знаем, че нищо не ни застрашава, но с тях няма да излезем дори до магазина. Имаме си другарче за фитнес, за работа, такова, което ще повдигне настроението ни, когато денят е дъждовен, за съжаление и такова, което пропуска вода и на него не можем да разчитаме. Смятаме, че всеки следващ чифт е по-прекрасен от предишния... докато и той не ни направи мазол. Тогава го изхвърляме от сърцето си и го запращаме на дъното на гардероба, търсейки следващия идеален. Чифт или принц. Надяваме се, че с поредните обувки ще намерим идеалния принц (или обратното – с поредния принц ще намерим идеалните обувки). Но никога не забравяме, че натъртените ходила минават по-бързо от разбитото сърце.
Текст: Златина Георгиева
