Обичам подаръци

Първият подарък-изненада сигурно е бил поднесен от пещерния човек преди милиони години. Вероятно някой артистичен кроманьонец е хвърлил в краката на ухажваната от него кроманьонка прясно уловена вечеря, а после й е нарисувал стилизиран портрет на стената в пещерата. Дамата се е усмихнала и така лека-полека еволюцията на човешкия род е продължила право напред, все по-напред, докато накрая е паркирала в МОЛ-а.

Забавно е как едно кино или чифт ботуши могат да се превърнат в невидима ос, около която да се завърти всичко останало. Особено ако ботушите са хубави и моментът е подходящ.
Какво значение имат подаръците днес, след като сме излезли от колибите и не е необходимо да умилостивяваме онези от другата страна на реката с дарове? Забелязала съм, че хората се делят най-общо на три вида – такива, за които жестът е водещ в цялата работа (тук съм и аз), такива, които държат на предметите (и колкото си по-близък, толкова по-задължаващ е предметът, уви, и ако живееш с такъв човек, започваш да умуваш бясно какво да купиш или поръчаш два месеца преди заветния празник), и такива, които подаряват, но не се и сещат, че може да получат (природна рядкост, нещо като бенгалските тигри, обикновено са близки роднини или дългогодишни семейни половинки).

Първият вид сме много лесни – една бутилка вино или букет цветя и сме полуразплакани, зачервени от неудобство и с най-глупавата фраза на уста: “Ми то... нямаше нужда.” Как да няма нужда бе, човекът ти казва, че те обича и иска да те зарадва – нямало нужда! Жени от този сорт могат да вбесят всеки уважаващ себе си мъж, защото никой не вярва в скромността (и с право) и непретенциозните изисквания се възприемат като коварна клопка – я да го видим този дали не може да измисли нещо по така...

Вторият вид консуматори на по-даръци са мечтата на всички търговци, вносители, дистрибутори и дребни магазинери. Единственото неудобство е, че автомобилите се продават тук, палтата от норки – там, парфюмите и бельото са на трето място, туристическите агенции – на четвърто, шоколадовите глезотии, бижутата и марковите аутфити също си имат собствени локации, а спа хотелът е някъде далече, по магистралата.

Една приятелка сподели, че за съжаление в България няма истински магазини за подаръци, в които човек може да избере, “заплюе” и предложи на обичащите го хора списък, от който те да избират за този и дори за всички следващи празници: “Навсякъде магазини за един, два или пет лева, а няма едно културно място! Не може така. Ако нямаш пари за хубавия парфюм, може да ми купиш изискана скулптура за хола или някакво стилно бижу. И всичко да е на едно място. Къде ще се буташ в задръстванията, особено преди празниците. Съсипващо е.” А интернет търговията явно все още не е особено надеждна – купих на мъжа си новия куб на Рубик, дребен жест, малко пари, а проклетото кубче още пътува към дома. Добре, че не реших да го изненадвам с парфюм.

Третият вид хора са най-трогателни. За съжаление положителните им качества почти винаги вървят със задължителна леко заядлива окраска – ти решаваш да им върнеш вниманието за това, че винаги те изненадват с дребни и едри жестове и внимание, а те кръстосват шпага с теб и ти заявяват: “О, аз си имам еди-какво си... абе това колко струва... на мен не ми трябва... откъде ти дойде на ума да ми купуваш...”, докато накрая се стигне до убийствената фраза: “Ако искаш, вземи го.” Тук спускаме завесата, празникът става леко провален. Да, неприятно е да се потиш от напрежение в магазините, да чакаш реакция на радост, а насреща – нищо. По-добре да бяхме инвестирали в храна.

В такъв случай има ли добри и лоши по-даръци? За един празникът е ново ферари или поне телевизор (според възможностите), а за друг – изпълненото обещание да не се пуши навсякъде из къщата. За мен празникът може да е по-стойностен, ако просто прекараме малко повече време заедно и се разходим, а ти искаш изненада, хубава изненада, споменът за която да те топли чак до следващия зимен сезон... А защо си мислиш, че заслужаваш изненада от мен, от него или от живота въобще? И ще ни харесваш ли пак толкова, ако подаръците не отговорят на очакванията ти? Със сигурност глобалната мрежа и глобалните сериали също имат голяма вина за надеждите или безнадеждното ни щастие преди идването на поредния рожден ден или преди поредното гостуване на досадния старец в червен костюм с безброй пискащи джуджета около него. Случайно се натъкнах на сайт, в който мъже си говореха за жени и какво се очаква от тях за празниците. Ето малка част от споделеното за живота и любовта: “Най-добре е да се подаряват тия неща, които подчертават отношението ни като към жена, не толкова като към личност. Примерно парфюм, бижу, елегантна джиджавка и в тоя ред... да я кара да се чувства секси, красива и желана”; “Уфф аман, угаждане няма! Неразбрано племе са и това е! Сега пък приятелката ми взе да ми намеква за нещо съвсем различно... колко ли пъти ще си смени желанията? Дали да не й купя 20 кг течен горещ шоколад и да й го изсипя на главата...?”; “Плюшените играчки събират прах, водят до алергия и са безполезни.”; “А аз се бях замислил и за двуядрен процесор + ново червило, ама пусти червила, много скъпи...”; “Неподозирана природна истина е, че най-добрият подарък за всяка ситуация и всеки човек, бил той мъж, жена, дете, шеф или колега, е USB flash в кожена калъфка. Като втори вариант в алгоритъма винаги е минифлаш, а като трети – Престижният джобен флаш. И всички са щастливи.”
Освен това в нета се намира и Помощ-ник в писането на трогателно поздравление за празник и на любовно писмо. Още ли мислите да се просълзявате за празниците?

Рано или късно човек стига до извода, че подаръците нямат (почти) никакво значение на фона на ежедневието, извиненията, гузната съвест, сълзите, очакванията, въобразяванията, глупавите намеци, повторени по сто пъти и повече пъти. Банално е, но ако има любов, жестовете и радостта следват своя логика, която не е непременно празнично-подаръчна.
Кари Брадшоу и нейните приятелки със сигурност биха предпочели изненада. И поне две от тях биха я получили. Само че те не са истински, а  лица от екрана, героини, измислици. На фронта на реалността вниманието се дава и получава по много различни начини.

Текст: Розалия Байрактарова
Фотография: Guliver Photos