Витомир Саръиванов

Трябва да живеем живота си такъв, какъвто е, а не да се оплакваме от него, категоричен е водещият на скандалното шоу „Цената на истината“

След премиерния епизод на шоуто „Цената на истината“, което се излъчва по Нова телевизия,  медийното пространство никога няма да бъде същото. Смея да твърдя, че това предаване ще промени всичко!“, заяви на официалната пресконференция по представянето на риалити формата програмният директор на Нова телевизия Олга Лозанова. След дълъг кастинг продуцентите от Old School Productions избират за водещ спортния журналист Витомир Саръиванов, който показа завиден талант като водещ на снимачната площадка на „Островът на изкушенията“. Заради шоуто синеокият телевизионер се прости с къдриците си, които го направиха известен и като „българския Фродо“, заради поразителната прилика с актьора от трилогията „Властели-нът на пръстените“ Илайджа Ууд. 

Grazia: След толкова часове, прекарани в студиото на „Цената на истината“, и след предварителните разговори с участниците можеш ли да кажеш колко струва истината?
Витомир Саръиванов: За всеки човек цената е различна. Зависи от тежестта на изречените лъжи. Но е факт, че всяка истина има своята цена. Невероятни са историите, които участниците разказаха в студиото на „Цената на истината“. Направо не е за вярване какви неща могат да се случат на хората в нашата малка страна. Имаше моменти, в които очите на всеки от екипа в студиото се насълзяваха от признанията на участниците и реакцията на най-близките им хора.

G: Има ли моменти, в които една невинна лъжа е за предпочитане пред една брутална истина?
ВС: Разбира се. Лъжата е част от нашия живот и ние се срещаме всеки-дневно с нея, но както спомена Олга Лозанова,  „Цената на истината“ ще промени медийното пространство, защото за първи път се награждават хора, за да казват истината.

G: Най-опашатата лъжа, която си изговарял – може би е от времето, когато си бил дете?
ВС: Има ли някой, който е сигурен коя точно е най-опашатата лъжа, която е казал? Аз лично не мога да отделя някоя. Което не значи, че съм патологичен лъжец.

G: Господин Бойко Ганчевски, криминалният психолог, който консултира шоуто, каза, че детекторът на лъжата наднича в тъмните коридори на човешкото съзнание. С какво трябва да се въоръжи човек, за да надникне там, и ти кого би пуснал да наднича в твоя коридор?
ВС: Той визираше особени случаи. Ста-ваше въпрос за убийци и престъпници. Не ми се иска да сравнявам съзнанието си с тяхното. Да не говорим, че в надничането има нещо грозно воайорско, което не ми допада. Предпочитам, ако някой толкова иска да знае нещо, да по-пита. Аз съм от хората, които могат да водят нормален, човешки разговор.

G: Водени от какво най-често лъжат хората, респективно участниците според вас - за да предпазят някого от семейството си, за да не накърнят егото си или да прикрият гузната си съвест?
ВС: От всичко по малко.

G: Колко горещо е на червения стол в студиото на „Цената на истината“?
ВС: Със сигурност доста по-горещо, отколкото при Венета Райкова.

G: Би ли толерирал малка лъжа в семейството си, ако предпазва от големи проблеми?
ВС: Да.

G: Най-неудобният въпрос, който зададе на участник в „Цената на истината“, е?
ВС: Имаше доста неудобни, повечето свързани със сексуалния живот на участниците, но лично за мен доста по-притеснителни са въпросите, свързани с насилие, особено над деца.

G: Само на 5 години заставаш пред камерата за сериала „Мери Попинс“. Не се ли изкушаваш от телевизионна кариера на актьор или дори филмова роля?
ВС: Разбира се, че се изкушавам. Ако получа интересно предложение, с радост бих приел. Това би било ново предизвикателство. А аз обичам предизвикателствата.

G: Засне „Ледена приказка“ с Албена и Максим, които преживяха своето лично чистилище преди известно време. Вярваш ли, че ни се случват неща, които можем да понесем, и защо се изправяме пред предизвикателства, които могат и са в състояние да променят радикално един човешки живот? Това ли е урокът на живота и в този ред на мисли кой е твоят най-голям личен урок досега?
ВС: Ако ме питате дали съм суеверен – не съм. Колкото до живота – според мен той е едно изпитание. Има хора, които издържат на натоварването на това изпитание. Има такива, които се предават. Що се отнася до уроците, аз съм получил доста от живота. Като започнем от това, че съм израснал без баща, минем през всички достатъчно трудни моменти, които съм имал, добавим факта, че не съм спрял да работя от 18-годишен, и завършим с това, че имам болно дете – мисля, че на пръв поглед имам доста от какво да се оплаквам. Обаче не го правя. Не ми е в характера, пък и няма никакъв смисъл. Човек просто трябва да изтърпи живота си такъв, какъвто е.

Текст: Краси Генова